Казвам се Вера Петканчин. На 24 години съм и завърших Международни отношения в Софийския. От София съм. Почти година се подвизавах като стажант тук –>> bulgaria.usaid.gov. В момента работя в Джуниър Ачийвмънт България –>> http://www.jabulgaria.org/.
Казвам се Вера Петканчин. На 24 години съм и завърших Международни отношения в Софийския. От София съм. Почти година се подвизавах като стажант тук –>> bulgaria.usaid.gov. В момента работя в Джуниър Ачийвмънт България –>> http://www.jabulgaria.org/.
31 юли, 2007 at 8:55 pm
Радвам се, че вече съществува твоят блог. Вярвам, че ще бъде полезен на много хора.
Надявам се, че няма да имаш нищо против да ми отговориш на някои въпроси относно престоя си в Германия, тъй като планирам да замина, а доста неща не ми се изясняват все още. Ако решиш да споделиш с мен впечатления по организацията на пътуването и престоя си там, ще се радвам да ми оставиш отговор тук или в коментар в моя блог.
Поздрави!
14 септември, 2007 at 8:40 pm
Здравей Вера!
Доста ми допадна блога, който си направила. Аз завърших международни отношения в Щатите- Vassar College и сега предстои да правя магистратура в Швейцария - Institut de Hautes Etudes Internationales.Харесва ми, че пишеш така старателно за образованието в чужбина и за възможностите за промяна в българската образователна система . Всъшност аз винаги съм искала да изкарам една бакалавърска степен в София! И знаеш ли защо - защото дори системата да е архаична, материалът е много по-цялостно разработен в тъй-наречените конспекти/планове за подготовка. Бих казала, че с цялата си дисциплина и трудолюбие, в САЩ успях да извлека едно сравнително базисно познание по Международни отношения и тепърва разчитам на магистратурата ( и то в Европа) да ми даде това, което не успях да получа в САЩ. Там ми допаднаха много неща - достъпа до интернет, библиотеките, офисите които работеха денонощно за студентите, спорните съоръжения, уникалната близост между преподавател и студент. Но не ми допадна едно нещо - поднасянето на материала под формата на нещо безкрайно опростено, за да може да бъде смелено и реформулирано на така наречените тестове и quiz-ове и midterm-и. Направи ми впечатление, че аз също много малко бих могла да напиша по темите зададени от MIT, защото перспективата на моят преподавател по theory of IR изискваше по-друг тип формулиране на темите. И така ми се струва, че опираме до един и същ тип проблем - намиране на оптималната форма на обучение. Нито прекалено много материал, нито прекалено бегло засегнати теми; нито недостъпни преподаватели, нито прекалено отдадени академици, нито старата система, нито liberal arts и т.н.
В Женева имах възможност да отида на обменна програма от САЩ. Беше един съвсем друг свят - с добре познатите изпити, от които всичко зависи, с висенето по канцеларии за регистрация, със странните работни дни на библиотеките. Всеки студент бе сам за себе си, но и много по-отговорен за това което прави/не прави, много по-осъзнат и по-земен. Изпитите ги взех без проблем, а семестъра мина леко и липсата на ежедневна работа по курсовете ми предостави възможност да стажувам. Освен това в Женева се огранизираха безброй конференции, форуми, семинари и т.н. които бяха много полезни. Социалният живот беше на много по-добро ниво от този в САЩ. Животът в град, а не в campus, ми се отрази добре. Затова и реших да правя магистратура там.
Осъзнавам, че всяка история е индивидуална и че така нахвърляни елементите от моят престой в Щатите и Швейцария може да са доста анекдотични. Но ти ме вдъхнови да напиша моята история. А и ми се струва, че този блог е за хора, които търсят това, “оптималното” образование. Ако има хора, които се интересуват от повече информация за кандидатстването в чужбина, с удоволствие бих помогнала.
Поздрави и успех с дипломната работа!
PS: Освен това съм и страхотна почитателка на тениса - хвърлих едно око на dir.bg
Ти играеш ли?
14 септември, 2007 at 11:14 pm
Мария, благодаря ти за хубавия и задълбочен коментар. Много се радвам, че се появи човек, който да сподели още едно мнение за образователните системи в Европа и САЩ, защото малко се притеснявах, че безусловното ми възхищение към американската система е твърде едностранно и някой би го помислил за пропагандно. Аз бях в САЩ само една година, а идвах от коренно различна, мудна и апатична система на висше образование и това, което видях в САЩ (положителното, което и ти споменаваш), ме опияни.
Де да беше така, както казваш, при нас - материалът да е цялостно разработен в конспекта…Особено що се отнася до Международни отношения капацитетът за предоставяне на добро образование в България е нищожен, защото тази наука 45 години се развиваше в съвсем други - идеологически - рамки, сега тепърва се изгражда и всъщност липсва човешки ресурс, който да осигурява по-доброто образование.
Това, което си написала за прекаленото опростяване на материала в САЩ, ме накара да се замисля. Не съм го видяла по този начин, може би защото не съм прекарала достатъчно дълго време там. За мен беше невероятен целият този текущ контрол, който се прилага, необходимостта да четеш през цялото време, за да си в крак, възможността да мислиш сам и да си вадиш заключения, тъй като имаш достъп до всякаква литература, да говориш с професорите, да говориш на лекция - всички тези неща ние тук ги нямаме и не можеш да си представиш колко огромна му се струва на човек пропастта тогава.
Трудно е да се намери златният баланс и оптималната форма на обучение. Мисля, че много зависи и от всеки преподавател по отделно - доколко е проницателен към настроенията на студентите, доколко може да реагира в движение и да се променя в зависимост от тяхното темпо и нужди - това е нещо изключително трудно, за което се изискват и умения, и желание. Знам, че перфектна образователна система няма, но нашата съвсем го е закъсала и отчаяно се нуждае от свеж импулс. В САЩ поне е помислено да се създадат общи условия, благоприятстващи развитието на тези, които се стремят към това.
А относно тениса - това е любимият ми спорт и играя редовно
Форумът в дир.бг пък ми беше първата интернет мания, общо взето там можеш да прочетеш най-компетентните мнения на тенис тематика в целия български нет.
Пожелавам ти успех с магистратурата в Женева и ще се радвам да споделиш впечатления и от европейското висше образование.
15 септември, 2007 at 2:12 pm
Здравей Вера!
Поздравления за якия блог! Повтарям се, аз също завърших Международни отношения в Щатите, но и аз като Мария винаги съм искал да уча в София. За сега исках да предложа само едно малко уточнение; по отношение на “добре познатите изпити, от които всичко зависи, висенето по канцеларии за регистрация (е може би за регистрация наистина дори там не се виси…), странните работни дни на библиотеките,” за които говори Мария, мисля върви си това с пълна сила също и в Щатите, просто трябва да попаднете на “правилните” места за тази цел–горещо препоръчвам всеки един от 50-хилядните кампуси–Ohio State, Arizona State, Texas at Austin, Texas A&M и един куп още такива държавни мега-комплексчета, където съм почти убеден дори архаичният мега-ретрограден СУ е като един китен Vassar в “китния” Poughkeepsie…само дето например няма един компютър от това което чувам от приятели в СУ…
15 септември, 2007 at 6:21 pm
Здрасти, колега
Това за липсата на компютри е напълно вярно - поне що се отнася до сградата на ректората. В математическия факултет е по-добре, поне доколкото чувам от брат ми. Сега факултетът е ремонтиран и изглежда сякаш някой го е взел от друга държава и го е закърпил в центъра на София - отдавна се каня да направя снимка и да я пусна тук 
Това е изключение - като материална база нещата са доста зле тук, но не това е най-страшното. Има масово преписване по изпити, подаряване на оценки, купуване на изпити, изнудване от преподаватели (може да прочетеш най-първия ми пост в блога, в него описвам един от тези позорни инциденти в нашата специалност, който до голяма степен ме накара да започна блога). Тук трябва да започнем из основи, защото нещата са съвсем забатачени. А в САЩ това страшно ме впечатли - на никой не му минава през ума да преписва и шмекерува по изпити. Не знам ти какво ще кажеш по въпроса? Иначе сигурно и тяхната система има слаби места, може би успехът й се дължи на стриктно регламентирания контрол. А може би всъщност не е успешна…
А ти ще правиш ли магистратура някъде в Европа? И въобще как смятате да се реализирате и двамата след като завършите?
15 септември, 2007 at 8:36 pm
Здравейте отново!
Радвам се, че започнахме тази дискусия.
