Казвам се Вера Петканчин. На 24 години съм и завърших Международни отношения в Софийския. От София съм. Почти година се подвизавах като стажант тук –>> bulgaria.usaid.gov. В момента работя в Джуниър Ачийвмънт България –>> http://www.jabulgaria.org/.
БЛОГ ЗА ВИСШЕ ОБРАЗОВАНИЕ
Пиша този блог, защото смятам, че съм в състояние да сравнявам три различни образователни системи (България, САЩ и Германия) и да подкрепям препоръките си с конкретни доказателства. И още защото: - вярвам, че човек не трябва да основава поведението си единствено на непосредствения си личен интерес; - вярвам, че 18-19 годишните, които ще продължават да влизат с шестици, за да учат международни отношения, имат правото след 5 години в СУ да кажат: "доволен съм от образованието си", а не да излизат от този университет безчувствени, примирени и с притъпена гражданска съвест; - вярвам, че и българинът може да се посвещава на каузи, различни от хляба и физическото оцеляване и е в състояние да облагородява обществената среда чрез съзнателните си усилия.-
Скорошни публикации
Връзки
Категории
Блог в WordPress.com. — Theme: Connections by www.vanillamist.com
31 юли, 2007 at 8:55 pm
Радвам се, че вече съществува твоят блог. Вярвам, че ще бъде полезен на много хора.
Надявам се, че няма да имаш нищо против да ми отговориш на някои въпроси относно престоя си в Германия, тъй като планирам да замина, а доста неща не ми се изясняват все още. Ако решиш да споделиш с мен впечатления по организацията на пътуването и престоя си там, ще се радвам да ми оставиш отговор тук или в коментар в моя блог.
Поздрави!
14 септември, 2007 at 8:40 pm
Здравей Вера!
Доста ми допадна блога, който си направила. Аз завърших международни отношения в Щатите- Vassar College и сега предстои да правя магистратура в Швейцария – Institut de Hautes Etudes Internationales.Харесва ми, че пишеш така старателно за образованието в чужбина и за възможностите за промяна в българската образователна система . Всъшност аз винаги съм искала да изкарам една бакалавърска степен в София! И знаеш ли защо – защото дори системата да е архаична, материалът е много по-цялостно разработен в тъй-наречените конспекти/планове за подготовка. Бих казала, че с цялата си дисциплина и трудолюбие, в САЩ успях да извлека едно сравнително базисно познание по Международни отношения и тепърва разчитам на магистратурата ( и то в Европа) да ми даде това, което не успях да получа в САЩ. Там ми допаднаха много неща – достъпа до интернет, библиотеките, офисите които работеха денонощно за студентите, спорните съоръжения, уникалната близост между преподавател и студент. Но не ми допадна едно нещо – поднасянето на материала под формата на нещо безкрайно опростено, за да може да бъде смелено и реформулирано на така наречените тестове и quiz-ове и midterm-и. Направи ми впечатление, че аз също много малко бих могла да напиша по темите зададени от MIT, защото перспективата на моят преподавател по theory of IR изискваше по-друг тип формулиране на темите. И така ми се струва, че опираме до един и същ тип проблем – намиране на оптималната форма на обучение. Нито прекалено много материал, нито прекалено бегло засегнати теми; нито недостъпни преподаватели, нито прекалено отдадени академици, нито старата система, нито liberal arts и т.н.
В Женева имах възможност да отида на обменна програма от САЩ. Беше един съвсем друг свят – с добре познатите изпити, от които всичко зависи, с висенето по канцеларии за регистрация, със странните работни дни на библиотеките. Всеки студент бе сам за себе си, но и много по-отговорен за това което прави/не прави, много по-осъзнат и по-земен. Изпитите ги взех без проблем, а семестъра мина леко и липсата на ежедневна работа по курсовете ми предостави възможност да стажувам. Освен това в Женева се огранизираха безброй конференции, форуми, семинари и т.н. които бяха много полезни. Социалният живот беше на много по-добро ниво от този в САЩ. Животът в град, а не в campus, ми се отрази добре. Затова и реших да правя магистратура там.
Осъзнавам, че всяка история е индивидуална и че така нахвърляни елементите от моят престой в Щатите и Швейцария може да са доста анекдотични. Но ти ме вдъхнови да напиша моята история. А и ми се струва, че този блог е за хора, които търсят това, „оптималното“ образование. Ако има хора, които се интересуват от повече информация за кандидатстването в чужбина, с удоволствие бих помогнала.
Поздрави и успех с дипломната работа!
PS: Освен това съм и страхотна почитателка на тениса – хвърлих едно око на dir.bg
Ти играеш ли?
14 септември, 2007 at 11:14 pm
Мария, благодаря ти за хубавия и задълбочен коментар. Много се радвам, че се появи човек, който да сподели още едно мнение за образователните системи в Европа и САЩ, защото малко се притеснявах, че безусловното ми възхищение към американската система е твърде едностранно и някой би го помислил за пропагандно. Аз бях в САЩ само една година, а идвах от коренно различна, мудна и апатична система на висше образование и това, което видях в САЩ (положителното, което и ти споменаваш), ме опияни.
Де да беше така, както казваш, при нас – материалът да е цялостно разработен в конспекта…Особено що се отнася до Международни отношения капацитетът за предоставяне на добро образование в България е нищожен, защото тази наука 45 години се развиваше в съвсем други – идеологически – рамки, сега тепърва се изгражда и всъщност липсва човешки ресурс, който да осигурява по-доброто образование.
Това, което си написала за прекаленото опростяване на материала в САЩ, ме накара да се замисля. Не съм го видяла по този начин, може би защото не съм прекарала достатъчно дълго време там. За мен беше невероятен целият този текущ контрол, който се прилага, необходимостта да четеш през цялото време, за да си в крак, възможността да мислиш сам и да си вадиш заключения, тъй като имаш достъп до всякаква литература, да говориш с професорите, да говориш на лекция – всички тези неща ние тук ги нямаме и не можеш да си представиш колко огромна му се струва на човек пропастта тогава.
Трудно е да се намери златният баланс и оптималната форма на обучение. Мисля, че много зависи и от всеки преподавател по отделно – доколко е проницателен към настроенията на студентите, доколко може да реагира в движение и да се променя в зависимост от тяхното темпо и нужди – това е нещо изключително трудно, за което се изискват и умения, и желание. Знам, че перфектна образователна система няма, но нашата съвсем го е закъсала и отчаяно се нуждае от свеж импулс. В САЩ поне е помислено да се създадат общи условия, благоприятстващи развитието на тези, които се стремят към това.
А относно тениса – това е любимият ми спорт и играя редовно:) Форумът в дир.бг пък ми беше първата интернет мания, общо взето там можеш да прочетеш най-компетентните мнения на тенис тематика в целия български нет.
Пожелавам ти успех с магистратурата в Женева и ще се радвам да споделиш впечатления и от европейското висше образование.
15 септември, 2007 at 2:12 pm
Здравей Вера!
Поздравления за якия блог! Повтарям се, аз също завърших Международни отношения в Щатите, но и аз като Мария винаги съм искал да уча в София. За сега исках да предложа само едно малко уточнение; по отношение на „добре познатите изпити, от които всичко зависи, висенето по канцеларии за регистрация (е може би за регистрация наистина дори там не се виси…), странните работни дни на библиотеките,“ за които говори Мария, мисля върви си това с пълна сила също и в Щатите, просто трябва да попаднете на „правилните“ места за тази цел–горещо препоръчвам всеки един от 50-хилядните кампуси–Ohio State, Arizona State, Texas at Austin, Texas A&M и един куп още такива държавни мега-комплексчета, където съм почти убеден дори архаичният мега-ретрограден СУ е като един китен Vassar в „китния“ Poughkeepsie…само дето например няма един компютър от това което чувам от приятели в СУ…
15 септември, 2007 at 6:21 pm
Здрасти, колега:) Това за липсата на компютри е напълно вярно – поне що се отнася до сградата на ректората. В математическия факултет е по-добре, поне доколкото чувам от брат ми. Сега факултетът е ремонтиран и изглежда сякаш някой го е взел от друга държава и го е закърпил в центъра на София – отдавна се каня да направя снимка и да я пусна тук:) Това е изключение – като материална база нещата са доста зле тук, но не това е най-страшното. Има масово преписване по изпити, подаряване на оценки, купуване на изпити, изнудване от преподаватели (може да прочетеш най-първия ми пост в блога, в него описвам един от тези позорни инциденти в нашата специалност, който до голяма степен ме накара да започна блога). Тук трябва да започнем из основи, защото нещата са съвсем забатачени. А в САЩ това страшно ме впечатли – на никой не му минава през ума да преписва и шмекерува по изпити. Не знам ти какво ще кажеш по въпроса? Иначе сигурно и тяхната система има слаби места, може би успехът й се дължи на стриктно регламентирания контрол. А може би всъщност не е успешна…
А ти ще правиш ли магистратура някъде в Европа? И въобще как смятате да се реализирате и двамата след като завършите?
15 септември, 2007 at 8:36 pm
Здравейте отново!
Радвам се, че започнахме тази дискусия.
По въпроса за канцелариите и материалната база – Сашо, прав си, тъкмо бях свършила да пиша, когато се замислих за Hunter College , да кажем, където се опитвах да помогна на един познат да се регистрира, и редица други места, които наистина са погълнати от огромното количество работа за студентите, които обслужват. Но все пак, там хората като че ли знаят защо извършват определен тип дейност. Или поне така ми се струва – докато тук, в София всеки иска да надхитри другия, да постави себе си на преден план. Всеки – от професора, до студента – е с претенции, и (може би това е един по-мащабен синдром на българското общество) твърди, че „има право“ да изисква нещо от някого. Студентите изискват добро образование на ниски цени, изискват оценки и дипломи, професорите изискват добри хонорари и ненатоварени работни програми, администраторите изискват да им се обръща внимание, защото без тях никой не може…и така. Като че ли се губи идеята за това какво бихме могли да дадем от себе си за да може една система да стане по-добра.
Не знам дали има „оптимална“ форма на образование – според мен има различни видове „адекватни“ системи в различните страни по света. Например, факта че в САЩ съществува такова понятие като honor code не е случаен, нито за страната, нито за типа манталитет който изисква. Има свойте исторически корени и не опира толкова до контрола, колкото до някакво вродено чувство за гражданска съвест и отговорност – ти си в училище защото искаш да се научиш, защото искаш да бъдеш работоспособен, защото това което ще научиш ти е от полза и те прави по-пълноценен за обществото. И съответно това изисква от теб определен тип дисциплина, не по-различна от тази на гражданите в едно общество.
Не мисля, че в България всичко опира до пари непременно. Мисля, че доброто спонсорство помага, а самоинициативата и самосъзнанието също. За какво говоря по-конкретно? Например за типа система, която съществува не само в САЩ и Великобритания, но и в Индия и редица други страни – даренията – било то от частни организации, от международни такива, от банки, от програми за насърчаване на образованието (USAID е една такава, струва ми се) а и дай-боже от заможни завършили студенти или просто членове на едно общество (говоря за меценатството). Осъзнавам, че това за което говоря може би е прекалено идеалистично. Но при положение, че е реалност на много места по света, аз не мога да приема че не може да стане реалност и у нас. Трябва да се разделим с идеята най-после, че държавата трябва да се грижи за всичко и да стигнем до прозрението че културата на капитализма, който така жадно прегръщаме в момента се изразява и в едно силно гражданско общество.
С даренията се подобрява най-вече материалната база. А с инициативност се печелят конкурси от страна на институцията в програми като тези на EU и ООН за развитието на висшето образование. Говоря за обменни програми, семинари за повишаване квалификацията на излизащите от СУ студенти, програми за набиране на млада работна ръка – всичко това е на разположение на нашите институции, безплатно. Единствено се очаква от нас, не да изискваме, а да дадем от себе си.
Колкото до бъдещите планове, засега смятам че бъдещето ми е в България. Предполагам или в правителствения или в частния сектор, но ще е нещо свързано с институционална промяна и граждански права. Ще видим накъде ще се развият нещата след Женева.
Вера, ти на каква тема смяташ да пишеш дипломната си работа?
15 септември, 2007 at 8:56 pm
Изглежда БГ преподавателите изпитват някаква перверзна наслада от това да поставят човешката памет на нейните предетели очаквайки от студентите си (да не правят почти нищо цял семестър, по отзивите на моите приятели) и накрая просто или да запаметят 1000 страници или достатъчно сръчно да намерят алтернативно решение за възпроизвеждането на съдържанието на тези 1000 страници…Така че, на мене ми изглежда, че проблемът ще се реши от само себе си в момента, в който от един човек не се очаква повече просто да запаметява и възпроизвежда накрая X брой страници. И търсейки причината, поради която това явно не се случва, е че може би така е по-удобно на самите преподавателите, които са и без това зле платени, а пък и едва ли някой очаква от тях да публикуват непрекъснато и да ходят по „конференции“ и другите задължителни Щатски мурафети, което е всъщност реалната работа на един преподавател, като че ли. Казвайки това, изобщо не съм „фен“ на Щатската система, която си мисля е също толкова уязвима на всякаква критика. Ако БГ университетите са просмукани от „микро“ корупция на парче на съвсем кокошкарско и махленско ниво, то в Щатите знаете добре, че особено частните университети се издържат главно от най-различни „дарения,“ кръщавания на сгради, алейки и градинки и чешмички или иначе департаменти или преди названието на професор (и то на живи хора!), което винаги ми е било много интересно какво друго може да е освен официална централизирана узаконена корупция? Да не говорим за идиотската legacy история, което вече си е чиста проба официален непотизъм.
Иначе за сега няма да правя master’s. А иначе за „реализацията“ не знам! Вие имате ли конкретни идеи встрани от „ние ще работим един ден в ООН, Европейския Съюз, или като ‘дипломати’“?