По въпроса за канцелариите и материалната база - Сашо, прав си, тъкмо бях свършила да пиша, когато се замислих за Hunter College , да кажем, където се опитвах да помогна на един познат да се регистрира, и редица други места, които наистина са погълнати от огромното количество работа за студентите, които обслужват. Но все пак, там хората като че ли знаят защо извършват определен тип дейност. Или поне така ми се струва - докато тук, в София всеки иска да надхитри другия, да постави себе си на преден план. Всеки - от професора, до студента - е с претенции, и (може би това е един по-мащабен синдром на българското общество) твърди, че “има право” да изисква нещо от някого. Студентите изискват добро образование на ниски цени, изискват оценки и дипломи, професорите изискват добри хонорари и ненатоварени работни програми, администраторите изискват да им се обръща внимание, защото без тях никой не може…и така. Като че ли се губи идеята за това какво бихме могли да дадем от себе си за да може една система да стане по-добра.
Не знам дали има “оптимална” форма на образование - според мен има различни видове “адекватни” системи в различните страни по света. Например, факта че в САЩ съществува такова понятие като honor code не е случаен, нито за страната, нито за типа манталитет който изисква. Има свойте исторически корени и не опира толкова до контрола, колкото до някакво вродено чувство за гражданска съвест и отговорност - ти си в училище защото искаш да се научиш, защото искаш да бъдеш работоспособен, защото това което ще научиш ти е от полза и те прави по-пълноценен за обществото. И съответно това изисква от теб определен тип дисциплина, не по-различна от тази на гражданите в едно общество.
Не мисля, че в България всичко опира до пари непременно. Мисля, че доброто спонсорство помага, а самоинициативата и самосъзнанието също. За какво говоря по-конкретно? Например за типа система, която съществува не само в САЩ и Великобритания, но и в Индия и редица други страни - даренията - било то от частни организации, от международни такива, от банки, от програми за насърчаване на образованието (USAID е една такава, струва ми се) а и дай-боже от заможни завършили студенти или просто членове на едно общество (говоря за меценатството). Осъзнавам, че това за което говоря може би е прекалено идеалистично. Но при положение, че е реалност на много места по света, аз не мога да приема че не може да стане реалност и у нас. Трябва да се разделим с идеята най-после, че държавата трябва да се грижи за всичко и да стигнем до прозрението че културата на капитализма, който така жадно прегръщаме в момента се изразява и в едно силно гражданско общество.
С даренията се подобрява най-вече материалната база. А с инициативност се печелят конкурси от страна на институцията в програми като тези на EU и ООН за развитието на висшето образование. Говоря за обменни програми, семинари за повишаване квалификацията на излизащите от СУ студенти, програми за набиране на млада работна ръка - всичко това е на разположение на нашите институции, безплатно. Единствено се очаква от нас, не да изискваме, а да дадем от себе си.
Колкото до бъдещите планове, засега смятам че бъдещето ми е в България. Предполагам или в правителствения или в частния сектор, но ще е нещо свързано с институционална промяна и граждански права. Ще видим накъде ще се развият нещата след Женева.
Вера, ти на каква тема смяташ да пишеш дипломната си работа?
15 септември, 2007 at 8:56 pm
Изглежда БГ преподавателите изпитват някаква перверзна наслада от това да поставят човешката памет на нейните предетели очаквайки от студентите си (да не правят почти нищо цял семестър, по отзивите на моите приятели) и накрая просто или да запаметят 1000 страници или достатъчно сръчно да намерят алтернативно решение за възпроизвеждането на съдържанието на тези 1000 страници…Така че, на мене ми изглежда, че проблемът ще се реши от само себе си в момента, в който от един човек не се очаква повече просто да запаметява и възпроизвежда накрая X брой страници. И търсейки причината, поради която това явно не се случва, е че може би така е по-удобно на самите преподавателите, които са и без това зле платени, а пък и едва ли някой очаква от тях да публикуват непрекъснато и да ходят по “конференции” и другите задължителни Щатски мурафети, което е всъщност реалната работа на един преподавател, като че ли. Казвайки това, изобщо не съм “фен” на Щатската система, която си мисля е също толкова уязвима на всякаква критика. Ако БГ университетите са просмукани от “микро” корупция на парче на съвсем кокошкарско и махленско ниво, то в Щатите знаете добре, че особено частните университети се издържат главно от най-различни “дарения,” кръщавания на сгради, алейки и градинки и чешмички или иначе департаменти или преди названието на професор (и то на живи хора!), което винаги ми е било много интересно какво друго може да е освен официална централизирана узаконена корупция? Да не говорим за идиотската legacy история, което вече си е чиста проба официален непотизъм.
Иначе за сега няма да правя master’s. А иначе за “реализацията” не знам! Вие имате ли конкретни идеи встрани от “ние ще работим един ден в ООН, Европейския Съюз, или като ‘дипломати’”?
15 септември, 2007 at 9:25 pm
Даренията в Щатите не могат да бъдат определени само като централизирана корупция. Парите, които се влагат, са предимно в услуга на студентите. Виж, за идеологиите, които различните университети изповядват в резултат на хората, които ги подмомагат и за legacy - това отново е част от историята на страната, на политическите игри, на социалното разделение бедни-богати, бели-черни и всичко останало. Чували сме за пропагандата equal opportunity, за институционализирането на класовите различия, неща които са част от една реалност. Те също са част от “Америка”. Запозната съм с това каква част от средствата на моя университет отиват в реалното подобряване на качеството на обучение, каква част са пропиляни, каква част са в инвестиции и каква част в “резерви”. Бих казала, че са намерили добър баланс. Може сградите да се казват Rockefeller но в крайна сметка на мен това не ми пречи, ако ми плащат едва ли не,за да уча там 4 години. Знаеш ли какво ми отговориха професорите, когато ги попитах, добре де какво се очаква от мен за да възвърна вашата “инвестиция в мен” - казаха ми, че за тях “инвестицията” ще си е струвала, ако съумея да се върна в страната си и да съм последователна в действията си като гражданин на моята държава. Ако съм добре информирана и със изградена ценностна система, значи си е струвало.Никой не пожела от мен да върна нещо на университета, да го рекламирам пред света, да бъда бъдещ донор, да създам NGO, да гласувам за демократи,или да опазвам околната среда…
непотизмът като че ли няма значение в този случай. Него го има навсякъде. Важен е принципът на образователната система в крайна сметка. Познавам предостатъчно хора, които завършиха Vassar и никога няма да излезне нищо от тях. Или ако излезне, то няма да е плод на техните усилия, а на парите и влиянието на родителите им. И какво от това? Не е ли хубавото там, че университетът ни е дал кажи-речи равен старт? Всъшност, длъжен ли е университетът да дава равен старт на всички?
За реализацията, защо ли имам чувството че ме иронизираш
Да, по-конкретно смятам да работя в Агенцията за закрила на детето, като правен асистент. Но първо ще поработя в Швейцария, за да си позволя лукса да работя за 200лв. месечно и да правя това, което мисля че си струва, заобиколена от недоволни и нереализирали се хора. А ти, Сашо?
15 септември, 2007 at 10:34 pm
Ot uvajenie kum bloga i dvete vi s Vera se opitah da pisha na kirilica, koeto i triabva da pravia, no niamam kirilica i se muchih s niakuv dekoder, taka che znam che e super grozno, ama se nadiavam vse pak da mi prostite, che ne pisha na kirilica.
6toto ne biah vidial posta ti kato pusnah moia posleden. Naprotiv, tova koeto kazvash opredeleno me kara samia da se chuvstam po-dobre za izbora, koito az suvsem skoro napravih i suvsem iskreno bih se radval ako naistina “realizirash” 
namerenieto si da rabotish v BG tova koeto mislish che si struva, makar i za 200 leva. Ot niakolkoto drugi bulgari s koito biah v 6tatite, edinia ot Varna, ot4aiano se opitvashe da “pasne” tam “za6toto imal golemi ambicii svarzani s ‘realizacia’ tam i posle moje bi ‘realizacia’ na stremeja za ‘prevzemane’ ‘na sofia-ta,’” (v stil Miki Maus-Vassilev predpolagam?) a drugite mislia imaha plan da praviat master’s sled master’s samo i samo da mogat da ostanat tam kolkoto moje poveche, zashtoto “tavana v BG bil mnogo nisuk.” Taka che (v tehnite ochi) az sum (vidimo) pulen neudachnik i nishto niama da izleze ot mene, tui kato tvurdo viarvam, che ima poveche smisul (daje samo za mene samia) da buda tam kudeto sum roden… Az sega lichno vse oshte se boria s MON da si “legaliziram” diplomkata, koeto e maluk koshmar bez krai i si mislih dali da ne zapisha neshto s lyubimoto ni SU, no mai niama da stane dokato okonchatelno ne se prebopria s MON. Mejdu drugoto imam edna suuchenichka, koiato mislia sega tochno zapochva v HEI, i taka i ne ia pitah obshto vzeto dali ne e malko kofti za chovek, koito ne znae i duma frenski, inache Geneva e super i mene lichno mnogo mi haresva nishto che e skuchna noshtem, no e malko dosta cifromania cenite…moje bi dogodina da podam i az!