15 септември, 2007 at 9:25 pm
Даренията в Щатите не могат да бъдат определени само като централизирана корупция. Парите, които се влагат, са предимно в услуга на студентите. Виж, за идеологиите, които различните университети изповядват в резултат на хората, които ги подмомагат и за legacy – това отново е част от историята на страната, на политическите игри, на социалното разделение бедни-богати, бели-черни и всичко останало. Чували сме за пропагандата equal opportunity, за институционализирането на класовите различия, неща които са част от една реалност. Те също са част от „Америка“. Запозната съм с това каква част от средствата на моя университет отиват в реалното подобряване на качеството на обучение, каква част са пропиляни, каква част са в инвестиции и каква част в „резерви“. Бих казала, че са намерили добър баланс. Може сградите да се казват Rockefeller но в крайна сметка на мен това не ми пречи, ако ми плащат едва ли не,за да уча там 4 години. Знаеш ли какво ми отговориха професорите, когато ги попитах, добре де какво се очаква от мен за да възвърна вашата „инвестиция в мен“ – казаха ми, че за тях „инвестицията“ ще си е струвала, ако съумея да се върна в страната си и да съм последователна в действията си като гражданин на моята държава. Ако съм добре информирана и със изградена ценностна система, значи си е струвало.Никой не пожела от мен да върна нещо на университета, да го рекламирам пред света, да бъда бъдещ донор, да създам NGO, да гласувам за демократи,или да опазвам околната среда…
непотизмът като че ли няма значение в този случай. Него го има навсякъде. Важен е принципът на образователната система в крайна сметка. Познавам предостатъчно хора, които завършиха Vassar и никога няма да излезне нищо от тях. Или ако излезне, то няма да е плод на техните усилия, а на парите и влиянието на родителите им. И какво от това? Не е ли хубавото там, че университетът ни е дал кажи-речи равен старт? Всъшност, длъжен ли е университетът да дава равен старт на всички?
За реализацията, защо ли имам чувството че ме иронизираш
Да, по-конкретно смятам да работя в Агенцията за закрила на детето, като правен асистент. Но първо ще поработя в Швейцария, за да си позволя лукса да работя за 200лв. месечно и да правя това, което мисля че си струва, заобиколена от недоволни и нереализирали се хора. А ти, Сашо?
15 септември, 2007 at 10:34 pm
Ot uvajenie kum bloga i dvete vi s Vera se opitah da pisha na kirilica, koeto i triabva da pravia, no niamam kirilica i se muchih s niakuv dekoder, taka che znam che e super grozno, ama se nadiavam vse pak da mi prostite, che ne pisha na kirilica.
6toto ne biah vidial posta ti kato pusnah moia posleden. Naprotiv, tova koeto kazvash opredeleno me kara samia da se chuvstam po-dobre za izbora, koito az suvsem skoro napravih i suvsem iskreno bih se radval ako naistina „realizirash“ 
namerenieto si da rabotish v BG tova koeto mislish che si struva, makar i za 200 leva. Ot niakolkoto drugi bulgari s koito biah v 6tatite, edinia ot Varna, ot4aiano se opitvashe da „pasne“ tam „za6toto imal golemi ambicii svarzani s ‘realizacia’ tam i posle moje bi ‘realizacia’ na stremeja za ‘prevzemane’ ‘na sofia-ta,’“ (v stil Miki Maus-Vassilev predpolagam?) a drugite mislia imaha plan da praviat master’s sled master’s samo i samo da mogat da ostanat tam kolkoto moje poveche, zashtoto „tavana v BG bil mnogo nisuk.“ Taka che (v tehnite ochi) az sum (vidimo) pulen neudachnik i nishto niama da izleze ot mene, tui kato tvurdo viarvam, che ima poveche smisul (daje samo za mene samia) da buda tam kudeto sum roden… Az sega lichno vse oshte se boria s MON da si „legaliziram“ diplomkata, koeto e maluk koshmar bez krai i si mislih dali da ne zapisha neshto s lyubimoto ni SU, no mai niama da stane dokato okonchatelno ne se prebopria s MON. Mejdu drugoto imam edna suuchenichka, koiato mislia sega tochno zapochva v HEI, i taka i ne ia pitah obshto vzeto dali ne e malko kofti za chovek, koito ne znae i duma frenski, inache Geneva e super i mene lichno mnogo mi haresva nishto che e skuchna noshtem, no e malko dosta cifromania cenite…moje bi dogodina da podam i az!
Parite, dadeni na tozi ili onzi universitet ot niakoi paralia, koito taka ili inache shte triabva da gi plati kato danaci ako ne gi dari, mi prilicha na grozna korupcia.
A inache, izobshto ne te ironizirah, Mariq,
15 септември, 2007 at 11:26 pm
Mariq, mislia Vera sushto bi se suglasila s mene, ne se pritesniavai, niama nachin da zabraviat da te potursiat za niakoe ot tezi, „Никой не пожела от мен да върна нещо на университета, да го рекламирам пред света, да бъда бъдещ донор…“ Naistina li dosega ne si poluchavala 1000 puti po poshtata list4e s predplaten plik, v koito da zagradish $50, $100, $200, i.t.n. ili ti sama da si napishesh kolkoto iskash „da darish“ …i taka suvsem lekichko da im pusnesh nebrejno suvsem mejdu drugoto niakoe check-4e…??? Maika mi poluchava takiva vsiaka godina po 10 pone oshte ot liatoto predi freshman godinata i dosega bukvalno poslednoto beshe predi 10 dni…i ne e specialno za neia, a prosto circuliarno na vsichki go prashtat…….iskat si horata parichki otgore vurho vsichkite im „dareniq“ ot „6tedri“ „filantropi?/mecanati?“
15 септември, 2007 at 11:58 pm
Здравейте, не мога да повярвам, че двама интелигентни млади хора като вас са избрали да се върнат в България и да работят тук – почувствах се радостна и много обнадеждена и изпитах голямо уважение към вас.
Мария, напълно съм съгласна с това, че тук всички първо искат да получат, а не са готови да дадат първи. Това е и причината, поради която имам резерви към учителските протести за по-високи заплати и към кампанията за повече пари за висшето образование (макар че подписах петицията), които са сред водещите събития в БГ тия дни. Защото какво ни гарантира, че тези повече пари наистина ще доведат до по-високо качество? Колко преподаватели ще направят поне една миниатюрна стъпка, за да променят неефективния си начин на преподаване? Колко преподаватели и администратори от Софийския ще отворят наистина добре направения сайт на Министерство на образованието с насоки за кандидатстване с проекти по Оперативна програма „Развитие на човешките ресурси“ на ЕС? Колко човека ще разработят проекти, колко човека ще оползотворят тези пари, които са предвидени за нас? Естествено, че семинарите доста често са бошлаф работа и не особено ефективни, но без тях не може, а и това се дължи на типично българския ни манталитет, който казва: „Тука три дни им седях на глупавите лекции, дай сега четвъртия и петия да пропусна и да ида да си понапазарувам малко по магазините.“
Много са интересни тези неща, които пишете за корупцията и непотизма в щатските университети. Аз между другото бях в САЩ с парите на чичко Сорос – може да е всякакъв, не го познавам човека, много го плюят – обаче програмата му за студентски обмен беше ПЕРФЕКТНО организирана, един пропуск не мога да открия. В сравнение с нея, обменните програми за висше образование в ЕС (Еразмус) са пълна скръб съвсем откровено – липса на организация и визия как да бъдат организирани нещата така, че дошлите на обмен студенти да извлекат максимална полза. Та, мисълта ми за програмата на Сорос беше, че и от мен, подобно на Мария, не са искали впоследствие да изпълнявам едва ли не някаква тяхна agenda като се върна в БГ, нито да им пробутвам някъде философията или да агитирам за тях. Сигурно са знаели хората, че са направили достатъчно, за да ми промият мозъка и не е необходимо в прав текст да ми се казват нещата
))
Сашо, за магистратурата в СУ – помисли си добре дали искаш да се подложиш на това изпитание:)) Пак много зависи какво учиш – доколкото знам Стопанският факултет например е доста добре организиран, постоянно се канят лектори от чужбина, учат по чужди учебници, има текущ контрол и т.н.
Въобще така като разсъждавам, стигам до извода, че може би първото, което трябва да се направи е постигане на всеобщ консенсус като приоритет в образованието да се изведе нетърпимост към преписването и всички форми на плагиатство, да се изключи като недопустимо плащането за изпити, да се постави като изискване самостоятелното усилие на студента, да се задължи обслужващия персонал да се отнася със студентите като с хора, а не като с дебили и т.н. Трябва всички тези групи в учебния процес да се съгласят по основни принципи, които ще спазват в изпълнението на образователните си задължения. Разглеждала съм honor codes на няколко университета в САЩ, според мен такова нещо трябва да се въведе в България като символ, че има воля да се започне полека въздигането на българското висше образование. Даже мислех да направя проект на подобен Етичен кодекс за СУ, но засега не съм имала време. После трябва да мисля и как да го прокарам в ръководството на факултета, което ще е най-трудната част.
Доколкото разбирам и двамата сте учили във Vassar? Чувала съм го, ама не помня къде точно се намира?
А моята дипломна работа ще е на тема „Европейският парламент в утвърждаване на демократичното начало в ЕС“. Относно реализация – не ми се работи в държавната администрация, нито в ООН. ЕС може би е добра опция, за по-нататък… Иначе в момента съм много увлечена от еко-движението (страшни работи стават с природата в БГ) и си мисля за нещо в тази посока, но ще трябва да уча допълнително. Много се разписах, но се радвам, че има хора, с които мога да споделя възгледите си! Приятна вечер.
16 септември, 2007 at 12:04 am
Сашо, много дълго си писах коментара и не видях, че междувременно си пуснал и ти. На мен такива писма не са ми пращали никога. Единственото, което искаха от нас по моята програма, беше като се върнем в БГ да опитаме да реализираме малък собствен проект или да работим към някое НПО, за която цел ни отпускаха по 100 долара. Беше малко смешна такава сума за какъвто и да било проект. С моя, уроци по тенис за деца в инвалидни колички, нищо не се получи за съжаление. Освен това ни платиха една конференция на следващата година след като се бяхме върнали обратно по държавите си. Събраха ни за пет дни в Истанбул и това беше. Като идват в България да провеждат интервютата за следващата година, ни се обаждат да се видим за час-два в някое кафе в София и това е. Даже сега програмата вече приключи за нашата държава, защото станахме членове на ЕС.
Всъщност човек длъжен ли е да дари нещо като получи тези писма? Пробват си късмета на принципа капка по капка вир става:)
16 септември, 2007 at 12:31 am
Slava Bogu chovek ne e dlujen da pravi nishto, razbira se
, no te si gi prashtat, ako hvane de/i?kish 
Inache, az sum po-nisuk klas ot Mariq, az sum prosto nepritenciozen malolitrajen klas city-car ot Hobart College, no znam za Vassar 6toto biahme v edna liga po raznite sportcheta (osobeno jenskite otbori mislia) i ni si e nalagalo da „podkrepiame“ nashite „momicheta“ vupreki che 4esno kazano niamam spomen veche konkretno…no ako si fen da fetishizirash usnews Vassar e mislia 10 ili 11 ili neshto takova, nie sme po-skromni mislia 63, edin skromen klas, i ne S-klasata na Mariq
16 септември, 2007 at 12:55 am
a inache, i dvete sa v NY, no Mariq e bila po-blizko do nyc, a az biah po na sever blizo do ezeroto ontario na otsreshtnia briag na Toronto…kato cialo sum vi absoluten sumushlenik vupreki, che imame niakoi razlichia s vas s Mariq, po koito s radost bih „posporil…“
16 септември, 2007 at 9:38 am
Ти си по-критичен към американската система и това всъщност е чудесно. Не е ли все пак това доказателство за нейните качества, след като не те е индоктринирала до степен на безусловно и безкритично одобрение:) А и мисля, че умението да не се съгласяваш с някого и все пак да приемаш неговото мнение също до голяма степен се развива благодарение на образователната система. Или си е вътре в теб?
На мен също някои неща в САЩ не ми харесаха – примерно неистовите им опити винаги и навсякъде да създават community spirit, да сближават хората по изкуствен начин. Освен това по колежите има супер много напълно неосъзнати студенти, на които мама и тати без да знаят всъщност им плащат джойнта и алкохола и четири години са като отвързани по дормовете:) Това конкретно в образователната система, иначе по-общо за държавата САЩ също има доста критики, които могат да се отправят. Пак важи принципът, че както си го направиш сам, така ще бъде. Важното е да ти бъде дадена тази възможност.
16 септември, 2007 at 1:52 pm
Absolutno sum suglasen za „супер много напълно неосъзнати студенти, на които мама и тати без да знаят всъщност им плащат джойнта и алкохола и четири години са като отвързани по дормовете:)“ kakto i za „Познавам предостатъчно хора, които завършиха Vassar и никога няма да излезне нищо от тях. Или ако излезне, то няма да е плод на техните усилия, а на парите и влиянието на родителите им“, za koito govori Mariq. Ili nakratko; 24/7 povrushtane v mivkite i navskiakude drugade ot hora, koito mogat da si pozvoliat da budat 4 godini tam, za da se posvetiat na povrushtane v mivkite i navsiakude drugade…I vrushtaiki se kum edin ot leit-motif-ivete
na Mariq, „И какво от това? Не е ли хубавото там, че университетът ни е дал кажи-речи равен старт? Всъшност, длъжен ли е университетът да дава равен старт на всички?“, dali e dlujen universitetut da dava kaji-rechi raven start na vsichki zavisi ot tova dali viarvash, che vseki edin zaslujava da se „investira“ v nego, za da dostigne svoia sobstven tavan bez znachenie kolko e visok ili nisuk, ili viarvash, che „investiciiata“ si „zaslujava“ samo dotolkova dokolkoto edin elit (bilo intelektualen ili ikonomicheski) ima pravo da „stigne tavana si“. Obrazovanieto v watite e privilegia za elita, daje i super skapanoto obrazovanie, za da moje edva pod 30% ot naselenieto da imat kakvoto i da e nad zavarshena gimnazia (koeto e izumitelna statistika, ne e li?). Sled tova vuprosa s finansiraneto, da viarno e, ima si bol durjavni universiteti, niakoi skapani, drugi ne, kudeto e ponosimo za jitela na suotvetnia shtat, no golemite pari ot darenia, za koito govorihme, i tam se vurtiat miliardi dolari, sa pari koito vurti sushtia tozi elit, i kakvo znachi „te sa v usluga na studentite?“ Na koi studenti? Na vsichki studenti li, ili samo na 4astnite „6ikozni“ prestigni, v koito biahme i nie? Ne, te sa pari, koito elita triabva ili da gi plati kato danaci, ili da gi vurne obratno na elitnata si alma mater (za celi kato kupuvane na novi kojeni mebeli v bibliotekata vsiaka godina) s opciata da se krusti neshto na nego i toi da pochne da si pie kafeto s trustee-te, koeto e pak vlast i vliqnie v sredite na suhstia tozi elit, az ne vijdam kude e mecenatstvoto…vijdam samo edin omagiosan krug na pari, vlast i vliqnie. Edni pari se vurtat napred nazad v elita, koito porajdat vlast i vliqnie, zashto ne gi dariat na niakoi community college? Sega, estestveno, che sled kato mogat da si go pozvoliat, nai-malkoto koeto mogat da napravat e da privlekat nai-dobrite mladi umove ot 50 shtata i 50 durjavi, ne sum fen na teoriite na konspiraciata, no tova da privlechesh nai-dobrite ot 50 shtata i 50 durjavi ne chast ot „alibito“, chast ot prestija na vsiako edno prestijno zavedenie. Taka che, na men mi izglejda, che prestijnite brushlianki i LACs sushtestvuvat zaradi sebe si i za da vuzproizvejdat elita. Nikoi ne otiva v brushlianka ili drug mega-prestijen LAC prosto ot lyubov kum znanieto i naukata; ako chovek prosto go vlekat naukite, toi 6te si otide ia v MIT, ia v Cal Tech, ako go vleche politikata, moje da si otide ia v GWU, ia v American, kudeto 4 godini da prekara v kakvi li ne staj4ta pri senatori, konresmeni i durjavni sekretari i poslanici, chovek otiva v brushlianka i mega prestijen LAC, za da buda chast ot elita. Taka che az moga po sushtia nachin da zadam vuprosa tova li triabva da bude roliata na „akademichnoto prostranstvo“–ili ne e li po-dobre kogato edin Ludwig Maxmilians Munchen naprimer e ednakvo otvoren kakto v nachaloto, taka i posle i za genia ot Kitai, i za normalnia ot Sliven, i za 4ervivia s pari ot Munchen i za bednia ot Ruse, ili obratno, i kudeto niama krushtavaniq na gradinki, i 4e6mi4ki (ili moje bi gresha?), a si sushtestvuva zashtoto 1) ima subsidiq-ciment ot federalnoto pravitelstvo i 2) subira niakakva taksa, koiato v niakakuv smisul po4ti ponosima za vseki?
16 септември, 2007 at 4:21 pm
i tova vsichkoto moga da go kaja ne samo za brushliankite i nai-“mega-prestignite“ top 5 LACs primerno, no i za koleja, v koito biah az, kakto i izobshto po4ti vsichki „prilichni“ LACs ot Colgate prez Hamilton i Kenyon i do Lewis&Clark i taka nadolu po spisuka i izobshto za edin dosta po-6irok krug ot vsiakakvi chastni universiteti, koito sa v sushtia cikul, kato edinstvenata razlika e razmera na parite koito zavurtat…no kato obshtoto e che ne sa dotupni za samite amerikanci, za6toto struvat nad $40K i daje i sus sushtestvena stipendiq si ostavat nedostupni za mnogo ot tiah, koito otivat v skapanite durjavni, koito sa im edinstveno po joba, kudeto nishto ne se sluchva 6toto nishto ne se u4i 6toto sa dali vsichkite kursove da gi predavat niakakvi nefelni TAs ot India ili Togo dokato profesorite si cikliat po tehni si proektcheta s durjavni pari…na toia fon Germania naistina dava „raven start“ si mislia…
17 септември, 2007 at 10:51 am
Wow, и двамата сте написали доста от онзи ден!
Да видим откъде да започнем…смятам да попиша за българите в чужбина първо.
Браво Сашо за коментара за нашите сънародници в US. Не знам дали казвам браво защото и мен ме смятаха за неудачно същество, или защото смятам, че е смешно да ламтиш за „реализация“-ТА като смисъл на живота ти още когато си на 20, но така или иначе споделям мнението. С уточнението, че Vassar наистина се води елитно колежче и фирмите търсят хора завършили там (пък и те също са навързани в прането на пари за което Сашо говори), трябва да кажа, че повечето ми съученици намериха такава „реализация“ – банки, консултантски услуги, кантори, и т.н.
Аз между другото също исках да работя в адвокатска кантора – paralegal/legal assistant – което обаче се оказа неудачен избор, след като поясних на едно интервю, че съшността на intellectual property law би трябвало да е в това да запазва интегритета на едно общество, а не да се използва за манипулиране на огромни количества пари от едно място на друго. Както и да е, това е личен пример, но не ме взеха на работа де
Казаха ми че съм socially-oriented и любезно ми обясниха, че не е в мен проблема, а в разминаването на техните интереси и на моите принципи.
Все пак, да се върна на темата – много малко от хората, с които говорих, успяха да формулират за мен някакъв смислен отговор на това, какво ги привлича в тяхната професия (освен заплатата и benefits). Може би на този етап не би трябвало да работиш наистина работата като хоби, а като работа. Но въпреки това щеше да е хубаво да видя, че някой от българските ми колеги се интересува от да кажем иновациите в банковите услуги и затова си търси работа там. Ако сте запознати с начина, по който се пишат cover letters (мотивационни писма) – знаете за какво говоря. Всеки пише колко е велик и колко много му допада дадена компания. ПОСЛЕ , сяда и изчита всичко за нея и се стреми да го наизусти за евентуалното интервю. Доста жалка картинка ми се стори на мен този процес. Но както казва Сашо, хората, които наистина се вълнуват от тези неща, не са във Vassar.
Да не говорим, че повечето хора нямат концепция за това какво градят за вбъдеще. Не харесват САЩ, а живеят там. Не искат да работят това, което работят, но пък и не искат да се лишат от стандарта си на живот. Говоря много опростено и обобщено тук, давам си сметка че винаги се правят компромиси на работното място, че всеки търпи нещо, че не мога да упрекна хората, които наистина знаят какво искат затова, че са склонни да живеят извън страната си, често далеч от семейството си и в една среда, осакатена в социален аспект.
Може би ми горчи когато някой казва, абе България ще е много добре след няколко години, тогава, като навлезнат „големите“, ще дойдем с тях. Може би а ла Мики Василев, може би с цел да подобрят нещо, кой знае. Историята на всеки е доста индивидуална, но като че ли сме свикнали с мисълта, че трябва да си или луд, или loser за да се върнеш тук и това не ми харесва.
17 септември, 2007 at 11:01 am
Имам и кратко уточнение за HEI , преди да продължа за прането на пари в САЩ и за елитите, за usnews и за равния старт в Германия (който не предпочетох).
В HEI не е абсолютно задължително да знаеш френски – трябват ти базисни познания. Ако не знаеш, можеш да се запишеш на курсове по френски преди да започне учебната година. Но е добре да го знаеш. Аз, например, съм в програмата MIA, в която курсовете са и на френски, и на английски – една много удачна комбинация. Годишната такса за обучение излиза около 5,000 CHF, като отделно вече са разходите за квартира и т.н. общо на година не ти мърдат поне 10,000 CHF.
По-интересното е как се издържам аз там. От един fellowship от Васар. Да, те ми дават пари, за да уча магистратура – жената, основала този фонд, е имала „филантропичната“ цел да финансира бедни студенти, които искат да учат магистратура в чужбина. Тя отдавна е починала, а от мен се иска единствено да завърша магистратурата си и да напиша един доклад затова, с какво ми е помогнала стипендията. Излишно е да казвам, че конкуренцията беше голяма за тази стипендия, че минах през някакви адови ситуации, докато стъкмя всичките документи, които ми изискваха. Но сега мога да следвам една година в Швейцария без да се чудя колко точно part-time jobs да имам, за да мога да се издържам. Това намирам аз за меценатство, за другото ще попиша след малко.
17 септември, 2007 at 3:00 pm
Mariq, neka i az da kaja bravo
puk za tvoia komentar za “реализация”-ТА (i posle „prevzemaneto“ na „Sofia-TA“–ne znam zashto, no prez cialoto vreme mnogo durjaha da se chuvstvam vinoven, che po edna sluchainost sum se rodil v Sofia, vupreki che priznavam si beshe dosta mrusnishko da sum na 11 min put ot letishteto, a ne da trugvam predishnata vecher ot drugia krai na BG…), kakto i za навързани в прането на пари (prosto ne iskah da go naricham „prane“ za da ne e prekaleno silno, no se radvam, che ti prozrq 
kakvo mi beshe na ezika prez cialoto vreme, kakto i za среда, осакатена в социален аспект, i „ne na posledno miasto“ трябва да си или луд, или loser за да се върнеш…Naistina mnogo se radvam, che purvo vse edno sme si „plyuli v ustata“… I razbira se, che cialata istoria prane na pari/vuzmojnost za nai-dobrite ot 50 shtata i 50 durjavi v kraina smetka si ima i mnogo dobrite strani, no lichno moiat ugul, e che vupreki vsichko ima edna ogromna mimikria, v koiato stava duma za zatvoren krug ot mnogo pari, vlast i vliqnie…
Inache za HEI vidiah cenite v saita im, no imah predvid, che prosto v Geneva e dosta skupo da se jivee, da se pazaruva hrana, da se iade vun i taka natatak…oshte si spomniam kak az kato biah tam vinagi hodihme do blizkite hypermarketi v francia za hrana zashtoto sushtite neshta da gi kupish ot Geneva si beshe cifromania…
17 септември, 2007 at 3:08 pm
Ние, свестните тук в България, със сигурност няма да ви помислим за луди или лузъри, че се връщате, а страшно много ще ви се зарадваме!
Болно ми е, че най-умните изтичат към мега-престижните щатски университети. Всъщност за гениите равен старт има навсякъде, особено в САЩ, защото там знаят как да ги засмучат, така че после да няма измъкване, остават там и работят за тяхната икономика. Никога не съм се замисляла сериозно за равния старт в образованието, понеже той в България сякаш е априорна даденост. Много се плюе постоянно колко много ни били висшистите, че повечето били въздух под налягане с обезценени дипломи и съмнителни или остарели знания, че трябвало да намалее броят им, не било нормално да са толкова много, но от друга страна това е израз на вечния български стремеж към образование като път за лично въздигане и за мен това е за предпочитане пред американската ситуация, така добре описана от Сашо. Истина е, че висшето образование там е за елита, който управлява държавата. На фона на всеобщата американска простотия елитът им е изключително добре образован, нали всеки ден имам контакт с тях. Много от тях са изключително свестни хора, работливи, с развито социално съзнание и т.н. – всъщност те са продукт на една малко зловеща система, без самите те да са зли. Те са постигнали своя рай, работят в прекрасни условия, където е лесно да показваш колегиалност, услужливост и добро настроение към всички, само че какво прави моделът за глобално икономическо развитие, налаган от тяхната държава, с огромната част от човешкото население, непостигнала рая? Милиарди хора, обречени на битовизъм, неспособни да видят the big picture, убедени, че единственият възможен начин на съществуване на света е този, по който съществува в момента, просто защото не знаят, не могат да си представят друг, а животът е твърде кратък.
Въобще, разприказвах се на тема социална несправедливост, без да съм особено осведомена, просто така ги чувствам нещата. Хората могат да са много по-щастливи, но ги ограничава системата и единици са тези, които го постигат напук на нея. Ето че дори и когато си щастлив и си мислиш колко хубаво е в университетите в САЩ, се оказва, че сянката на властта, парите и влиянието винаги дебне някъде отзад. Благодаря, че ме накарахте да се замисля за тези неща:)
17 септември, 2007 at 3:40 pm
Vera, tova prosto mi pulni dushata ‘Те са постигнали своя рай, работят в прекрасни условия, където е лесно да показваш колегиалност, услужливост и добро настроение към всички, само че какво прави моделът за глобално икономическо развитие, налаган от тяхната държава, с огромната част от човешкото население, непостигнала рая?’ I sum absolutno suglasen, che всъщност те са продукт на една малко зловеща система, без самите те да са зли, zashtoto po nikakuv nachin ne moga da kaja, che edin ot horata (profesori, dekani, i.t.n.), koito poznavah tam, 4iato zaplata e nad $120K sa zli ili egoistichni…no az sushto mislia, che sistemata e „malko zloveshta“ i da, az sushto mislia, che te sa nein produkt…i tochno zatova vinagi mi e smeshno, kogato zapochnat pouchitelnite lekcii po televiziata za tova kude tochno „se krie klyucha kum uspeha“ kakto i teoriite za poslovichnia im rabotoholizum…az predpochitam da go naricham ogromna mimikriq, zashtoto neka togava fenovete na tezi trogatelni pouchitelno-nazidatelni teoriiki da mi obiasni kak tochno (sled kato „na Amerika-ta“ „niama labavo“ i vsichko „se postiga s kurvava pot“) go ima toia syujet s edna ciala prosloika ot obshtestvoto im, koiato e „traino nezaeta“, debeleeshta i negramotna, no 24/7 v trailer parkovete, kudeto 24/7 gledat Prison Break i iadat 4erven Doritos d golyam plik zaedno s gotovo gadno mazno oblucheno radioaktivno GM pile dokato sa na welfare…i kak i zashto sushtite hora, koito idealizirat che rabotiat na 3 mesta, sushnost go praviat samo zashtoto ne sa ot horata, koito sa mogli da otidat v Vassar ili Hobart, a horata ot Vassar i Hobart niama nikoga da rabotiat po 2,3 ili 4 raboti, a 6te si zaemat polagashtite im se „sinekurni“ mestence kato nagrada za 4te godini draifane i drugi priatni zanimaniq…
17 септември, 2007 at 4:27 pm
Тези легенди за кървавата пот и за това, че нямало лабаво в Америка са си някакви останали от време оно представи, и то отнасящи се до емигрантския контингент. Мисля, че всеки достатъчно способен може да се реализира там (а и навсякъде другаде) без кръв и пот на челото, друг е въпросът доколко си струва. А пък да си американец в Америка – за каква кръв и пот става въпрос? Напротив – материална ситост, която води до леност и болести.