Parite, dadeni na tozi ili onzi universitet ot niakoi paralia, koito taka ili inache shte triabva da gi plati kato danaci ako ne gi dari, mi prilicha na grozna korupcia.
A inache, izobshto ne te ironizirah, Mariq,
15 септември, 2007 at 11:26 pm
Mariq, mislia Vera sushto bi se suglasila s mene, ne se pritesniavai, niama nachin da zabraviat da te potursiat za niakoe ot tezi, “Никой не пожела от мен да върна нещо на университета, да го рекламирам пред света, да бъда бъдещ донор…” Naistina li dosega ne si poluchavala 1000 puti po poshtata list4e s predplaten plik, v koito da zagradish $50, $100, $200, i.t.n. ili ti sama da si napishesh kolkoto iskash “da darish” …i taka suvsem lekichko da im pusnesh nebrejno suvsem mejdu drugoto niakoe check-4e…??? Maika mi poluchava takiva vsiaka godina po 10 pone oshte ot liatoto predi freshman godinata i dosega bukvalno poslednoto beshe predi 10 dni…i ne e specialno za neia, a prosto circuliarno na vsichki go prashtat…….iskat si horata parichki otgore vurho vsichkite im “dareniq” ot “6tedri” “filantropi?/mecanati?”
15 септември, 2007 at 11:58 pm
Здравейте, не мога да повярвам, че двама интелигентни млади хора като вас са избрали да се върнат в България и да работят тук - почувствах се радостна и много обнадеждена и изпитах голямо уважение към вас.
Мария, напълно съм съгласна с това, че тук всички първо искат да получат, а не са готови да дадат първи. Това е и причината, поради която имам резерви към учителските протести за по-високи заплати и към кампанията за повече пари за висшето образование (макар че подписах петицията), които са сред водещите събития в БГ тия дни. Защото какво ни гарантира, че тези повече пари наистина ще доведат до по-високо качество? Колко преподаватели ще направят поне една миниатюрна стъпка, за да променят неефективния си начин на преподаване? Колко преподаватели и администратори от Софийския ще отворят наистина добре направения сайт на Министерство на образованието с насоки за кандидатстване с проекти по Оперативна програма “Развитие на човешките ресурси” на ЕС? Колко човека ще разработят проекти, колко човека ще оползотворят тези пари, които са предвидени за нас? Естествено, че семинарите доста често са бошлаф работа и не особено ефективни, но без тях не може, а и това се дължи на типично българския ни манталитет, който казва: “Тука три дни им седях на глупавите лекции, дай сега четвъртия и петия да пропусна и да ида да си понапазарувам малко по магазините.”
Много са интересни тези неща, които пишете за корупцията и непотизма в щатските университети. Аз между другото бях в САЩ с парите на чичко Сорос - може да е всякакъв, не го познавам човека, много го плюят - обаче програмата му за студентски обмен беше ПЕРФЕКТНО организирана, един пропуск не мога да открия. В сравнение с нея, обменните програми за висше образование в ЕС (Еразмус) са пълна скръб съвсем откровено - липса на организация и визия как да бъдат организирани нещата така, че дошлите на обмен студенти да извлекат максимална полза. Та, мисълта ми за програмата на Сорос беше, че и от мен, подобно на Мария, не са искали впоследствие да изпълнявам едва ли не някаква тяхна agenda като се върна в БГ, нито да им пробутвам някъде философията или да агитирам за тях. Сигурно са знаели хората, че са направили достатъчно, за да ми промият мозъка и не е необходимо в прав текст да ми се казват нещата :)))
Сашо, за магистратурата в СУ - помисли си добре дали искаш да се подложиш на това изпитание:)) Пак много зависи какво учиш - доколкото знам Стопанският факултет например е доста добре организиран, постоянно се канят лектори от чужбина, учат по чужди учебници, има текущ контрол и т.н.
Въобще така като разсъждавам, стигам до извода, че може би първото, което трябва да се направи е постигане на всеобщ консенсус като приоритет в образованието да се изведе нетърпимост към преписването и всички форми на плагиатство, да се изключи като недопустимо плащането за изпити, да се постави като изискване самостоятелното усилие на студента, да се задължи обслужващия персонал да се отнася със студентите като с хора, а не като с дебили и т.н. Трябва всички тези групи в учебния процес да се съгласят по основни принципи, които ще спазват в изпълнението на образователните си задължения. Разглеждала съм honor codes на няколко университета в САЩ, според мен такова нещо трябва да се въведе в България като символ, че има воля да се започне полека въздигането на българското висше образование. Даже мислех да направя проект на подобен Етичен кодекс за СУ, но засега не съм имала време. После трябва да мисля и как да го прокарам в ръководството на факултета, което ще е най-трудната част.
Доколкото разбирам и двамата сте учили във Vassar? Чувала съм го, ама не помня къде точно се намира?
А моята дипломна работа ще е на тема “Европейският парламент в утвърждаване на демократичното начало в ЕС”. Относно реализация - не ми се работи в държавната администрация, нито в ООН. ЕС може би е добра опция, за по-нататък… Иначе в момента съм много увлечена от еко-движението (страшни работи стават с природата в БГ) и си мисля за нещо в тази посока, но ще трябва да уча допълнително. Много се разписах, но се радвам, че има хора, с които мога да споделя възгледите си! Приятна вечер.
16 септември, 2007 at 12:04 am
Сашо, много дълго си писах коментара и не видях, че междувременно си пуснал и ти. На мен такива писма не са ми пращали никога. Единственото, което искаха от нас по моята програма, беше като се върнем в БГ да опитаме да реализираме малък собствен проект или да работим към някое НПО, за която цел ни отпускаха по 100 долара. Беше малко смешна такава сума за какъвто и да било проект. С моя, уроци по тенис за деца в инвалидни колички, нищо не се получи за съжаление. Освен това ни платиха една конференция на следващата година след като се бяхме върнали обратно по държавите си. Събраха ни за пет дни в Истанбул и това беше. Като идват в България да провеждат интервютата за следващата година, ни се обаждат да се видим за час-два в някое кафе в София и това е. Даже сега програмата вече приключи за нашата държава, защото станахме членове на ЕС.
Всъщност човек длъжен ли е да дари нещо като получи тези писма? Пробват си късмета на принципа капка по капка вир става
16 септември, 2007 at 12:31 am
Slava Bogu chovek ne e dlujen da pravi nishto, razbira se :-), no te si gi prashtat, ako hvane de/i?kish
Inache, az sum po-nisuk klas ot Mariq, az sum prosto nepritenciozen malolitrajen klas city-car ot Hobart College, no znam za Vassar 6toto biahme v edna liga po raznite sportcheta (osobeno jenskite otbori mislia) i ni si e nalagalo da “podkrepiame” nashite “momicheta” vupreki che 4esno kazano niamam spomen veche konkretno…no ako si fen da fetishizirash usnews Vassar e mislia 10 ili 11 ili neshto takova, nie sme po-skromni mislia 63, edin skromen klas, i ne S-klasata na Mariq
16 септември, 2007 at 12:55 am
a inache, i dvete sa v NY, no Mariq e bila po-blizko do nyc, a az biah po na sever blizo do ezeroto ontario na otsreshtnia briag na Toronto…kato cialo sum vi absoluten sumushlenik vupreki, che imame niakoi razlichia s vas s Mariq, po koito s radost bih “posporil…”
16 септември, 2007 at 9:38 am
Ти си по-критичен към американската система и това всъщност е чудесно. Не е ли все пак това доказателство за нейните качества, след като не те е индоктринирала до степен на безусловно и безкритично одобрение
А и мисля, че умението да не се съгласяваш с някого и все пак да приемаш неговото мнение също до голяма степен се развива благодарение на образователната система. Или си е вътре в теб?
На мен също някои неща в САЩ не ми харесаха - примерно неистовите им опити винаги и навсякъде да създават community spirit, да сближават хората по изкуствен начин. Освен това по колежите има супер много напълно неосъзнати студенти, на които мама и тати без да знаят всъщност им плащат джойнта и алкохола и четири години са като отвързани по дормовете
Това конкретно в образователната система, иначе по-общо за държавата САЩ също има доста критики, които могат да се отправят. Пак важи принципът, че както си го направиш сам, така ще бъде. Важното е да ти бъде дадена тази възможност.