17 септември, 2007 at 4:49 pm
Tochno! Samo che, ne znam, moje i da gresha, no i dosega mi se struva se opitvat da gi probutvat tezi legendi kato udobno obiasnenie za pochti vsichko…zashto sa vi niski zaplatite, ami te sa vi niski, zashtoto ste murzelivi i niamate proizvoditelnost, vie znaete li kak rabotiat (i tuka veche se pochva…) „na amerika-ta“ i dura bura… posle, zashto sa vi niski zaplatite, ami zashtoto ne ste dostatuchno kvalificirani i dura bura…veroiatno ima ogromna doza istina, che v BG mnogo hora ne sa dostatuchno „kvalificirani“ ili „proizvoditelni“ (koeto e nai-veroiatno sledstvie na tova che sa super zle plateni) na rabotnite si mesta, i vse pak mi se struva dosta naivno da si obiasnia samo s proizvoditelnostta/kvalificiranostta zashto edin uchitel v BG vzima pod $3000 godishna zaplata…a inache za sujalenie ne sum fen na u4itelite izobshto (ili po skoro konkretnata im „kauza“) (ako moje izobshto taka grubo da se obobshtava) po red prichini (chast ot, koito sigurno imat neshto obshto, s tova, za koeto ti govori, Vera, kak vseki v BG se opitva da pre**e drugia, kato v tehnia sluchai razbiram go praviat s nekachestvenoto obuchenie, koeto predlagat na rabotnoto si miasto (koeto e otnovo sigurno sledstvie ot kofti zaplashtaneto), kudeto se osiguriavat i posle nedeklarirani prihodi ot „chastni uroci“, koito sa neobhodimost ot loshia produkt, koito predlagat na rabotnoto si miasto), no taka ili ianche e absurdno da imash shofiori s po nad 1000 leva zaplata i daskali (bilo to i nai-gadnata shaika ot alchni izkukali apatichni nekadurnici, koeto sum pochti siguren, che te ne sa (ili pone ne vsichkite) s po 350 leva i kato cialo sredna rabotna zaplata ot po 450 leva (tuka veche za da go vurja kum temata na razgovora ni
) samo s obiasnenieto, che prosto ne sme tolkova „prozvoditelni“ kolkoto sa edin kude si…“na amerika-ta“ primerno…
18 септември, 2007 at 8:18 am
Хаха, тъкмо бях тръгнала да пиша за елитите на САЩ и прочетох на Сащо поста за това, че
go ima toia syujet s edna ciala prosloika ot obshtestvoto im, koiato e “traino nezaeta”, debeleeshta i negramotna, no 24/7 v trailer parkovete, kudeto 24/7 gledat Prison Break i iadat 4erven Doritos d golyam plik zaedno s gotovo gadno mazno oblucheno radioaktivno GM pile dokato sa na welfare…
УНИКАЛНО добре си пресъздал ситуацията там. Наистина има хора, които познавам, от „китния“ Poughkeepsie които бяха склонни да си изживеят живота от welfare, дори да имат деца (което е още по-страшно), за да получават и майчински надбавки и така…не знам дали това не е част от цялата схема всъшност, но е вярно че тези хора също никога няма да имат шанса да дойдат във Vassar – под претекст че това е една ‘мързелива прослойка на обществото’. Аргумента звучи малко идиотски, защото има много деца, които са способни, но чиято общност като цяло не цени образованието.
И от там, ако въпросната позитивна дискриминация даде на единици шанса да изплуват от блатото, може и да видят the big picture…
Работила съм с такива деца и знам от какъв тип семейства произлизат – тати е в затвора, мама пие по цял ден, дядо ни издържа от дарения на църквата…въобще. А има и други хора, които се скапват да работят, за да постигнат „американската мечта“, които пътуват по час и 40мин. на гадния влак от Пукипси до Ню Йорк за да стигнат до „първото“ работно място. Това също правят икономиката на САЩ като колегиалните и спретнати банкерчета, които въртят парите на цялата държава с шеметно темпо. Нека да работят по 70-100 часа дневно.
Иначе за системата че е зловеща е вярно – онзи ден пък се замислих за професора си по икономика, който е супер liberal а всъшност когато се опре точно до критикуването на американските елитни учебни заведения за това доколко са достъпни до всички, изведнъж успява да приведе много малко аргументи за самия себе си, защо е част от тази система. Сигурно опира и до $120 и до факта, че на всеки три семестъра може да пътува някъде и до това че и двете му деца се изучиха във Vasasr заради политиката им към Vassar employees. Или е може би заради това, че е професор по икономика – той се ръководи от принципа на търсене и предлагане на работна ръка
18 септември, 2007 at 8:45 am
А иначе за университетите в САЩ, намерих супер интересна статия в Le Monde Diplomatique, бр.9 (35) от 2007. Ще цитирам някои от нещата в нея:
1) През по-голяма част от своята история университетската система на САЩ е имала мисията да допринася за икономическия и социалния прогрец, който в Европа е зависел от държавата-закрилница. С всеки изминал ден обаче университетът все повече се превръща в източник на работна ръка и в организация обслужваща предприятията.
2) В САЩ единственият съществуващ критерий е една съмнителна класация на „добри“ и „лоши“ университети. Във всяка област има няколко добри, чиято репутация се дължи не толкова на качеството на програмите, колкото на историческото минало на учебното заведение, на нивото му на подбор, на средствата и на известността на преподавателите в него.
3) Десетте най-облагодетелствани университета са си разпределили половината от увеличението на частните дарения от 2006г. Станфорд, който вече притежава капиталови дарения (endowment) в размер на 14 милиарда долара (!!), наскоро започна кампания, за да събере още 4,3 милиарда. Както виждаме, подборът позволява най-вече да се осигуряват за един малък елит почти неограничени средства.
4) Това положение коренно се различава от годините на просперитет след Втората световна война. Тогава Вашингтон възлагаше на държавните университети мисията да намаляват неравенствата.
5)Тази манна представляваше и невероятен шанс за милионите студенти, идващи от семейства, където никой не е имал достъп до висше образование.
6) След Студената Война, традиционният елит, постепенно осъзна, че хората с диплома стават носители на една нова форма на мислене чрез икономически, политически и културни права. (пример: манифестациите срещу войната във Виетнам) Те впрочем започваха да гледат на себе си като на истинските двигатели в обществтото и да смятат работата си за истинския извор на националното богатство. Те също жадуваха за култура и развлечения.
7) Разбираме по-добре идването на власт на децницата през 80те години, както и усилията които положи тя за да унищожи този американски вид социалдемокрация – „културната война“, атакуването на движението „политически коректно“, намаляването на фондовете отпускани за държавно образование.
За да запълнят тази липса, държавните университети се обърнаха към меценатите, особено за финансиране на специфични научни изследвания. В същото време, капиталовите дарения за частните университети скочиха с от 10% до 20% годишно през последните 15 години…Отсега нататък, дори деканите и ръководителите на катедри влизат в играта, търсейки помощ от родителите, бившите студенти, общинските власти, гражданите.
18 септември, 2007 at 9:02 am
И след като цитирах така обилно, сега ще поцитирам още, този път Серж Алими – същия вестник, същия брой.
1)“ Не е трудно да се дадат примери, потвърждаващи съществуването на една особена дискриминация срещу американските тъмнокожи и в разлчна степен срещу испано-американците и жените и т.н.Университетите изобщо не са пощадени от нея, дори напротив. Само 14 от 433 преподаватели, наети през 2003г. от елитните висши учебни заведения от Бръшляновата лига(Йеил, Харвард, Принстън…) са тъмнокожи. Диспропорцията съществува и при приема на студенти, макар и да е по-слабо изразена.
2) Дискриминацията в студенстките градчета е преди всичко икономическа. Докато близо 2/3 от младите американци, чиито родители спадат към най-богатата четвърт от населението, учат във висше учебно заведение, едва 14% от израсналите в семейства, принадлежащи към най-бедната четвърт от населението, го правят….74% деца на богати, 3% деца на бедни. Става ясно, че когато елитните университети се пъчат със статистиките си за студенти от „малцинства“ (31% Принстън, 37% Харвард), те имат предвид не толкова доходите на студентите, а тяхната „раса“.
3) Митът за социална мобилност, поддържан от страстта на медиите към индивидуални кариери „от дрипи до богатство“, играе силна консерваторска роля в САЩ. Така той непрекъснато легитимира установения ред. През 1996г. 64% от американците вярват, че е „много вероятно“ да станат богати (да печелят 100 000 годишно). Десет години по-късно обаче само 7% от американците разполагат с подобно богатство.
4) Американските университети са „пропагандни машини, за които може да се помисли, че действително са създадени, за да е сигурно, че класовата структура в обществото няма да бъде подставена под заплаха. От гледна точка на богатите, митът за днешното многообразие представлява нещо като колективен рушвет, който те се съгласяват да платят, за да могат да продължават да игнорират въпроса за икономическото неравенство.“
18 септември, 2007 at 12:19 pm
Вера,
Я кажи как е в usaid? Още ли си на стаж там?
С какво се занимаваш?
18 септември, 2007 at 12:51 pm
Получава се следният парадокс – в САЩ образованието е качествено, но достъпът до него е ограничен за елита; в България достъпът е отворен практически за всички (само за циганчетата е по-различна ситуацията, но по този въпрос може много да се разсъждава), но качеството е плачевно. Георги Ангелов в Блогът за икономика пише често за образование, вкл. и висше. За него причината за ниското качество в България е много проста – липсата на конкуренция. Конкуренцията според него (като типичен представител на крайно десните възгледи в икономиката), било то чрез либерализиране на режима за създаване на частни университети или чрез даване на повече автономия на държавните, води безусловно до повишаване на качеството. До какви недостатъци води обаче? Именно това, което наблюдаваме в САЩ. Излиза ли тогава така, че едновременно високо качество и равен старт за всички са невъзможни? Според тази крайно дясна идеология това е не само факт, но не е нещо негативно. Според мен това е несправедливо и нарочно не се прави нищо, за да се преодолее. Някои хора не искат да нарушат собствения си лукс и комфорт, за да могат други да живеят по-добре. Може би, ако бях от тяхната класа, щях да мисля като тях.
Защо трябва образованието да бъде пазар, икономика, търговия? Не може ли да бъде просто взаимно удовлетворение на преподаватели и обучавани от добре свършена и от двете групи работа вследствие на общо разбиране за ценността на образованието за личното развитие на всеки един, вследствие на споделено желание да получиш/дадеш знания. Само парите ли подтикват качеството? Разбирам, че човек трябва да има стимул, за да преподава добре. Убедена съм, че нашите университетски преподаватели не са толкова ожалени. Хубаво, заплатите им може и да не съответстват на интелекта им (така както те си го представят), но те преекспонират паричния проблем и с него оправдават всичко, за което ги мързи да си мръднат пръста. Не мога да уважавам хора, които виждам, че нямат грам стремеж да подобрят представянето си. Студентите, от друга страна, знаят, че таксите, които плащат са прекалено ниски, за да ги задължават да се представят добре. Ако трябваше да плащат повече, щяха да са принудени да участват активно в учебния процес, но това би станало само при адекватни нива и форми на контрол от страна на преподавателите – т.е. неподаряване на оценки. Имаме ли гаранция, че ако получаваха повече, преподавателите щяха да въведат такива? Какво ще го гарантира при тази прогнила схема на набиране на университетски преподавателски кадри, която изключва възможността някой да изхвърчи в случай на слабо преподаване, изнудване на ученици да си купуват изпити, приемане на подкупи? Без чистота на съзнанието паричните стимули няма да подействат, защото не съм убедена, че в България конкуренцията ще е между качествено и по-качествено вместо между некачествено и по-малко некачествено. Паричните стимули трябва да дойдат вследствие на доказан стремеж към подобрение, като потвърждение на този факт, а не преди това. Затова и не мога да приема плача за повече пари. Да, повече пари за материална база, за компютри, за абонаменти за онлайн библиотеки, за обучения, но не и за заплати за преподаватели. Може да се иска по-висока такса от студентите, но да се знае за какво отиват тези пари после – не за изхранване на закостенели мозъци, които не са готови да си мръднат пръста, нека да отидат за ремонт на сградата (както е във ФМИ, въпреки че там конкретно не знам парите кой ги е дал), за нещо полезно, ама не и да си ремонтират преподавателските тоалетни и после да ги заключват, все едно серат и пикаят по-възвишен human waste от нас.
Да се върна на темата – в САЩ ми хареса качеството на образованието, макар и да е за малцината избрани. Всъщност, това е за което пледирам – докато тук все още имаме шанс едновременно за социална справедливост и някакъв човешки ресурс за осъществяване на промени в чисто академичния процес (да оставим парите и неравенствата настрана), да си седнем на гъза и да действаме без да превръщаме университетите си в анклави.
18 септември, 2007 at 1:01 pm
Ами за USAID – помагам на специалиста по връзки с обществеността. Почти целият сайт (естествено без дизайна му) се поддържа от моя милост. Скоро ще ми изтече едногодишният стаж. Какво да ти кажа – беше ми интересно, но мисля, че една година е оптималното времетраене на престоя ми там. Хубаво беше, че имаше пътувания в страната, контакти с журналисти, това бяха най-интересните моменти, когато можеш да се докоснеш на практика до това, което програмите, описани на хартия, са направили, как са повлияли на живота на хората. Иначе самата информационна кампания не ме интересува особено, защото като цяло не съм положително настроена към рекламата, принуждава те толкова много да се ограничиш в посланията си, че неизбежно ги правиш популистки, специално за ТВ-рекламите говоря, защото бях свидетел на целия процес по разработване на кампанията, която вече върви по телевизиите. Лично за мен беше полезно, но си е една бюрократична институция, сега и гардът на работещите там малко е паднал, защото скоро се закрива дейността в България, не се случват кой знае колко вълнуващи неща. Така че нещата не са много динамични, но като цяло съм доволна, има много добри специалисти, а все пак видях и животът в посолството какво представлява.
18 септември, 2007 at 1:28 pm
xaxa–tochno po temata i to daje goreshto razvitie ot snoshti kato nagledno dokazatelstvo za nepotizma! Tochno biah pusnal za protocol assistant v posolstvoto (za koeto po obiava se iziskva samo gimnazia i daje ne „otlichen angliiski“) ei taka prosto vupreki che biah 100% siguren e napulno bezmisleno 6toto sum 1000% ubeden e izcialo naglaseno v stil sindroma na „ami to e za dushteriata na susedkata na sekretarkata na niakoi „key officer“ deto e zavurshila angliiskata gimnazia i e rabotila malko na check-in-a na na letishteto pak taka…“ ili neshto v tazi stilistika, no kakto i da e. I tochno Mariq mi napomni v edin ot predishnite i postove, che nie si imame „career centers/alumni relations“ za „networking“
i im pisah, che sum pusnal i che sum napulno ubeden e naglaseno…te mi otgovoriha vednaga horata, che sa pitali niakakva jena (koiato e rabotila v durjavnia departament uj) i otgovora beshe „ami da moje bi si prav“ 
sorry obache nashia network izdisha v durjavnia departament, no mi kazaha, che vse pak imalo niakakva druga jena, koiato v momenta rabotila v posolstvoto s madrid i s koiato 6teli da me svurjat ako moje da mi dade informacia (da potvurdi che vsichko e ala-bala)…i razbira se, che daje niama da buda „short-listnat“ po prichina niamashto nishto obshto s tova che moje da sum over/under-“kvalificiran“… Sushtoto e i ako kandidatstvam v niakoe v ministerstvo, lelia ti ne e li susedka na niakoia „durjavna eskpertka“ si edna posolska causa perduta…
Taka che Mariq, ako iskash da hodish v Durjavnata Agenciq za zakrila da deteto nai-dobre vlez purvo v mladezhkoto DPS pri Ebet Emen (osven ako razbira se lelia ti ne e susedka na niakoia „durjavna ekspertka“…
18 септември, 2007 at 1:52 pm
Тази обява за протокол асистент и аз я гледах, обаче нито за миг не съм си помислила да се кандидатирам. А тя сакаш нарочно е направена за някой USAID-ски кадър, защото нали агенцията сега закрива, обаче повечето искат да си останат в посолството заради високите заплати. Ще видим кого ще вземат и дали ще се потвърди твоята теория. Сега POLEC отдела пуснаха обява за неплатен стаж за 2 месеца пак за учещ или наскоро завършил студент. Ама стажовете са съвсем различна работа, особено неплатените. А в другия случай говорим за позиция с 2000 лв/месечно стартова заплата. Ако се интересуваш от обявата за стаж, мога довечера да ти дам подробности.
А относно непотизма – всички говорят, че съществува, обаче на мен досега не ми се е налагало да се възползвам от подобни „услуги“. Явявала съм се на конкурси и съм била приемана. Абе всъщност, за да не излъжа – имаше един случай, заминаването ми в Германия, когато ми се даде едно рамо, понеже немският ми не беше чак толкова добър и тогава ми стана гадно. Тогава причината беше формулирана като „благодарност и уважение към паметта на акад. Петканчин“ – това е дядо ми, който беше геометър и почина през 1987. Не знам, може би и в другите случаи фамилията да ми е помагала, но е ставало без моето знание.
18 септември, 2007 at 2:08 pm
Ami Ver4e, ti si potomstvena intelektualka, chast ot elita
6eguvam se razbira se.
Otnosno posolstvoto sum 1000% ubeden absolutno vsichko e 1000% vinagi za niakoi tochno kakto i vuv vsiako edno ministerstvo. Izobshto posolstvoto si e mai niakuv sinekuren rai v stil „baba mi raboti v lufthansa ot 58 godini i dokato murda 6te si stoi tam i posle kato umre shte izrovi zemiata, no 6te nabuta lelia mi da stoi tam do grob.“ Niamam nishto protiv, neka e taka, vupreki che horata koito az vidiah tam kato sum hodil biaha super zle (smisul da), osobeno hiliadata absolutni kreteni ohrana ili kakvito tam se vodat, koito sa pulni smeshnici i ne znam koi im e dal teia tumni o4ila, ama sa v niakuv mnogo losh cikul teia hora tam…
18 септември, 2007 at 3:04 pm
Е, част от някаква там „аристокрация“, но не и от финансовия „елит“
По-добре така.
А за посолствата и министерствата – според мен можеш да попаднеш там и без връзки, но иначе съм напълно съгласна, че е „синекурен рай“ и хората верно са в цикъл. Броят годините от лятна отпуска до зимни празници, а дните изтичат с бясно темпо преди да могат да се огледат. Неприятна перспектива. На гардовете и аз много им се възмущавах как се държат с хората (и продължавам да се възмущавам, да не говорим за другото – как пък една закрита чакалня не направиха от посолството, толкова много пари имат, а държат хората отвън като добитък без значение дали е минус 15 или плюс 39 градуса, и тази унизителна процедура по пребъркването, и то дори и за хора, които са били поканени от някой „вътре“ да дойдат на среща), но сега понеже се познаваме и са по-дружелюбни. Някой ги обучава да се държат така за съжаление.
А иначе бас държа, че и ти си от елита?
)
18 септември, 2007 at 3:37 pm
Bi bilo dosta absurdno ako niakoi deistvitelno gi obuchava da budat kreteni (koeto kato che li si im e vrodena darba)…eto za kakvo otivat U.S. taxpayers’ parite–za obuchenie na kreteni, koito da se durjat grubo s nas…a inache sigurno polzvat slujebnite si „atributi“ (kato ne4ove6ko iakite tumni o4ila) v arsenala im za omaivane na chalgareeshti se devoiki v chalgatekite…iskam i az! dee, U.S. chalga-posolstvoto…
(bez izobshto da se doblijavam do velichieto na tvoiata elitarnost 
sushtnost ti ver4e si edno prekrasno vuplushtenie na SU legacy-to/ 
elit? az? moje bi
Mariq sushto triabva da se vkluchi skoro i da ni osvedomi za obhvatite na neinata elitarnost
19 септември, 2007 at 8:33 am
I am no longer with USAID in Bulgaria, so do not have my finger on the
pulse in Sofia any longer. I can say that I am confident the State
Department Human Resources Officer has in the past and will continue to
insure that the process is fair and transparent.
I am not speaking for Sofia in this case, but it is common
practice/policy that if qualified candidates for a position exist within
the U.S. Government at a Post and there is adequate competition within,
it is our preference to select from within. This practice is intended
to provide current employees with a career ladder. We often advertise
outside at the same time, in case there are no qualified candidates or
adequate competition within.
I hope I have been able to shed some light on the process.
da be
19 септември, 2007 at 11:49 am
Те хората си го казват в прав текст – „външни“ се допускат само в изключителни случаи. Аз нали затова ти казвам, че веднъж набуташ ли се и си е направо до живот. Не разбирам защо обаче това трябва да важи и за персонала, които са граждани на приемащата държава. Създава се един стерилен затворен кръг.
Евалата, че си им задал такъв въпрос. Как въобще си им открил координатите?
19 септември, 2007 at 11:53 am
Vuzpitanik na kolej4eto, izobshto eto che triabvaha „vruzki“ za da zadam vupros…i izobshto taia koiato si burka v nosa tia izobshto ne moje da „sledi“ che vsichko e OK i chestno, tva moje samo sa razsmee niakoi…mejdu drugoto ima li tuka nachin da ti prashtam bez da se vijda (vse pak ot ednoto psevdo-uvajenie kum tiah) neshto oshte po achik kazano?
19 септември, 2007 at 7:16 pm
Абе друго си е да можеш да ползваш networking ,за да попиташ дали в София има прозрачност в кандидатстването. А иначе отговорът е ясен. Аз веднъж прибегнах до нетуоркинг-а на Васар и се убедих, че не познаваш ли лично човека, нямаш никакъв шанс. Ох а за конкурсите – аз съм се явявала на доста, не съм спечелила някои, защото е имало ‘кой друг’ да ги спечели , а някои съм печелила точно защото някой от журито е проявил симпатия към мен. Верче, иначе фамилията е доста важна навскяъде. Никога не я подценявай! А ти си щастливка, че си от „интелектуалния елит“ на България.
Аз не съм нито от единя елит, нито от другия
Но винаги съм била любопитна и съм вярвала в мечтите си. Знам, странно звучи, но си е така. Нещата понякога сами си се нареждат.
Иначе на темата за софийския университет – днес имаха събрание, на което се реши, че ще изискват 100% увеличение на студентските субсидии. Този път, news.bg добре са отразили събитието – http://news.ibox.bg/news/id_1934657401
Нормално ли е един университет да поставя ултиматум на правителството ?? И защо се стига до такива абсурдни ситуации! Глупостта и органичеността на хората са безкрайни.
Иначе по въпроса с конкуренцията – според мен държавните и частните университети навсякъде посвета са на различни нива. Някъде държавните унивеситети са тези, които диктуват нивото и са ограничени за елита (Франция и нейните grands ecoles), на други (САЩ) частните университети са къде по-напред и в изследователската дейност и в материалната база – но за сметка отново на една явна дискриминация. Все пак си мисля, че невидимата ръка на Адамс много трудно би уравновесила нещата у нас – защото у нас всичко се проявява в изродения си вид. Ако се появят повече частни университети, половината няма да бъдат акредитирани. Ако бъдат, ще възникне проблем с всеобщо признаване на дипломите. Ако има частни университети, таксите ще бъдат непосилни точно за тази част от хората, които най-много заслужават. Въобще, не ми се струва че „приватизацията“ в образованието
ще е особено прогресивна стъпка. Но пък от друга страна това ще даде възможност на преподавателите да докажат себе си наново, ако искат да са по-добре заплатени, може би ще доведе до една по-висока квалификация на лекторите, на асистентите. Може би и таксите няма да са толкова високи, може би ще се отделят фондове за стипендии…всичко в сферата на може би. Първо, трябва да си изясним какво и как се преподава в „нашта система“ и доколко това е полезно и приложимо за бъдещото развитие на студентите. Тук всички учат за диплома, а не за знания и умения. Такива едва по-късно се научават, на работното място, което води до ниското ниво на експертност във всеки сектор в България.
Сашо, а ти какво завърши в Hobart?
19 септември, 2007 at 7:57 pm
Absolutno, ne poznavash li choveka lichno si e otnovo sushtata causa perduta, ama taka pone samo kato da zadadesh niakoe otgovorche mai pochti stava toia „networking“
Inache sa dosta smeshni kato se opitvat sa izkarat che vsichko e OK i na 6; smisul, dobre, mladi sme, zeleni sme, neopitni sme, ama vse pak ne sme maloumni–teia hora koito se naburtvat tam nali sa ni susedi i poznati i priateli na nashi susedi i poznati i posle e iasno che do edin sa pridurpani ot niakoi „vutre“ taka che the State Dept. HR Officer at Post koiato bila ensurvala che rabotata e na 6 vinagi prosto neka nameri neshto drugo da ensurva kato naprimer che hiliadata i prislujnichki gore v kushtata i v Simeonovo sa i iztupali kilimite i izmili prozorcite i sgotvili dokato tia e „ensurvala che processa e ne4ove6ki chesten“ Tva verno si e chalga-posolstvo…kak uspia da me razdrazni „avtentichno“….
19 септември, 2007 at 7:58 pm
inache i az u4ih kato vas dvete s Vera….
19 септември, 2007 at 8:39 pm
Оф, тея мърди ректори направо няма какво да си губя времето да ги обсъждам. Да, най-вероятно държавата ще увеличи субсидията или ще се постигне някакъв друг палиативен „компромис“ и, да, СЪС СИГУРНОСТ нищо няма да се промени – нито в учебните планове, нито в начина на преподаване, нито в нищо. Защо въобще симулират дейност? Защо единственото, което могат да правят, е да говорят на едро? Защо никой не се захване с простите неща и да започне оттам…
В Дневник има вчерашна статия, която предизвика интересни коментари – http://www.dnevnik.bg/show/?storyid=377944&p=0#comments – основно заради коментарите я препоръчвам, като и в самата статия има валидни пунктове.
19 септември, 2007 at 9:10 pm
Боян Биолчев
от Уикицитат
„През тези 8 години на няколко пъти ми идваше да извадя ректорския стол, да си облека тогата и да седна пред Ректората на стълбището между двамата братя Георгиеви – за да седя при единствените хора, които са спонсорирали Университета.“ — пред в. „Труд“; 04.2007
Toi sam li e?
19 септември, 2007 at 9:28 pm
Кога пък е спонсорирал университета точно той? Аман. Иначе във въпросното искане след днешното общо събрание на СУ са още 14 ректори на български държавни университети.
19 септември, 2007 at 9:35 pm
Toi mai ne tvurdi che e sponsoriral universiteta, a che e edinstven dostoen da sedne otpred mejdu bratiata nagizden s universitetskite „insigniiki“
Ver4e, kak moje da hulish universiteta, v koito si nositel na mo6tna legacy, ili tochno zashtoto si tolkova mo6tna „iziskvash“ ot nego poveche i sushto moje da mu teglish lichno po vsiako vreme edna po-dulga…
Inache, edin priqtel mi razkaza za negovite „honorarcheta“ ot parkingcheto vuv vutreshnia dvor deto izpadnalo v niakva losha koncesiika tip sofiiska voda…
19 септември, 2007 at 10:41 pm
като иска да седне при единствените хора, които са спонсорирали университета, може би намеква, че и той е сред единствените:) айде да не го е спонсорирал, ама най-малкото иска да намекне, че е сред малкото, които са направили нещо за него. И защо очаква държавата да му е длъжна. Не че държавата е цвете, ама той доказал ли е с нещо откакто е ректор, че е направлявал СУ по такъв начин, че да има очи да иска повече пари…
Пък какво легаси съм аз на СУ:)) СУ на мен ми е легаси, и то тежко-тежко:))
19 септември, 2007 at 10:57 pm
to tova s legacy-to pone dokolkoto az go razbiram vurvi vzaimno i dvustranno mai–ti na universiteta i toi na tebe–i nakraia edin den niakoia aula nosi tvoiata familiq i moje da se razhojdash iz universiteta vse edno ti e bashtiniq…
19 септември, 2007 at 11:10 pm
a na Biolchev kato che li edin ot problemite mu (osven che sigurno e vuvlechen v razlichni mahlenski korupcionni shemi kato parkingcheto) e che e niakakuv otchaian pozyor koito sigurno ot sutrin do vecher se kefi na rektorskoto si stolche i jezulche i kak moje da si sloji togata i da sedne edi kude si…i da razkaje na decata za „alma mater“ i 4i4o im Boqn…i cqkash jivee do sledvashtia put kogato Boyko Vasilev go pokani v Panorama, kudeto da po4ne da pravi „intelektualni“ jestove s ruchichkite i da da poplache kato onepravdan intelektualec (s honorarche ot parkingcheto) s niakoe ot kariranite mu intelektualni rektorski sukca
19 септември, 2007 at 11:11 pm
Аз нямам никакви впечатления от Биолчев, с какво е ‘известен’ той в средите, освен с кавгите си със Стефчо Данаилов ?
А иначе, да 14 ректора са застанали зад него. Все пак е абсурдно да се дават толкова малко пари за образование.