16 септември, 2007 at 1:52 pm
Absolutno sum suglasen za “супер много напълно неосъзнати студенти, на които мама и тати без да знаят всъщност им плащат джойнта и алкохола и четири години са като отвързани по дормовете:)” kakto i za “Познавам предостатъчно хора, които завършиха Vassar и никога няма да излезне нищо от тях. Или ако излезне, то няма да е плод на техните усилия, а на парите и влиянието на родителите им”, za koito govori Mariq. Ili nakratko; 24/7 povrushtane v mivkite i navskiakude drugade ot hora, koito mogat da si pozvoliat da budat 4 godini tam, za da se posvetiat na povrushtane v mivkite i navsiakude drugade…I vrushtaiki se kum edin ot leit-motif-ivete
na Mariq, “И какво от това? Не е ли хубавото там, че университетът ни е дал кажи-речи равен старт? Всъшност, длъжен ли е университетът да дава равен старт на всички?”, dali e dlujen universitetut da dava kaji-rechi raven start na vsichki zavisi ot tova dali viarvash, che vseki edin zaslujava da se “investira” v nego, za da dostigne svoia sobstven tavan bez znachenie kolko e visok ili nisuk, ili viarvash, che “investiciiata” si “zaslujava” samo dotolkova dokolkoto edin elit (bilo intelektualen ili ikonomicheski) ima pravo da “stigne tavana si”. Obrazovanieto v watite e privilegia za elita, daje i super skapanoto obrazovanie, za da moje edva pod 30% ot naselenieto da imat kakvoto i da e nad zavarshena gimnazia (koeto e izumitelna statistika, ne e li?). Sled tova vuprosa s finansiraneto, da viarno e, ima si bol durjavni universiteti, niakoi skapani, drugi ne, kudeto e ponosimo za jitela na suotvetnia shtat, no golemite pari ot darenia, za koito govorihme, i tam se vurtiat miliardi dolari, sa pari koito vurti sushtia tozi elit, i kakvo znachi “te sa v usluga na studentite?” Na koi studenti? Na vsichki studenti li, ili samo na 4astnite “6ikozni” prestigni, v koito biahme i nie? Ne, te sa pari, koito elita triabva ili da gi plati kato danaci, ili da gi vurne obratno na elitnata si alma mater (za celi kato kupuvane na novi kojeni mebeli v bibliotekata vsiaka godina) s opciata da se krusti neshto na nego i toi da pochne da si pie kafeto s trustee-te, koeto e pak vlast i vliqnie v sredite na suhstia tozi elit, az ne vijdam kude e mecenatstvoto…vijdam samo edin omagiosan krug na pari, vlast i vliqnie. Edni pari se vurtat napred nazad v elita, koito porajdat vlast i vliqnie, zashto ne gi dariat na niakoi community college? Sega, estestveno, che sled kato mogat da si go pozvoliat, nai-malkoto koeto mogat da napravat e da privlekat nai-dobrite mladi umove ot 50 shtata i 50 durjavi, ne sum fen na teoriite na konspiraciata, no tova da privlechesh nai-dobrite ot 50 shtata i 50 durjavi ne chast ot “alibito”, chast ot prestija na vsiako edno prestijno zavedenie. Taka che, na men mi izglejda, che prestijnite brushlianki i LACs sushtestvuvat zaradi sebe si i za da vuzproizvejdat elita. Nikoi ne otiva v brushlianka ili drug mega-prestijen LAC prosto ot lyubov kum znanieto i naukata; ako chovek prosto go vlekat naukite, toi 6te si otide ia v MIT, ia v Cal Tech, ako go vleche politikata, moje da si otide ia v GWU, ia v American, kudeto 4 godini da prekara v kakvi li ne staj4ta pri senatori, konresmeni i durjavni sekretari i poslanici, chovek otiva v brushlianka i mega prestijen LAC, za da buda chast ot elita. Taka che az moga po sushtia nachin da zadam vuprosa tova li triabva da bude roliata na “akademichnoto prostranstvo”–ili ne e li po-dobre kogato edin Ludwig Maxmilians Munchen naprimer e ednakvo otvoren kakto v nachaloto, taka i posle i za genia ot Kitai, i za normalnia ot Sliven, i za 4ervivia s pari ot Munchen i za bednia ot Ruse, ili obratno, i kudeto niama krushtavaniq na gradinki, i 4e6mi4ki (ili moje bi gresha?), a si sushtestvuva zashtoto 1) ima subsidiq-ciment ot federalnoto pravitelstvo i 2) subira niakakva taksa, koiato v niakakuv smisul po4ti ponosima za vseki?
16 септември, 2007 at 4:21 pm
i tova vsichkoto moga da go kaja ne samo za brushliankite i nai-”mega-prestignite” top 5 LACs primerno, no i za koleja, v koito biah az, kakto i izobshto po4ti vsichki “prilichni” LACs ot Colgate prez Hamilton i Kenyon i do Lewis&Clark i taka nadolu po spisuka i izobshto za edin dosta po-6irok krug ot vsiakakvi chastni universiteti, koito sa v sushtia cikul, kato edinstvenata razlika e razmera na parite koito zavurtat…no kato obshtoto e che ne sa dotupni za samite amerikanci, za6toto struvat nad $40K i daje i sus sushtestvena stipendiq si ostavat nedostupni za mnogo ot tiah, koito otivat v skapanite durjavni, koito sa im edinstveno po joba, kudeto nishto ne se sluchva 6toto nishto ne se u4i 6toto sa dali vsichkite kursove da gi predavat niakakvi nefelni TAs ot India ili Togo dokato profesorite si cikliat po tehni si proektcheta s durjavni pari…na toia fon Germania naistina dava “raven start” si mislia…
17 септември, 2007 at 10:51 am
Wow, и двамата сте написали доста от онзи ден!
Да видим откъде да започнем…смятам да попиша за българите в чужбина първо.
Браво Сашо за коментара за нашите сънародници в US. Не знам дали казвам браво защото и мен ме смятаха за неудачно същество, или защото смятам, че е смешно да ламтиш за “реализация”-ТА като смисъл на живота ти още когато си на 20, но така или иначе споделям мнението. С уточнението, че Vassar наистина се води елитно колежче и фирмите търсят хора завършили там (пък и те също са навързани в прането на пари за което Сашо говори), трябва да кажа, че повечето ми съученици намериха такава “реализация” - банки, консултантски услуги, кантори, и т.н.
Аз между другото също исках да работя в адвокатска кантора - paralegal/legal assistant - което обаче се оказа неудачен избор, след като поясних на едно интервю, че съшността на intellectual property law би трябвало да е в това да запазва интегритета на едно общество, а не да се използва за манипулиране на огромни количества пари от едно място на друго. Както и да е, това е личен пример, но не ме взеха на работа де
Казаха ми че съм socially-oriented и любезно ми обясниха, че не е в мен проблема, а в разминаването на техните интереси и на моите принципи.
Все пак, да се върна на темата - много малко от хората, с които говорих, успяха да формулират за мен някакъв смислен отговор на това, какво ги привлича в тяхната професия (освен заплатата и benefits). Може би на този етап не би трябвало да работиш наистина работата като хоби, а като работа. Но въпреки това щеше да е хубаво да видя, че някой от българските ми колеги се интересува от да кажем иновациите в банковите услуги и затова си търси работа там. Ако сте запознати с начина, по който се пишат cover letters (мотивационни писма) - знаете за какво говоря. Всеки пише колко е велик и колко много му допада дадена компания. ПОСЛЕ , сяда и изчита всичко за нея и се стреми да го наизусти за евентуалното интервю. Доста жалка картинка ми се стори на мен този процес. Но както казва Сашо, хората, които наистина се вълнуват от тези неща, не са във Vassar.
Да не говорим, че повечето хора нямат концепция за това какво градят за вбъдеще. Не харесват САЩ, а живеят там. Не искат да работят това, което работят, но пък и не искат да се лишат от стандарта си на живот. Говоря много опростено и обобщено тук, давам си сметка че винаги се правят компромиси на работното място, че всеки търпи нещо, че не мога да упрекна хората, които наистина знаят какво искат затова, че са склонни да живеят извън страната си, често далеч от семейството си и в една среда, осакатена в социален аспект.
Може би ми горчи когато някой казва, абе България ще е много добре след няколко години, тогава, като навлезнат “големите”, ще дойдем с тях. Може би а ла Мики Василев, може би с цел да подобрят нещо, кой знае. Историята на всеки е доста индивидуална, но като че ли сме свикнали с мисълта, че трябва да си или луд, или loser за да се върнеш тук и това не ми харесва.