Верче, я кажи сега колко студента са в катедра международни отношения и колко от тях смятат да се занимават сериозно с такава дейност? Чудно ми е просто тук в България хората как виждат своята „реализация“.
19 септември, 2007 at 11:23 pm
Kato vlezat v mladezhkoto DPS ili mladezhkoto Boyko Borisov naviarno?
19 септември, 2007 at 11:26 pm
ili si pusnat pesenta „Laja e“ i pre***t niakoi s usmivka na lice?
sheguvam se, slava bogu ne vsichki sa takiva, moite priqteli v SU sa mnogo svesni hora…neka ver4eto ni razkaje kak misliat „mladite“ v BG…
20 септември, 2007 at 9:24 am
Боян Биолчев на мен ми е известен като белетрист, но нищо не съм чела от него. Ето инфо от Уикипедия: http://bg.wikipedia.org/wiki/%D0%91%D0%BE%D1%8F%D0%BD_%D0%91%D0%B8%D0%BE%D0%BB%D1%87%D0%B5%D0%B2. Като ректор обаче не направи абсолютно нищо, освен че смениха плочките във вътрешния двор на СУ и сложиха нови пейки, смех просто. Мария, на няколко места четох, че всъщност парите, които се дават за висше образование в България като процент от БВП съвсем не са толкова малко, съпоставено с други държави, така че е въпрос не само колко се получава, а какво се прави с полученото…Ще се пробвам да изровя къде ги бях чела тези неща и ще дам линк.
Моят випуск МО се състои от около 100-ина души, предишният ми курс, които вече се дипломираха тази година, бяха пак толкова. Сега може и да са намалили приема, не знам, но тази цифра е ненужно висока. Първо, почти няма аудитория в ректората, която да може да ни побере, в нашето крило има три по-големи, обаче разбира се незнайно защо, лекциите ни никога не са насрочени в тях. Да не говорим какво става с часовете по езиците, особено английски, които се провеждат в блока на Стопански факултет на четвърти километър, сграда, която едно време е била общежитие, можете да си представите колко е голяма една стая и колко души побира. Второ, толкова много приети хора няма къде да се реализират. По въпроса колко смятат да се занимават с „международническа“ дейност, наблюденията ми от стария ми курс, Випуск 2007, са, че някои хора, но не много започнаха работа по държавни институции – една приятелка е в Министерство на земеделието, международен отдел, има едно момиче в Агенция Митници. Има хора в НПО-та, от сегашния ми курс също, обаче повечето работят – кой в медиите, кой в частни фирми като секретарка, кой в кол центрове. Не съм правила социологическо проучване, но впечатлението ми е, че не са много тези, които смятат да работят „по специалността“. Пък и какво означава в случая този израз? Това за мен означава министерства, посолства + ЕС, ООН и др. международни организации. Даже НПО не ги включвам в тази категория, понеже и без да си учил МО, можеш съвсем спокойно да си работиш в някой тинк танк за международни изследвания. Жалкото е, че няма никой, който да иска да стане преподавател, да се занимава с научна работа. Една моя приятелка се беше насочила натам, но беше отблъсната от корумпирания начин, по който се приемат докторанти. Та така…
20 септември, 2007 at 12:55 pm
edva li e bila otblusnata samo ot korumpiraniq nachin po koito se priemat doktoranti…
sigurno sa stotina i v UNSS taka che vidimo prosto niama tolkova sinekurni mesta po ministerstva i posolstva za da ima za po 200 dushi vsiaka godina. Men mi e po-interesno zashto sled kato e iasno che niama te vse pak go uchat i otgovora koito mi dadoha e che prosto zashtoto nishto ne prechilo dokato neshto drugo si praviat da si izklasiat niakakvo „vis6e obrazovanie“…prosto ei taka za vseki sluchai kolkoto da ne ostanat nazad edin den…koeto si suvsem opravdana prichina–prosto za vseki slichai da ne izpusnesh niakoga niakude niakakuv gyuvech…az lichno po-skoro napravo bih stanal 6ofior v gradskia transport az 1100 leva otkolkoto da „mimikriram“ niakude prosto za da ne ostana po nazad ot niakoi niakoga niakude. Zatova i mai moje suvsem spokoino da ne pravia master’s zasega, zashtoto za kakvo mi e? Da go pokaja v ministerstvoto na zemedelieto ili v call centera? ili moje bi na state dept. HR officer-a ili da stana MIKI Maus Vasilev?
23 септември, 2007 at 3:45 am
Ver4e, i vse pak da te pitam (predi da stana 6ofior v gradskia transport za 1100leva), ima li master’s Int’l Rel v SU ili tia e „edinna“ kato filologiite ot purvi do peti kurs i az ne moga da kandidatstvam? Opitvam se da razbera kakvi opcii ima za master’s za koito moga da kandidatstvam v SU ot saite im ama e napravo otchaivashto, a na miasto ideia si niamam kude i koi kakvo da pitam…molia te za tvoia ‘insight’ i suvet otnosno vuprosa s master’s v SU…(za6toto suvsem seriozno sum na krachka ot tva da kandidatstvam v gradskia transport s toia albanski sait na SU…)
23 септември, 2007 at 3:47 am
su6nost daje za gradskia transport edva li 6te imam nujnia staj, no moje bi za mar6rutka moje s „vruzki’ da se ponabutam…
23 септември, 2007 at 1:28 pm
О, да, сайтът на СУ може да откаже и най-оптимистично настроения кандидат-студент:) елементарни неща не са научили, а искат уважение и пари…
Значи, според новите учебни планове специалност МО се изучава до бакалавър и след това се кандидатства за магистър. Което означава, че би трябвало да можеш да кандидатстваш за магистратура. Нямам представа обаче кога започва този процес. Зная, че има няколко направления в тези магистратури – нещо от рода на международни организации, межд. сигурност и т.н., т.е. можеш да кандидатстваш по едно от тях. Не знам как точно се казват, пък скоро не ми се очертава ходене до СУ, иначе можех да проверя. Май без да отидеш до там, няма да стане…Трябва да влезеш през входа откъм спирката на 280 и след това на първия етаж да търсиш стая 238, това е канцеларията на Юридическия факултет. До нея отвън в коридора има табло, на което би трябвало да са обявени магистратурите. Иначе можеш и по телефона да ги потормозиш. Звънни на централата на СУ, това поне го пише в сайта им и търси Агова, секретарка, отговаряща за специалност МО.
23 септември, 2007 at 1:59 pm
Iasno. Merci. Shte probvam! Znachi ti sega sushto zavurshvash b.a. i ako iskash triabva sushto da kandidatstvash za magistur, taka li (samo deto ostanah s vpechatlenieto, che ne iskash „da si prichinish takova neshto v SU?)
23 септември, 2007 at 5:53 pm
http://www.law.uni-sofia.bg/Spec/MO/default.aspx
Takova neshto ne moje da bude; prosto universiteta na Tanzania niama takuv „site) (no pone si imat otdelen „site“ ot tozi na SU)
Dobre, eto chovek iska primerno na produlji s niakakuv master’s (’s neshto v nashata „sfera“‘) v Sofia; tazi albanska istoria li e edinstvenata opcia? Ne znam dali naistina da ne se vuzdurja vse pak…
23 септември, 2007 at 6:00 pm
http://www.law.uni-sofia.bg/site/default.aspx
……….
dosega ne e li imalo „e-mail“ za studentite?
Sega utre 6te tursia Agova po telefona poneje si niamat sait…
23 септември, 2007 at 6:09 pm
Ver4e, molia te za vpechatlenia ot top-notch/state of the art-a im sait dostupen samo sled logvane za vutreshni hora…
23 септември, 2007 at 8:29 pm
Сашо, по ред на номерата на твоите коментари:
Аз съм по друг, по-стар, учебен план и при нас единствената опция е директна магистратура, така че в момента съм завършила пети курс и сега ще пиша дипломна работа. Иначе ако сега завършвах четвърти курс и имах възможност да избирам дали да продължа магистратура в СУ, верно нямаше „да си причиня такова нещо“!
Сайтът не знам дали да го окачествя като трагедия или като комедия. Първо, за какво им е да правят сайт, ако той наистина не е в полза на студентите? Второ, дори и това „отроче-недоразумение“ се появи доста късно – едва преди няколко месеца, което е направо смешно. А ти си нямаш на представа секретарките как се държат с хората – така че да бъдеш подготвен утре като си говориш с Пепи Агова по телефона. Относно логването за вътрешни хора в сайта, явно не съм вътрешен човек, защото нито имам юзър нейм и парола, нито знам откъде да се сдобия с такива:) Туй то – мила родна картинка…
23 септември, 2007 at 8:53 pm
Сашо, малка корекция относно сайта: всъщност, оказа се, че има достъп до „вътрешната“ част, вкарваш си факултетния номер и ЕГН-то и влизаш. Съдържанието не е по-богато, но влизането като „вътрешен“ ти дава възможност да направиш собствен сайт и да качиш информация до 200 МБ. Не е много, но все пак е нещо и всъщност дава добри възможности да се споделят файлове, които всички студенти могат да ползват след това. Така че сега след като видях тези опции съм една идея по-доволна, отколкото преди малко:)
23 септември, 2007 at 9:27 pm
Nikoga ne podceniavai SU!
Kef, ti si avtomatichno s master’s, a az 6te triabva da izmina putia na vutreshnoto terzanie „dali da si prichinq tova ili ne,“ no prosto ne mi se hodi za sega nikude i si mi se stoi v BG, taka che mai SU 6te e neizbejno…a ti koga se diplomirash? i naistina mislila li si si kakvo se slu4va s teb kato vednuj se ozovesh vun ot u4ili6te? az kato che li dulgo se podgatviah za tova, no dotuk ne e izobshto piatno izjiviavane, vupreki che ostava mnogo svobodno vreme za kros…
mejdu drugoto tochno se smeehme s edin priqtel kak Biol4ev 6tial da „izkara studentite“ na krustovishteto sled sedmica
24 септември, 2007 at 3:57 pm
Ver4e, kakvo da ti kaja, i az jiveia v BG i sum sviknal, no SU po telefona e neshto neopisuemo… napravo ne e istina, beshe tochno kakto go opisa. Zvunia na 9308 577. Niakoi na 39toto pozvuniavane vdiga vse edno che tuko 6to se subujda i kazva „Alo“ s dolovimo razdraznenie. Az s nai-vejlivia si ton i priaten tembur kazvam „Dobur den“ (po4ti kato telefonen customer service representative
i MOLIA za „g-ja Agova.“ Kazva mi se super trosnato „521″ sled koeto vednaga mi se zatvaria telefona. Az po4vam da nabiram biasno hiliadi puti 521 (zaeto) i pri edno ot nabiraniata pogreshno nabiram otnovo 577, kudeto otnovo mi se otgovaria s „Alo“ i sled kato az otnovo molia za g-ja Agova, mi se izrevava v pognusa „Nali Vi kazah 521″ sled koeto otnovo se zatvaria…
Ami Customer Service ta drunka…
Mai naistina niama da si prichinia SU…
Imash li niakakva ideia dali niakude bi bilo edna ideia po-malko unizitelno da si „student“ v Sofia?
24 септември, 2007 at 3:59 pm
mejdu drugoto az bih „izliazal na krustovishteto“ v znak na protest ako niakoi im dade i edin lev otgore
24 септември, 2007 at 4:14 pm
521 vse oshte e zaeto; zashto li imam 4uvstvoto, che Pepi e ostavila slushalkata vstrani i si lakira noktite…I az vse oshte ne znam kakva e procedurata, 4rez koiato SU moje da me udostoi da si plata kakto pop po 1200 leva na godina za top-notch obrazovanieto, koeto predlagat v tiahnata magisturska stepen…
Bravo SU, vie budete grubi i otbluskvaite horata ot koito moje da imate dohodi i sled tova izlizaite na krustovishteto da prosite ot D.Vulchev na agent-Krupie i ne znam koi oshte…
24 септември, 2007 at 4:25 pm
А-а, разби ме с това описание:))) знам, че не ти е било толкова забавно. Аз винаги минавам през няколко фази, когато се изправя пред Агова, минаващи през вътрешно позеленяване, полилавяване от яд и още сума ти цветове на дъгата и колкото и да си казвам, че трябва да си мълча и да не се занимавам, в 50% от случаите не успявам и резултатът е гневна тирада от нейна страна.
А за друг университет…след като си ориентиран към хуманитарните науки – евентуално УНСС същата специалност, предполагам, че имат магистратури. Там поне служителите би трябвало да са по-вежливи, защото те са инициатори на първия в България университетски етичен кодекс на служителите. За бакалавърската степен по МО там съм чувала по-добри неща, отколкото за нашата в СУ. Не съм запозната, но има надежда, може поне да опиташ. Иначе НБУ е друг вариант: http://www.nbu.bg/index.php?l=924. Предлагат добре звучащи като имена специалности, има и доста в нашата сфера, ако това искаш да продължиш да учиш. Но след като забелязвам и там имената на „титани“ на научната мисъл като проф. Орлин Борисов, просто си мисля, че пресявката на преподавателите отново не е на желаното ниво. И все пак като организация НБУ е далеч напред пред СУ, кредитната система вече е въведена. Само дето е по-скъпичко…
За Пепи Агова – приемното време за студенти е 9-11.30 сутрин, тогава и вдига телефона, така че – try again next morning:)
24 септември, 2007 at 6:46 pm
To4no taka i 6te napravia mai Ver4e, izobshto niama da se zanimavan s 6ibania SU i 6ibanata Agova i kompaniq, a 6te se orientiram kum edno ot drugite mentete…prosto ne znam zashto ama SU vse oshte ima edin oreol na neshto, koeto ne e suvsem mente, a tova e dosta izmamno, no puk se radvam, che samo s edno telefonno obajdane istinata za SU lusva…taka che ot men niama da poluchat i stotinka dokato se okomplektovani s Agova i albanski site iskaiki 1200 leva na godina…miastoto im e verno na krustovishteto proseiki…Diplomnata rabota v BG prikluchva kogato ti ia svurshish ili kogato te se nakaniat da te pusnat da „ia zashtitish“ ili tam kakvoto se pravi?
25 септември, 2007 at 3:04 am
mejdu drugoto vrushtaiki se kum temata za posolstvoto, vsichko e 100% naglaseno, poziciikata veche e dadena (to ne che ne beshe predizvesteno), a i im pisah na boklucite, no ni vest, ni kost razbira se, 6toto vsichkite mesta sa „tehini hora“ samo deto inache processa e mega prozrachen i te sa mega vejlivi i 4estni…i estestveno HR officer-a ensurva cialata rabota…te sa edna izmamna i prikrita Agova i daje ne smiatam poveche da podavam 6toto te se Agova i tova e cialata istina za tiah, a State Dept. HR Officer-a e sushto edna Pepi Agova.
Alex, the only e-mail addresses I have for the Embassy at Sofia are for the
consular section, to request visa information. You may be able to find other
e-mail addresses on the embassy website at http://www.usembassy.bg
If you see the DCM, mention my name and say you are in touch with me through
Hobart College. all the best, Don
Dear Mr. Karagiannis:
I am in touch with Don Bramante via our alma mater Hobart College. I am also grateful to William Cherry of USAID, another alum, who has explained to me that it is common practice/policy that if qualified candidates for a position exist within U.S. government agencies at a Post and there is adequate competition within, it is your preference to select from within. I understand this practice is intended to provide current employees with a career ladder. I also understand you often advertise outside at the same time, in case there are no qualified candidates or adequate competition within. I therefore unfortunately do not believe I likely stand a chance. However, Bill Cherry has indicated to me that he is much confident the State Department Human Resources Officer at Post in Sofia has in the past and will continue to ensure that the process is fair and transparent. I would therefore perhaps only request that in the future I possibly copy by e-mail my applications to that individual. I would like to take this opportunity to once again apologize for having copied my last application directly to you; I happened to know only your e-mail address and not that of the respective State Dept. HR Officer at Post. In wishing to copy my applications to the HR Officer at Post in the future, I most certainly do not seek to question the overall integrity of the selection processes.
Thank you for your time and consideration
Respectfully, alex
*************************************
When I was a boy of fourteen, my father was so ignorant I could hardly stand to have the old man around. But when I got to be twenty-one, I was astonished at how much the old man had learned in seven years.
–Mark Twain
25 септември, 2007 at 3:22 am
taka de izvoda, sled kato daje s toia leko besen „networking“ v deistvie i edinstvenoto za koeto sushnost gi molia (da mi dadat e-mail address-a na 6ibanata Agova-HR Officer-a, za da moga pone profilaktichno da ia kopiram, zashtoto drugata Agova Bozhena Bozhinova Kumbilieva ili kakvato e tam deto gi priema e ochevidno pulna Agova i zlobarka, koiato 100% kusa i trie molbi) ne go praviat, e ochevidno che vsichko e puna pornografia…kak puk pone ne me short-listnaha i posle neka da me reznat sled kato na vsichkoto otgore sum i J.D. candidate v momenta ei taka za razkosh i tehen kef kolkoto pone da kajat neka pone go vidim tva mom4ence predi da go reznem…
25 септември, 2007 at 10:12 am
Какво е това J.D. candidate?
А за дипломната работа в БГ – по принцип има две дати за дипломна защита в нашата специалност (за други специалности може да са различни датите) – декември и април. Което означава, че респективно до ноември и март трябва да си си предал final draft-а и дипломният ръководител да може да чете и да ти напише рецензия. След това самата защита е пред комисия, трима души, ако не се лъжа. Та аз си правя сметката април месец да защитавам, макар че ако се бях напънала малко, можех и за декември да се вредя.
Тази поща, която си даваш, за да пускаш коментари, истинската ти поща ли е? Щото съм ти пратила един мейл на нея…
26 септември, 2007 at 11:37 pm
Oh izwinqwaite che i az zapochwam da pisha na latiniza, no sega sum w Geneva i komputera tuk e unlikely to have flextype, taka che…
Sasho, iskah da ti preporucham magistratura po mejdunarodni otnosheniq w NBU – naistina poznawam edin-dwama choweka koito uchat tam i sa dowolni. Te sledwat tazi programa po diplomazia, no sum chuwala che kakwoto i da izberesh ot IR sekziata, si struwa parichkite.
Za SU shte komentiram niakoi drug den, no da wi kaja w Geneva iadowete nikak ne sa po-malko.Treti den se opitwam da se sprawq s elementarnata im burokrazia, koiato edinstweno se otlichawa ot SU po towa, che schweizarzite sa po-pravolineini i po-prinzipni ot Bulgarite i sledowatelno mnogo malko izobretatelni, da ne goworim za sluchaite s chujdenzi. Za tiah niama izklucheniq i niama obqsneniq – wsichko triabwa da moje da se sluchi tochno kakto e napisano na listcheto pred tiah, inache izpadat w panika. A suotwetno az sushto.
Inache tuk profesorite sa na mnogo wisoko nivo. Smiatam che Geneva i osobeno moiat institut sthe sledwat dosta „progresivna“politika po privlichane na wisokokachestweni prepodawateli i uchenizi w sledwashtite niakolko godini i populiarizirane na miastoto kato sredishte za podgotowka na diplomati – kakwito sa Paris i Moskwa. Towa mi se struwa prawilen podhod, makar che ot druga strana tozi prozes na prestrukturirane i osuznawane na istinskata misia na instituziata shte donese i mnogo nepriqtnosti na studentite koito izjiwqwat tozi prehod – i.e. az i sustudentite mi.
Moga s gordost da kaja obache che HEI se opitwa da dade raven start na wsichki, osiguriawaiki i niakoi elementarni udobstwa, harakterni za amerikanskata obrazowatelna sistema – ot roda na elektronni journals i online reading-i, wifi internet, interaktivni klasni stai, kakto i studentski organizazii i „social events“ koito doprinasqt za edna hubawa i splotena sreda. Pone towa e koeto moga da kaja ot purwi wpechatleniq.
Osobeno oswejitelno mi deistwa faktut, che jiweia otnovo w grad i che wseki jiwee wsushnost na kwartira na razlichno miasto. Geneva wse pak e malka, taka che e kato edin goliam campus de, no ne suwsem. Hareswa mi towa che mojesh da widish razlichni hora po ulizata, che mojesh da hodish pesha ili s kolelo do uchilishte, che se nalaga po-chesto da putuwash s gradski transport otkolkoto s kola. A nai-mnogo ot wsichko mi hareswa da chuwam 5-6 razlichni ezika w reisa, dokato si putuwam wkushti. Suzdawa iluziata che wsichki jiweiat w razbiratelstwo w tozi grad. Koito inache e
elitistki i snobarski.
Ami towa e zasega ot tuk…kato zapochna da tworia moite IR proizwedeniq moje i da gi postwam online za da srawnim konzepziite za akademichna deinost na US i Switzerland.
Koito wsushnost sa otnowo na US.
A propos, dnes profesorut po mejdunarodna politika popita „sega kolko w tazi programa sa pristignali tuk direktno ot Asia“- 2/40. „kolko sa originally ot Asia no idwat ot North Amerika i sa poluchili obrazowanieto si tam?“-5/40
Kolko sa ot „North Amerika“ 10/40
Kolko sa ot Zapadna evropa? 10/40
A kolko sa ot Afrika?? …nikoi ne wdigna ruka. Na men mi stana neudobno w tozi moment, no puk i se zamislih dokolko wsushnost az sum smenila sistemata na obrazovanie kato sum se premestila prosto na drugo miasto. Shte widim!
27 септември, 2007 at 4:04 pm
da razbirame li, che ostanalite 13 sa ot „iztochna evropa“ tee hee…
28 септември, 2007 at 9:32 am
Haha, ot iztochna evropa i ot latinska amerika comined
Ti kogo poznawash w HEI? Mislq che weche sreshtnah powecheto bulgari tam. Shte spomena samo che leitmotiva za realizaziata e dosta silen i tuk.
28 септември, 2007 at 2:25 pm
„Ive-’to’“ Cherneva. HEI pone na men mi prilicha na graduate school variant na Le Rosey
Inache snoshti vidiah v saita daskalite i pak pone na men mi izglejda, che naistina sa ‘top-notch’ samo teia po ikonomika…humanitarnite neshto ne znam no opredeleno izdishat v sravnenie s nashte v glupavoto kolej4e i da ne govorim puk v sravnenie s vashte vav vassar…inache nali i az malko jiviah v geneva i nai e iako na rue berne 
ot cialoto selo…ti kude hodish „v svobodnoto vreme“
28 септември, 2007 at 2:46 pm
a za leit-motif-va realizacia, moeto lichno podozreneie e che povecheto sa „slujebno realizirani“ obratno koi otkudeto, shtoto hubavo aide za tia dve godini moje chovek da bude 20 puti intern v 20te hiliadi organizacii i organizaciiki, no sled tva daje za nai-niskoto P-2 (shtoto pozicii v P-1 na praktika veche niama) se iska pone 2 godini niakva suvsem istinska rabota, i ostava vuzmojnostta chovek za zapochne v niakoe nepritenciozno 6veizarsko ngo, e da ama kato im e zatvoren pazara na truda za nas veche e po-slojno… a inache v organizaciite da se „nabuta“ chovek e ot diado mi znam e niakuv pak cikul bez da e super prozrachen processa da ne govorim che te „sa postroili komunizma“ v organizaciite…zatova i na mene lichno HEI mi namirisva na le rosey stilistikata…no jivot zdrave ti shte kajesh…
28 септември, 2007 at 3:39 pm
Мария, good luck в Женева, радвам се, че на първо време ти харесва и се надявам, че наистина ще си доволна. Аз не бях чувала за този университет, така че ще ми е интересно да разказваш как се движат нещата там. Каква точно ти е специалността всъщност?
28 септември, 2007 at 8:51 pm
Zdrasti i na dwamata -
Ami da po prinzip HEI ne e standarta na koito sme swiknali w USA, no puk si ima swoite predimstwa. Struwa 5000 na godina naprimer. Weche Geneve che e skupa, towa e problem na horata koito sa izbrali da jiweiat tam.
Za momenta sum s dobri wpechatleniq ot profesorite si – osobeno tezi po humanitarnite nauki. Ima edno swetilo w Geneva- Andrew Clapham, kogoto wsichki poznawat kato ‘glasut na Amnesty’w Geneva. Toi mi prepodawa w momenta mejdunarodno prawo. Genialen e, priznawam si – i kato profesionalist i kato prepodawatel. Po istoriq uchitelqt mi e bil wuw air force one predi, taka che znae dosta lubopitni neshta. Po politika wse oshte ne moga da gi prezeniq, moje bi tam izdishat, kakto kazwash ti. A za srawnenie s le Rosey ne bi triabwalo da stawa wupros zashtoto le Rosey iska mnogo pari za nishto. Minalata godima imah chestta da se zapoznaia s niakolko uchenichki tam. Unikalno prejiwqwane – na ednata bashta i beshe sheikh ot emirstwata, na drugata maika i beshe primerno CEO na HSBC za Geneva, tretata beshe ot disainersko semeistwo – wuobshte towa sa hora koito prashtat dezata si da sozialisirat zaedno w edno zatworeno i izkriweno w predstawite si za sweta obshtestwo.
A Iveto mislq che daje e w moiata programa. Po kakwa linia se poznawate?
28 септември, 2007 at 9:31 pm
E da, v Le Rosey e tejko…ne iskah da vi obidia
s tova sravnenie, che HEI e „graduate school variant na Le Rosey…“ a che nai-veroiatno si ima dostatuchno hora sas „slujebna realizacia“… Geneve e super skapo, ujas napravo… ne znam kude iadesh, no ako chovek ne e paralia i ako imash kola (dostup do kola) goreshto preporuchvam vseki edin ot frenskite magazini na 15 min, mislia che nai-blizkia Carrefour deto e tochno sled granicata beshe dosta prilichen za hrana i to na dosta ponosimi ceni v sravnenie s mentetata v Geneve deto vsichko e maika si i bashta si…
S Iveto se poznavame po partiina linia…6eguvam se suuchenici sme…
29 септември, 2007 at 3:15 am
Swiss Agency for Development and Cooperation Grants (SDC), Federal Department of Foreign Affairs: 25 full scholarships intended for Third World or Eastern European nationals.
Abe teia hora v HEI/SDC ne sa li 4uvali, 4e „Third World nationals“ ne e nikak moden izraz ot 20tina i poveche godini nasam…
….
neshto vse poveche mi izdisha kolkoto poveche obsledvam saita, mai niama da podavam za dogodina tam
30 септември, 2007 at 1:38 am
Intern
Bulgarian Mission to the United Nations in New York
(Government Agency; 11-50 employees; International Affairs industry)
April 2007 — June 2007 (3 months)
Drafting analytical papers, reports, and follow-up briefs on issues pertaining to human rights.
Head-administrative assistant for a period of 2 weeks – June, 2007.
Bulgarian Mission to the UN in Geneva
(Government Agency; 1-10 employees; Government Relations industry)
January 2006 — July 2006 (7 months)
Follow up on meetings of the Human Rights Council.
Assist with the organization of the official visit of Bulgaria’s Minister of Foreign Affairs.
Rotary “Service Above Self”Award Rotary Arlington Club, NY
(May 2005)
Shte te chakame s Ver4eto sa doidesh pri nas v Durjavnata Agencia za zakrila na detoto kato praven asistent za 200 leva…
30 септември, 2007 at 11:55 am
Sasho dobre se sprawqsh s informaziata, wupreki che ne mi se struwa da sum razkrita losho!
Za agenturnoto mi minalo – interesno beshe da rabotq kato stajantka w misiite. Predi dwe godini kato biah w Geneva otidoh da gi pitam dali imat nujda ot stajant, i se okaza che za suweta po prawata na choweka imaha nujda. Ottam se zapoznah s horata w New York i taka kato se wurnah w shtatite raboteh pak po prawa na choweka.
Inache za Rotary – rabotih w edin dom za maltretirani jeni, posle po edin proekt za integrazia na deza ot malzinstwata w Poughkeepsie, posle prepodawah na umstweno izostanali deza i se zanimawah s taka-narechenite „special education“students ,toku shto izleznali ot poprawitelni domowe. Wsichko beshe mnogo zelenasocheno, no az si go praweh pochti samichka. Interesno e kolko po-razlichen tip organizazia e Rotary w USA otkolkoto w Ewropa. Drug e mantalitetut tam – mnogo po civil-society oriented otkolkoto tuk.
Merci za suweta za Carrefour, bila sum tam predi i sledwashtata sedmiza tochno tam shte hodia. Ia kaji sega ima li niakude bulgarsko zawedenie w Geneva? Ti w koi kwartal si jiwql predi?