17 септември, 2007 at 11:01 am
Имам и кратко уточнение за HEI , преди да продължа за прането на пари в САЩ и за елитите, за usnews и за равния старт в Германия (който не предпочетох).
В HEI не е абсолютно задължително да знаеш френски - трябват ти базисни познания. Ако не знаеш, можеш да се запишеш на курсове по френски преди да започне учебната година. Но е добре да го знаеш. Аз, например, съм в програмата MIA, в която курсовете са и на френски, и на английски - една много удачна комбинация. Годишната такса за обучение излиза около 5,000 CHF, като отделно вече са разходите за квартира и т.н. общо на година не ти мърдат поне 10,000 CHF.
По-интересното е как се издържам аз там. От един fellowship от Васар. Да, те ми дават пари, за да уча магистратура - жената, основала този фонд, е имала “филантропичната” цел да финансира бедни студенти, които искат да учат магистратура в чужбина. Тя отдавна е починала, а от мен се иска единствено да завърша магистратурата си и да напиша един доклад затова, с какво ми е помогнала стипендията. Излишно е да казвам, че конкуренцията беше голяма за тази стипендия, че минах през някакви адови ситуации, докато стъкмя всичките документи, които ми изискваха. Но сега мога да следвам една година в Швейцария без да се чудя колко точно part-time jobs да имам, за да мога да се издържам. Това намирам аз за меценатство, за другото ще попиша след малко.
17 септември, 2007 at 3:00 pm
Mariq, neka i az da kaja bravo
puk za tvoia komentar za “реализация”-ТА (i posle “prevzemaneto” na “Sofia-TA”–ne znam zashto, no prez cialoto vreme mnogo durjaha da se chuvstvam vinoven, che po edna sluchainost sum se rodil v Sofia, vupreki che priznavam si beshe dosta mrusnishko da sum na 11 min put ot letishteto, a ne da trugvam predishnata vecher ot drugia krai na BG…), kakto i za навързани в прането на пари (prosto ne iskah da go naricham “prane” za da ne e prekaleno silno, no se radvam, che ti prozrq 
kakvo mi beshe na ezika prez cialoto vreme, kakto i za среда, осакатена в социален аспект, i “ne na posledno miasto” трябва да си или луд, или loser за да се върнеш…Naistina mnogo se radvam, che purvo vse edno sme si “plyuli v ustata”… I razbira se, che cialata istoria prane na pari/vuzmojnost za nai-dobrite ot 50 shtata i 50 durjavi v kraina smetka si ima i mnogo dobrite strani, no lichno moiat ugul, e che vupreki vsichko ima edna ogromna mimikria, v koiato stava duma za zatvoren krug ot mnogo pari, vlast i vliqnie…
Inache za HEI vidiah cenite v saita im, no imah predvid, che prosto v Geneva e dosta skupo da se jivee, da se pazaruva hrana, da se iade vun i taka natatak…oshte si spomniam kak az kato biah tam vinagi hodihme do blizkite hypermarketi v francia za hrana zashtoto sushtite neshta da gi kupish ot Geneva si beshe cifromania…
17 септември, 2007 at 3:08 pm
Ние, свестните тук в България, със сигурност няма да ви помислим за луди или лузъри, че се връщате, а страшно много ще ви се зарадваме!
Болно ми е, че най-умните изтичат към мега-престижните щатски университети. Всъщност за гениите равен старт има навсякъде, особено в САЩ, защото там знаят как да ги засмучат, така че после да няма измъкване, остават там и работят за тяхната икономика. Никога не съм се замисляла сериозно за равния старт в образованието, понеже той в България сякаш е априорна даденост. Много се плюе постоянно колко много ни били висшистите, че повечето били въздух под налягане с обезценени дипломи и съмнителни или остарели знания, че трябвало да намалее броят им, не било нормално да са толкова много, но от друга страна това е израз на вечния български стремеж към образование като път за лично въздигане и за мен това е за предпочитане пред американската ситуация, така добре описана от Сашо. Истина е, че висшето образование там е за елита, който управлява държавата. На фона на всеобщата американска простотия елитът им е изключително добре образован, нали всеки ден имам контакт с тях. Много от тях са изключително свестни хора, работливи, с развито социално съзнание и т.н. - всъщност те са продукт на една малко зловеща система, без самите те да са зли. Те са постигнали своя рай, работят в прекрасни условия, където е лесно да показваш колегиалност, услужливост и добро настроение към всички, само че какво прави моделът за глобално икономическо развитие, налаган от тяхната държава, с огромната част от човешкото население, непостигнала рая? Милиарди хора, обречени на битовизъм, неспособни да видят the big picture, убедени, че единственият възможен начин на съществуване на света е този, по който съществува в момента, просто защото не знаят, не могат да си представят друг, а животът е твърде кратък.
Въобще, разприказвах се на тема социална несправедливост, без да съм особено осведомена, просто така ги чувствам нещата. Хората могат да са много по-щастливи, но ги ограничава системата и единици са тези, които го постигат напук на нея. Ето че дори и когато си щастлив и си мислиш колко хубаво е в университетите в САЩ, се оказва, че сянката на властта, парите и влиянието винаги дебне някъде отзад. Благодаря, че ме накарахте да се замисля за тези неща
17 септември, 2007 at 3:40 pm
Vera, tova prosto mi pulni dushata ‘Те са постигнали своя рай, работят в прекрасни условия, където е лесно да показваш колегиалност, услужливост и добро настроение към всички, само че какво прави моделът за глобално икономическо развитие, налаган от тяхната държава, с огромната част от човешкото население, непостигнала рая?’ I sum absolutno suglasen, che всъщност те са продукт на една малко зловеща система, без самите те да са зли, zashtoto po nikakuv nachin ne moga da kaja, che edin ot horata (profesori, dekani, i.t.n.), koito poznavah tam, 4iato zaplata e nad $120K sa zli ili egoistichni…no az sushto mislia, che sistemata e “malko zloveshta” i da, az sushto mislia, che te sa nein produkt…i tochno zatova vinagi mi e smeshno, kogato zapochnat pouchitelnite lekcii po televiziata za tova kude tochno “se krie klyucha kum uspeha” kakto i teoriite za poslovichnia im rabotoholizum…az predpochitam da go naricham ogromna mimikriq, zashtoto neka togava fenovete na tezi trogatelni pouchitelno-nazidatelni teoriiki da mi obiasni kak tochno (sled kato “na Amerika-ta” “niama labavo” i vsichko “se postiga s kurvava pot”
go ima toia syujet s edna ciala prosloika ot obshtestvoto im, koiato e “traino nezaeta”, debeleeshta i negramotna, no 24/7 v trailer parkovete, kudeto 24/7 gledat Prison Break i iadat 4erven Doritos d golyam plik zaedno s gotovo gadno mazno oblucheno radioaktivno GM pile dokato sa na welfare…i kak i zashto sushtite hora, koito idealizirat che rabotiat na 3 mesta, sushnost go praviat samo zashtoto ne sa ot horata, koito sa mogli da otidat v Vassar ili Hobart, a horata ot Vassar i Hobart niama nikoga da rabotiat po 2,3 ili 4 raboti, a 6te si zaemat polagashtite im se “sinekurni” mestence kato nagrada za 4te godini draifane i drugi priatni zanimaniq…
17 септември, 2007 at 4:27 pm
Тези легенди за кървавата пот и за това, че нямало лабаво в Америка са си някакви останали от време оно представи, и то отнасящи се до емигрантския контингент. Мисля, че всеки достатъчно способен може да се реализира там (а и навсякъде другаде) без кръв и пот на челото, друг е въпросът доколко си струва. А пък да си американец в Америка - за каква кръв и пот става въпрос? Напротив - материална ситост, която води до леност и болести.
17 септември, 2007 at 4:49 pm
Tochno! Samo che, ne znam, moje i da gresha, no i dosega mi se struva se opitvat da gi probutvat tezi legendi kato udobno obiasnenie za pochti vsichko…zashto sa vi niski zaplatite, ami te sa vi niski, zashtoto ste murzelivi i niamate proizvoditelnost, vie znaete li kak rabotiat (i tuka veche se pochva…
“na amerika-ta” i dura bura… posle, zashto sa vi niski zaplatite, ami zashtoto ne ste dostatuchno kvalificirani i dura bura…veroiatno ima ogromna doza istina, che v BG mnogo hora ne sa dostatuchno “kvalificirani” ili “proizvoditelni” (koeto e nai-veroiatno sledstvie na tova che sa super zle plateni) na rabotnite si mesta, i vse pak mi se struva dosta naivno da si obiasnia samo s proizvoditelnostta/kvalificiranostta zashto edin uchitel v BG vzima pod $3000 godishna zaplata…a inache za sujalenie ne sum fen na u4itelite izobshto (ili po skoro konkretnata im “kauza” 
(ako moje izobshto taka grubo da se obobshtava) po red prichini (chast ot, koito sigurno imat neshto obshto, s tova, za koeto ti govori, Vera, kak vseki v BG se opitva da pre**e drugia, kato v tehnia sluchai razbiram go praviat s nekachestvenoto obuchenie, koeto predlagat na rabotnoto si miasto (koeto e otnovo sigurno sledstvie ot kofti zaplashtaneto), kudeto se osiguriavat i posle nedeklarirani prihodi ot “chastni uroci”, koito sa neobhodimost ot loshia produkt, koito predlagat na rabotnoto si miasto), no taka ili ianche e absurdno da imash shofiori s po nad 1000 leva zaplata i daskali (bilo to i nai-gadnata shaika ot alchni izkukali apatichni nekadurnici, koeto sum pochti siguren, che te ne sa (ili pone ne vsichkite) s po 350 leva i kato cialo sredna rabotna zaplata ot po 450 leva (tuka veche za da go vurja kum temata na razgovora ni ;-)) samo s obiasnenieto, che prosto ne sme tolkova “prozvoditelni” kolkoto sa edin kude si…”na amerika-ta” primerno…
18 септември, 2007 at 8:18 am
Хаха, тъкмо бях тръгнала да пиша за елитите на САЩ и прочетох на Сащо поста за това, че
go ima toia syujet s edna ciala prosloika ot obshtestvoto im, koiato e “traino nezaeta”, debeleeshta i negramotna, no 24/7 v trailer parkovete, kudeto 24/7 gledat Prison Break i iadat 4erven Doritos d golyam plik zaedno s gotovo gadno mazno oblucheno radioaktivno GM pile dokato sa na welfare…
УНИКАЛНО добре си пресъздал ситуацията там. Наистина има хора, които познавам, от “китния” Poughkeepsie които бяха склонни да си изживеят живота от welfare, дори да имат деца (което е още по-страшно), за да получават и майчински надбавки и така…не знам дали това не е част от цялата схема всъшност, но е вярно че тези хора също никога няма да имат шанса да дойдат във Vassar - под претекст че това е една ‘мързелива прослойка на обществото’. Аргумента звучи малко идиотски, защото има много деца, които са способни, но чиято общност като цяло не цени образованието.
И от там, ако въпросната позитивна дискриминация даде на единици шанса да изплуват от блатото, може и да видят the big picture…
Работила съм с такива деца и знам от какъв тип семейства произлизат - тати е в затвора, мама пие по цял ден, дядо ни издържа от дарения на църквата…въобще. А има и други хора, които се скапват да работят, за да постигнат “американската мечта”, които пътуват по час и 40мин. на гадния влак от Пукипси до Ню Йорк за да стигнат до “първото” работно място. Това също правят икономиката на САЩ като колегиалните и спретнати банкерчета, които въртят парите на цялата държава с шеметно темпо. Нека да работят по 70-100 часа дневно.
Иначе за системата че е зловеща е вярно - онзи ден пък се замислих за професора си по икономика, който е супер liberal а всъшност когато се опре точно до критикуването на американските елитни учебни заведения за това доколко са достъпни до всички, изведнъж успява да приведе много малко аргументи за самия себе си, защо е част от тази система. Сигурно опира и до $120 и до факта, че на всеки три семестъра може да пътува някъде и до това че и двете му деца се изучиха във Vasasr заради политиката им към Vassar employees. Или е може би заради това, че е професор по икономика - той се ръководи от принципа на търсене и предлагане на работна ръка
18 септември, 2007 at 8:45 am
А иначе за университетите в САЩ, намерих супер интересна статия в Le Monde Diplomatique, бр.9 (35) от 2007. Ще цитирам някои от нещата в нея:
1) През по-голяма част от своята история университетската система на САЩ е имала мисията да допринася за икономическия и социалния прогрец, който в Европа е зависел от държавата-закрилница. С всеки изминал ден обаче университетът все повече се превръща в източник на работна ръка и в организация обслужваща предприятията.
2) В САЩ единственият съществуващ критерий е една съмнителна класация на “добри” и “лоши” университети. Във всяка област има няколко добри, чиято репутация се дължи не толкова на качеството на програмите, колкото на историческото минало на учебното заведение, на нивото му на подбор, на средствата и на известността на преподавателите в него.
3) Десетте най-облагодетелствани университета са си разпределили половината от увеличението на частните дарения от 2006г. Станфорд, който вече притежава капиталови дарения (endowment) в размер на 14 милиарда долара (!!), наскоро започна кампания, за да събере още 4,3 милиарда. Както виждаме, подборът позволява най-вече да се осигуряват за един малък елит почти неограничени средства.
4) Това положение коренно се различава от годините на просперитет след Втората световна война. Тогава Вашингтон възлагаше на държавните университети мисията да намаляват неравенствата.
5)Тази манна представляваше и невероятен шанс за милионите студенти, идващи от семейства, където никой не е имал достъп до висше образование.
6) След Студената Война, традиционният елит, постепенно осъзна, че хората с диплома стават носители на една нова форма на мислене чрез икономически, политически и културни права. (пример: манифестациите срещу войната във Виетнам) Те впрочем започваха да гледат на себе си като на истинските двигатели в обществтото и да смятат работата си за истинския извор на националното богатство. Те също жадуваха за култура и развлечения.
7) Разбираме по-добре идването на власт на децницата през 80те години, както и усилията които положи тя за да унищожи този американски вид социалдемокрация - “културната война”, атакуването на движението “политически коректно”, намаляването на фондовете отпускани за държавно образование.
За да запълнят тази липса, държавните университети се обърнаха към меценатите, особено за финансиране на специфични научни изследвания. В същото време, капиталовите дарения за частните университети скочиха с от 10% до 20% годишно през последните 15 години…Отсега нататък, дори деканите и ръководителите на катедри влизат в играта, търсейки помощ от родителите, бившите студенти, общинските власти, гражданите.
Желанието за всеобш достъп до знанието,отварянето към социалните движения, връзките между водещите изследвания и публичното обучение: ето това бе силата на американската университетска система. Днес се проявяват недостатъците на структурата: качествено образование само за най-богатите, инвестиции, привилегироващи бързата възвръщаемост, подчертано социално разслояване, конкуренция, пораждаща недостъпни цени, концентриране на средствата на върха на пирамидата.
18 септември, 2007 at 9:02 am
И след като цитирах така обилно, сега ще поцитирам още, този път Серж Алими - същия вестник, същия брой.
1)” Не е трудно да се дадат примери, потвърждаващи съществуването на една особена дискриминация срещу американските тъмнокожи и в разлчна степен срещу испано-американците и жените и т.н.Университетите изобщо не са пощадени от нея, дори напротив. Само 14 от 433 преподаватели, наети през 2003г. от елитните висши учебни заведения от Бръшляновата лига(Йеил, Харвард, Принстън…
са тъмнокожи. Диспропорцията съществува и при приема на студенти, макар и да е по-слабо изразена.
2) Дискриминацията в студенстките градчета е преди всичко икономическа. Докато близо 2/3 от младите американци, чиито родители спадат към най-богатата четвърт от населението, учат във висше учебно заведение, едва 14% от израсналите в семейства, принадлежащи към най-бедната четвърт от населението, го правят….74% деца на богати, 3% деца на бедни. Става ясно, че когато елитните университети се пъчат със статистиките си за студенти от “малцинства” (31% Принстън, 37% Харвард), те имат предвид не толкова доходите на студентите, а тяхната “раса”.
3) Митът за социална мобилност, поддържан от страстта на медиите към индивидуални кариери “от дрипи до богатство”, играе силна консерваторска роля в САЩ. Така той непрекъснато легитимира установения ред. През 1996г. 64% от американците вярват, че е “много вероятно” да станат богати (да печелят 100 000 годишно). Десет години по-късно обаче само 7% от американците разполагат с подобно богатство.
4) Американските университети са “пропагандни машини, за които може да се помисли, че действително са създадени, за да е сигурно, че класовата структура в обществото няма да бъде подставена под заплаха. От гледна точка на богатите, митът за днешното многообразие представлява нещо като колективен рушвет, който те се съгласяват да платят, за да могат да продължават да игнорират въпроса за икономическото неравенство.”
18 септември, 2007 at 12:19 pm
Вера,
Я кажи как е в usaid? Още ли си на стаж там?
С какво се занимаваш?
18 септември, 2007 at 12:51 pm
Получава се следният парадокс - в САЩ образованието е качествено, но достъпът до него е ограничен за елита; в България достъпът е отворен практически за всички (само за циганчетата е по-различна ситуацията, но по този въпрос може много да се разсъждава), но качеството е плачевно. Георги Ангелов в Блогът за икономика пише често за образование, вкл. и висше. За него причината за ниското качество в България е много проста - липсата на конкуренция. Конкуренцията според него (като типичен представител на крайно десните възгледи в икономиката), било то чрез либерализиране на режима за създаване на частни университети или чрез даване на повече автономия на държавните, води безусловно до повишаване на качеството. До какви недостатъци води обаче? Именно това, което наблюдаваме в САЩ. Излиза ли тогава така, че едновременно високо качество и равен старт за всички са невъзможни? Според тази крайно дясна идеология това е не само факт, но не е нещо негативно. Според мен това е несправедливо и нарочно не се прави нищо, за да се преодолее. Някои хора не искат да нарушат собствения си лукс и комфорт, за да могат други да живеят по-добре. Може би, ако бях от тяхната класа, щях да мисля като тях.
Защо трябва образованието да бъде пазар, икономика, търговия? Не може ли да бъде просто взаимно удовлетворение на преподаватели и обучавани от добре свършена и от двете групи работа вследствие на общо разбиране за ценността на образованието за личното развитие на всеки един, вследствие на споделено желание да получиш/дадеш знания. Само парите ли подтикват качеството? Разбирам, че човек трябва да има стимул, за да преподава добре. Убедена съм, че нашите университетски преподаватели не са толкова ожалени. Хубаво, заплатите им може и да не съответстват на интелекта им (така както те си го представят), но те преекспонират паричния проблем и с него оправдават всичко, за което ги мързи да си мръднат пръста. Не мога да уважавам хора, които виждам, че нямат грам стремеж да подобрят представянето си. Студентите, от друга страна, знаят, че таксите, които плащат са прекалено ниски, за да ги задължават да се представят добре. Ако трябваше да плащат повече, щяха да са принудени да участват активно в учебния процес, но това би станало само при адекватни нива и форми на контрол от страна на преподавателите - т.е. неподаряване на оценки. Имаме ли гаранция, че ако получаваха повече, преподавателите щяха да въведат такива? Какво ще го гарантира при тази прогнила схема на набиране на университетски преподавателски кадри, която изключва възможността някой да изхвърчи в случай на слабо преподаване, изнудване на ученици да си купуват изпити, приемане на подкупи? Без чистота на съзнанието паричните стимули няма да подействат, защото не съм убедена, че в България конкуренцията ще е между качествено и по-качествено вместо между некачествено и по-малко некачествено. Паричните стимули трябва да дойдат вследствие на доказан стремеж към подобрение, като потвърждение на този факт, а не преди това. Затова и не мога да приема плача за повече пари. Да, повече пари за материална база, за компютри, за абонаменти за онлайн библиотеки, за обучения, но не и за заплати за преподаватели. Може да се иска по-висока такса от студентите, но да се знае за какво отиват тези пари после - не за изхранване на закостенели мозъци, които не са готови да си мръднат пръста, нека да отидат за ремонт на сградата (както е във ФМИ, въпреки че там конкретно не знам парите кой ги е дал), за нещо полезно, ама не и да си ремонтират преподавателските тоалетни и после да ги заключват, все едно серат и пикаят по-възвишен human waste от нас.
Да се върна на темата - в САЩ ми хареса качеството на образованието, макар и да е за малцината избрани. Всъщност, това е за което пледирам - докато тук все още имаме шанс едновременно за социална справедливост и някакъв човешки ресурс за осъществяване на промени в чисто академичния процес (да оставим парите и неравенствата настрана), да си седнем на гъза и да действаме без да превръщаме университетите си в анклави.
18 септември, 2007 at 1:01 pm
Ами за USAID - помагам на специалиста по връзки с обществеността. Почти целият сайт (естествено без дизайна му) се поддържа от моя милост. Скоро ще ми изтече едногодишният стаж. Какво да ти кажа - беше ми интересно, но мисля, че една година е оптималното времетраене на престоя ми там. Хубаво беше, че имаше пътувания в страната, контакти с журналисти, това бяха най-интересните моменти, когато можеш да се докоснеш на практика до това, което програмите, описани на хартия, са направили, как са повлияли на живота на хората. Иначе самата информационна кампания не ме интересува особено, защото като цяло не съм положително настроена към рекламата, принуждава те толкова много да се ограничиш в посланията си, че неизбежно ги правиш популистки, специално за ТВ-рекламите говоря, защото бях свидетел на целия процес по разработване на кампанията, която вече върви по телевизиите. Лично за мен беше полезно, но си е една бюрократична институция, сега и гардът на работещите там малко е паднал, защото скоро се закрива дейността в България, не се случват кой знае колко вълнуващи неща. Така че нещата не са много динамични, но като цяло съм доволна, има много добри специалисти, а все пак видях и животът в посолството какво представлява.
18 септември, 2007 at 1:28 pm
xaxa–tochno po temata i to daje goreshto razvitie ot snoshti kato nagledno dokazatelstvo za nepotizma! Tochno biah pusnal za protocol assistant v posolstvoto (za koeto po obiava se iziskva samo gimnazia i daje ne “otlichen angliiski”
ei taka prosto vupreki che biah 100% siguren e napulno bezmisleno 6toto sum 1000% ubeden e izcialo naglaseno v stil sindroma na “ami to e za dushteriata na susedkata na sekretarkata na niakoi “key officer” deto e zavurshila angliiskata gimnazia i e rabotila malko na check-in-a na na letishteto pak taka…” ili neshto v tazi stilistika, no kakto i da e. I tochno Mariq mi napomni v edin ot predishnite i postove, che nie si imame “career centers/alumni relations” za “networking” 
i im pisah, che sum pusnal i che sum napulno ubeden e naglaseno…te mi otgovoriha vednaga horata, che sa pitali niakakva jena (koiato e rabotila v durjavnia departament uj) i otgovora beshe “ami da moje bi si prav” 
sorry obache nashia network izdisha v durjavnia departament, no mi kazaha, che vse pak imalo niakakva druga jena, koiato v momenta rabotila v posolstvoto s madrid i s koiato 6teli da me svurjat ako moje da mi dade informacia (da potvurdi che vsichko e ala-bala)…i razbira se, che daje niama da buda “short-listnat” po prichina niamashto nishto obshto s tova che moje da sum over/under-”kvalificiran”… Sushtoto e i ako kandidatstvam v niakoe v ministerstvo, lelia ti ne e li susedka na niakoia “durjavna eskpertka” si edna posolska causa perduta…
Taka che Mariq, ako iskash da hodish v Durjavnata Agenciq za zakrila da deteto nai-dobre vlez purvo v mladezhkoto DPS pri Ebet Emen (osven ako razbira se lelia ti ne e susedka na niakoia “durjavna ekspertka”…
18 септември, 2007 at 1:52 pm
Тази обява за протокол асистент и аз я гледах, обаче нито за миг не съм си помислила да се кандидатирам. А тя сакаш нарочно е направена за някой USAID-ски кадър, защото нали агенцията сега закрива, обаче повечето искат да си останат в посолството заради високите заплати. Ще видим кого ще вземат и дали ще се потвърди твоята теория. Сега POLEC отдела пуснаха обява за неплатен стаж за 2 месеца пак за учещ или наскоро завършил студент. Ама стажовете са съвсем различна работа, особено неплатените. А в другия случай говорим за позиция с 2000 лв/месечно стартова заплата. Ако се интересуваш от обявата за стаж, мога довечера да ти дам подробности.
А относно непотизма - всички говорят, че съществува, обаче на мен досега не ми се е налагало да се възползвам от подобни “услуги”. Явявала съм се на конкурси и съм била приемана. Абе всъщност, за да не излъжа - имаше един случай, заминаването ми в Германия, когато ми се даде едно рамо, понеже немският ми не беше чак толкова добър и тогава ми стана гадно. Тогава причината беше формулирана като “благодарност и уважение към паметта на акад. Петканчин” - това е дядо ми, който беше геометър и почина през 1987. Не знам, може би и в другите случаи фамилията да ми е помагала, но е ставало без моето знание.
18 септември, 2007 at 2:08 pm
Ami Ver4e, ti si potomstvena intelektualka, chast ot elita
6eguvam se razbira se.
Otnosno posolstvoto sum 1000% ubeden absolutno vsichko e 1000% vinagi za niakoi tochno kakto i vuv vsiako edno ministerstvo. Izobshto posolstvoto si e mai niakuv sinekuren rai v stil “baba mi raboti v lufthansa ot 58 godini i dokato murda 6te si stoi tam i posle kato umre shte izrovi zemiata, no 6te nabuta lelia mi da stoi tam do grob.” Niamam nishto protiv, neka e taka, vupreki che horata koito az vidiah tam kato sum hodil biaha super zle (smisul da), osobeno hiliadata absolutni kreteni ohrana ili kakvito tam se vodat, koito sa pulni smeshnici i ne znam koi im e dal teia tumni o4ila, ama sa v niakuv mnogo losh cikul teia hora tam…
18 септември, 2007 at 3:04 pm
Е, част от някаква там “аристокрация”, но не и от финансовия “елит”
По-добре така.
А за посолствата и министерствата - според мен можеш да попаднеш там и без връзки, но иначе съм напълно съгласна, че е “синекурен рай” и хората верно са в цикъл. Броят годините от лятна отпуска до зимни празници, а дните изтичат с бясно темпо преди да могат да се огледат. Неприятна перспектива. На гардовете и аз много им се възмущавах как се държат с хората (и продължавам да се възмущавам, да не говорим за другото - как пък една закрита чакалня не направиха от посолството, толкова много пари имат, а държат хората отвън като добитък без значение дали е минус 15 или плюс 39 градуса, и тази унизителна процедура по пребъркването, и то дори и за хора, които са били поканени от някой “вътре” да дойдат на среща), но сега понеже се познаваме и са по-дружелюбни. Някой ги обучава да се държат така за съжаление.
А иначе бас държа, че и ти си от елита? :))
18 септември, 2007 at 3:37 pm
Bi bilo dosta absurdno ako niakoi deistvitelno gi obuchava da budat kreteni (koeto kato che li si im e vrodena darba)…eto za kakvo otivat U.S. taxpayers’ parite–za obuchenie na kreteni, koito da se durjat grubo s nas…a inache sigurno polzvat slujebnite si “atributi” (kato ne4ove6ko iakite tumni o4ila) v arsenala im za omaivane na chalgareeshti se devoiki v chalgatekite…iskam i az! dee, U.S. chalga-posolstvoto…
(bez izobshto da se doblijavam do velichieto na tvoiata elitarnost 
sushtnost ti ver4e si edno prekrasno vuplushtenie na SU legacy-to/ 
elit? az? moje bi
Mariq sushto triabva da se vkluchi skoro i da ni osvedomi za obhvatite na neinata elitarnost
19 септември, 2007 at 8:33 am
I am no longer with USAID in Bulgaria, so do not have my finger on the
pulse in Sofia any longer. I can say that I am confident the State
Department Human Resources Officer has in the past and will continue to
insure that the process is fair and transparent.
I am not speaking for Sofia in this case, but it is common
practice/policy that if qualified candidates for a position exist within
the U.S. Government at a Post and there is adequate competition within,
it is our preference to select from within. This practice is intended
to provide current employees with a career ladder. We often advertise
outside at the same time, in case there are no qualified candidates or
adequate competition within.
I hope I have been able to shed some light on the process.
da be
19 септември, 2007 at 11:49 am
Те хората си го казват в прав текст - “външни” се допускат само в изключителни случаи. Аз нали затова ти казвам, че веднъж набуташ ли се и си е направо до живот. Не разбирам защо обаче това трябва да важи и за персонала, които са граждани на приемащата държава. Създава се един стерилен затворен кръг.
Евалата, че си им задал такъв въпрос. Как въобще си им открил координатите?
19 септември, 2007 at 11:53 am
Vuzpitanik na kolej4eto, izobshto eto che triabvaha “vruzki” za da zadam vupros…i izobshto taia koiato si burka v nosa tia izobshto ne moje da “sledi” che vsichko e OK i chestno, tva moje samo sa razsmee niakoi…mejdu drugoto ima li tuka nachin da ti prashtam bez da se vijda (vse pak ot ednoto psevdo-uvajenie kum tiah) neshto oshte po achik kazano?
19 септември, 2007 at 7:16 pm
Абе друго си е да можеш да ползваш networking ,за да попиташ дали в София има прозрачност в кандидатстването. А иначе отговорът е ясен. Аз веднъж прибегнах до нетуоркинг-а на Васар и се убедих, че не познаваш ли лично човека, нямаш никакъв шанс. Ох а за конкурсите - аз съм се явявала на доста, не съм спечелила някои, защото е имало ‘кой друг’ да ги спечели , а някои съм печелила точно защото някой от журито е проявил симпатия към мен. Верче, иначе фамилията е доста важна навскяъде. Никога не я подценявай! А ти си щастливка, че си от “интелектуалния елит” на България.
Аз не съм нито от единя елит, нито от другия
Но винаги съм била любопитна и съм вярвала в мечтите си. Знам, странно звучи, но си е така. Нещата понякога сами си се нареждат.
Иначе на темата за софийския университет - днес имаха събрание, на което се реши, че ще изискват 100% увеличение на студентските субсидии. Този път, news.bg добре са отразили събитието - http://news.ibox.bg/news/id_1934657401
Нормално ли е един университет да поставя ултиматум на правителството ?? И защо се стига до такива абсурдни ситуации! Глупостта и органичеността на хората са безкрайни.
Иначе по въпроса с конкуренцията - според мен държавните и частните университети навсякъде посвета са на различни нива. Някъде държавните унивеситети са тези, които диктуват нивото и са ограничени за елита (Франция и нейните grands ecoles), на други (САЩ) частните университети са къде по-напред и в изследователската дейност и в материалната база - но за сметка отново на една явна дискриминация. Все пак си мисля, че невидимата ръка на Адамс много трудно би уравновесила нещата у нас - защото у нас всичко се проявява в изродения си вид. Ако се появят повече частни университети, половината няма да бъдат акредитирани. Ако бъдат, ще възникне проблем с всеобщо признаване на дипломите. Ако има частни университети, таксите ще бъдат непосилни точно за тази част от хората, които най-много заслужават. Въобще, не ми се струва че “приватизацията” в образованието
ще е особено прогресивна стъпка. Но пък от друга страна това ще даде възможност на преподавателите да докажат себе си наново, ако искат да са по-добре заплатени, може би ще доведе до една по-висока квалификация на лекторите, на асистентите. Може би и таксите няма да са толкова високи, може би ще се отделят фондове за стипендии…всичко в сферата на може би. Първо, трябва да си изясним какво и как се преподава в “нашта система” и доколко това е полезно и приложимо за бъдещото развитие на студентите. Тук всички учат за диплома, а не за знания и умения. Такива едва по-късно се научават, на работното място, което води до ниското ниво на експертност във всеки сектор в България.
Сашо, а ти какво завърши в Hobart?
19 септември, 2007 at 7:57 pm
Absolutno, ne poznavash li choveka lichno si e otnovo sushtata causa perduta, ama taka pone samo kato da zadadesh niakoe otgovorche mai pochti stava toia “networking”
Inache sa dosta smeshni kato se opitvat sa izkarat che vsichko e OK i na 6; smisul, dobre, mladi sme, zeleni sme, neopitni sme, ama vse pak ne sme maloumni–teia hora koito se naburtvat tam nali sa ni susedi i poznati i priateli na nashi susedi i poznati i posle e iasno che do edin sa pridurpani ot niakoi “vutre” taka che the State Dept. HR Officer at Post koiato bila ensurvala che rabotata e na 6 vinagi prosto neka nameri neshto drugo da ensurva kato naprimer che hiliadata i prislujnichki gore v kushtata i v Simeonovo sa i iztupali kilimite i izmili prozorcite i sgotvili dokato tia e “ensurvala che processa e ne4ove6ki chesten” Tva verno si e chalga-posolstvo…kak uspia da me razdrazni “avtentichno”….
19 септември, 2007 at 7:58 pm
inache i az u4ih kato vas dvete s Vera….
19 септември, 2007 at 8:39 pm
Оф, тея мърди ректори направо няма какво да си губя времето да ги обсъждам. Да, най-вероятно държавата ще увеличи субсидията или ще се постигне някакъв друг палиативен “компромис” и, да, СЪС СИГУРНОСТ нищо няма да се промени - нито в учебните планове, нито в начина на преподаване, нито в нищо. Защо въобще симулират дейност? Защо единственото, което могат да правят, е да говорят на едро? Защо никой не се захване с простите неща и да започне оттам…
В Дневник има вчерашна статия, която предизвика интересни коментари - http://www.dnevnik.bg/show/?storyid=377944&p=0#comments - основно заради коментарите я препоръчвам, като и в самата статия има валидни пунктове.
19 септември, 2007 at 9:10 pm
Боян Биолчев
от Уикицитат
“През тези 8 години на няколко пъти ми идваше да извадя ректорския