Verche, na twoia wupros – az prawq magistratura po International Affairs, koeto e dosta obshto. Shte widim tochno kak shte si strukturiram programata, za da bude wse pak malko po-konkretna.
30 септември, 2007 at 2:04 pm
Biah v Petit-Saconnex–interesno kak sushtata koncepcia blokove (panelni!) s gradinki mejdu tiah tam raboti–e sushnost ne e chak tolkova interesno kato se ima predvid, che po cial den ima ‘4ernokoji’ koito kosiat i 4istiat i se vurtat, a v mladost i lyulin se kosi vednaj na 10 godini ot niakoi, koito mu triabva furaj…
Za balgarsko zavedenie ne znam, no si spomniam imashe mai niakude srabski (veroiatno ima dosta), triabva da pitash tvoite priateli ot „misiata“ na drugaria Draganov…teia hora sa mnogo tejak sluchai do edin vsichkite bez izklyuchenie tochno zaradi nachina po koito vsichkite do edin sa „postupili na rabota“…tochno tva i se jalvah na ver4eto; smisul nikoi ne go interesuva pri tiah dali si uchil v Harvard, Heidelberg, Ludwig Maximillians, Paris 1 Pantheon-Sorbonne, Louis Pasteur, Vassar, HEI ili BG Harvard (SU)…nikoi ne go interesuva srichash li kelifarski (angliiski), „govorish“ li, 6toto „v BG vsichki govorili kelifarski bez problem plus ruski“…
a inache, tvoite poliglotski vuzmojnosti na kakvo se duljat?
30 септември, 2007 at 3:14 pm
Wuprosa s misiata shte triabwa da go obsudim nasame, no wijdam che i ti si zapoznat s nashite diplomati abroad.
A towa che nikoi ne go interesuwa e absolutno wiarno. Ne znam dali niakoga shte se promeni towa – moje bi s postupwaneto na zakona za diplomaticheskata slujba?
Jalko e. Az sum zapoznata s programite za stajanti, koito da kajem Kanadskata misia organizira. Unikalno dobre razwiti sa, makar che tam puk e izklucheno da se nabutash bez wruzki. Wuprosut e che dori i horata, koito sa s wruzki sa super kachestweni, s potenzial.
A moite lingwistichni sposobnosti – alians nemska paralelka, posle izkarah nemskata gimnazia kato chastna uchenichka. Goworq go pochti kato bulgarskiq. Ne mi se hodeshe w Germania da sledwam, zashtoto ne mi se shteshe da sum 1/150000 studenti w niakoi universitetski grad, i kudeto samo si trovish jiwota s kanzelariiki i razlichni strukturi zawurshwashti na „-dienste“, ne mojesh da namerish edin chowek koito da ne se konkurira s teb, ne poluchawash kakwoto i da e wnimanie ot profesorite i gubish wsiakakwa motivazia da mislish analitichno.
Inache frenskia go nauchih w amerikanskia kolej i posle wuw Vassar/Geneve.Wuw Vassar uchih i italianski; ruski ne goworq mnogo dobre – nikoga ne sum bila w ruska paralelka
Sega shte podhwashtam ispanski…
Koeto me podseshta, w SU uchi li se chujd ezik za mejdunarodni wzaimootnosheniq?
Imame li chujdenzi koito da prepodawat tam? Bi triabwalo da ima pone niakolko amerikaneza
30 септември, 2007 at 4:12 pm
S radost bih obsudil vuprosa s „misiata“ ne v blog vupreki che to e pochti bezpredmetno. „Nashite“ „diplomati“ sa do edin (do edin) „postupili“ s absolutno formalen predizvesten „konkurs“ v m-voto, i vuobshte togava kogato ima konkurs, tova e prosto finalnata faza na formalno ozakoniavane na naznachavaneto na niakoi, za koito se e znaelo che „e na red“ bil da se „vzima.“ Zakona za diplomaticheskata slujba e edna mimikria (ot edna strana da cimentira MGIMOvcite pred pensiq i ot druga strana da zatvori vhoda oshte po- dobre za „vunshni lica“) i absolutno nishto ne promenia; az sushto mejdu drugoto se chudeh naivno dali niama da se promeniat neshtata. V cialoto m-vo niama edin chovek deto da govori angliiski kato horata, te iskat „dva ezika i magistarska stepen.“ Lichno sum gi chuval i v D.C. i v New York kak srichat, no inache vsichkite „vladeiat angliiski, nemski, frenski, ruski, ispanski, italianski, arabski…“ i oshte 5-6 ezika…mejdu drugoto ne znam kakvo znachi da „vladeesh“ ezik, no az lichno ne mislia, che „vladeia“ angliiski sled aliansa, angl. gimnazia i kolej4e „na amerika-ta“ zatova i mi e mnogo interesno kakvi sa teia mitove zatova kak v BG otdavna vseki „vladeel“ angliiski…verno li be…mejdu drugoto horata deto poznvam ot „koleja“ (deto minava za mega top-notch) edin ne poznavam deto da go „vladee“, angliiska filologia v SU puk e smeshka, taka che mi e mnogo interesno prosto otkude tia hora vsichkite vladeeli angliiski „perfektno“ (lyubima ‘provinciali-zma’)…Nemskia veche az tam sum se otchaial otdavana i prosto samo moga da ti se vuzhishtavam che go govorish kato bulgarski…edinstveno mi posluji da si vsigna gpa-a ot As po absolutno vsichki kursove nemski deto mojah da vzema tam…ne moga da vurja i dve prikazki ama pone izpolzvah da vzema vsichkite 300/400 literaturi deto se predlagaha (kudeto biahme po 2 ili 3 kudeto drugite biaha amerikanizirani nemkini ili avstriiki, poslednia kurs biahme az i edna nemska shveizarka ot L.A.
dvamata s daskala i ciklihme cial semester… no da v BG i MVnR osobeni vseki gi govori kato rodni angliiskia, nemskia, frenskia, ruskia, mnogo mi e interesno kak stava taia rabota…
spomniash li si Rosi Vladkova ot nemskata-chasten uchenik?
30 септември, 2007 at 4:54 pm
„ne mojesh da namerish edin chowek koito da ne se konkurira s teb“ tova malko me uchudva da go chuia za germania ot tebe, choveka idvasht ot „lyulkata“ na nasajdanoto „suravnovanie“ „koleja“ kudeto 5 godini se razkusvat ot zavist koi nakraia shte „se nabuta“ v po „eliten“ kolej na po-goliama stipendiq i posle nakraia v 12 klas gas pikaiat vsichki, koito ne sa v brushlianka na super goliama stipendiq…teia hora daje sled kato veche pochnat kato studenti pak ne im minava..nachi ujas, 4 godini putuvame zaedno v samoleti i si lafim „ot kurtoaziq“ po letishtata i prosto te taka i ne se uspokoiha, tolkova mi e zabavno (shtoto aide ne vsichki sa ot „koleja“, ima i dosta ot „provinciata“) kato pochnat sa se potpitvat i razpitvat i vse edno ne sme vsichki prosto bulgari na po 2o godini v samolet i/ili na letishte, a vechno niakvi babeshki tip razgovori ot sorta na tva koi e po po nai…v Germania mi pravi vpechatlenie mai sa takiva babi, celi kolonii si jiveiat „zaedno“ (kato saita im!), slushat si chalga, poruchvat si po reisovete lyutenica, semki, i ne znam oshte kakvo, i posle si se kefat zaedno…prosto vinagi me e bilo sram po koleda kato se vrushtame ia prez CDG ia prez FRA/MUC i se zasichame s studenti v germania/francia, che makar i ot periferiata prispadah kum „partiata na boklucite studenti v watite“ i sega se radvam che veche niamam nishto obshto… vse si mislia che i v germania i vuv francia sa mnogo po-svesni horata ne stradashti ot babeshki syndromi za elitizum i s nepokrito samochuvstvie za bogoizbrani, koito eva li ne ochakvat vsichki v BG da likuvat kogato te blagovoliavat da odostoiat s prisustvieto si BG za niakoia zimna vakancia…az sus sigurnost ne ochakvam ot nikoi da se „radva“ i da bude „vpechatlen“ ot tva che sum uchil tuk ili tam, a puk i realnostta ne go predpostavia sled kato e iasno che nikoi ne go interesuva…mene sushnost mi e kofti tochno che „nikoi ne go interesuva“ za teia ot Francia i Germania, koito nai-mnogo zaslujavat, ne znam no mnogo gi uvajavam teia hora, moje bi zashtoto se vuzhishtavam ot frenskia i nemskia im, ne znam, no opredeleno bih iskal da gi vidia edin den po vurhovete na durjavnata administracia tochno tiah, a ne raznite „nashi“ bokluci bolni ot babeshki syndromi…
30 септември, 2007 at 5:11 pm
v Germania mi pravi vpechatlenie mai NE SA takiva babi…
30 септември, 2007 at 6:04 pm
abe napravo da vi kaja vuzmuten sum
ot tia istoriiki kak vsichki „vladeem“ „govorim kato rodni“ edin kup ezici…Eto setih se za super primer; edin priatel deto se znaem ot purvi klas doide ot Moskva, kudeto v nai-rannite (nai-vajnite godini za ezik 3-8) beshe govoril samo na ruski i az daje si spomniam toi trudno govoreshe bulgarski v nachaloto, posle si produlji v ruskoto u4ili6te i nakraia otide v slavianskite filologii v SU choveka…chuval sum go da chete na ruski vse edno sum si pusnal ruskoto radio… tva liato na moreto niakuv ruski pensioner se priblijava do nas i prosto go pita bukvalno kolko e chasa 6toto vidia che nosishe chasovnik…e nachi oplete si ezika, izpoti se tri pati dokato neshto promurmori (koeto pensionera ne beshe siguren kakvo e) i pak go povtori dokato se razberat…absolutno sushtoto mi se e sluchvalo na kelifarski, e ne za kolko e chasa, no az edin kup drugi situacii vupreki che „imam samo4uvstvieto“ ako ne drugo pone da se spraviam „dosta dosta dobre“ s kelifarskata rech…taka che prosto nedoumiavam tia istorii s tva kak v BG vseki govoril super dobre angliiski i ruski i oshte niakuv ezik…
30 септември, 2007 at 9:50 pm
Haha, ama koi ti go e kazal towa be za kelifarskata rech? Iawno dosta te e podraznilo. Ne znam w Bulgaria wseki wladee neshto – bilo to angliiski, bilo komputri, bilo schetowodstwo…ti ne znam dali imash opit s legaliziraneto na dokumenti, no az lichno imam edna priqtelka, koqto znae po-zle nemski ot men i se zanimawa s ofizialni prewodi i legalizazia. Unikalno e…prosto tragedia.
A za Germania – praw si, w koleja beshe leko elitarno i mnogo izkustwena obstanowkata. Sushto, bluskahme se za edna stotna ot ozenkata. No uchilishteto si imashe i swoite dobri strani. Beshe mnogo po otworeno kum novostite w obrazowanieto, mnogo po-guwkawo w programata si za obuchenie, ot bulgarskite uchilishta. A w Germania ne mi se hodeshe, zashtoto znaeh ot poznati kolko podmamwashta e tochno tazi sreda na „grupowia mantalitet“koito chopliat semki, slushat chalga i sledat wzaimno da se prezakat koi kolkoto moje poweche. Ti si praw da uwajawash horata, koito izdurjat, zashtoto ne e lesno da rabotish kato nenormalen, da uchish i da suzdawash niakakwi priqtelstwa kogato okolo teb wlastwa niakuw zakon za djunglata (ot 300 studenta purwa godina kusat 200 primerno). No w takawa edna sreda niamash wuzmojnost da se konzentrirash wurhu akademichnata chast ot obrazowanieto mi se struwa.
Inache za wipusknizite na Amerikanskia kolej – ima tolkowa poshlost i tolkowa lizemerie w nashte wzaimootnosheniq, che e jalko prosto. Do edno wreme wiarwah che neshto shte se promeni, misleh si che horata moje bi ste se osuznaiat, no kakto kazwash ti samochuwstwieto wednuj dostignalo nesurazmerno nivo, nikoga ne moje da se ‘prinizi’. Zatowa az weche ne si goworia s nikogo po letishtata
30 септември, 2007 at 11:27 pm
Niama 4ovek v BG, koito da ne vladee angliiski, prosto takuv ne moje da se nameri. Drazni me dotolkova dokolkoto prosto ne go razbiram sled kato az ne moga da kaja che go „vladeia“ (i ne koketiram/skromnicha/originalnicha/poziram), a puk sum imal bol „doseg“ s nego (e viarno ne sum visoko-inteligenten, a samo pochti sredno inteligenten, no vse pak pak ne go razbiram kak stava…)
Tva koeto me podrazni e che razgovorite vinagi biaha „babeshki“ „6umijzhe6ki“ i izobshto kofti, no vinagi prikriti s stil razgovor snaha/svekurva (s smisul ne mogat da se gledat no si govoriat) i mnogo me beshe iad vseki put…imashe si opredeleno vinagi naprejenie i posle niakakvi razdelenia i lageri na studenti v watite–“provincialisti“ sreshtu „kolejani“, nekolejani i neprovincialisti sreshtu drugite dva tipa i taka…no tva koeto mi napravi vpechatlenie, e che studentite ot germania/francia se durjaha i go niamashe tva naprejenie i toia patologichen babizum–moje bi e izmamno ne znam, no razlikata beshe prosto ot zamiata do nebeto v sravnenie s „kolejanite“ koito daje za nevuorujenoto oko na nekolejani suvsem ohotno pokazvaha naprejenie mejdu tiah samite, babeshka kurtoaziq i izobshto babizum i 6u6umizheshki babizum v izobilie, koeto naistina e jalko za edin mlad chovek ako i 6te da e s ambiciite na „budesht lider“ MIKI Maus ili na znam kakvo oshte…
Za legalizaciite, nastupvash presen mazol, cialo liato se boria s teia kreteni…e nachi dosega sum dal sigurno 300 leva i nakraia sam triabvashe da si go preveda i da si plata pak kato pop 70 leva (za da mi go dadat na blanka na zaklet prevodach) 6toto v sofia niama edin chovek, koito da moje da prevede kato horata edin 6iban transcript. Ne e za prikazki prosto, taka che niama kakvo da mi govorish, che niakakva deto znaela po-zle nemski ot tebe prevejdala…tva nishto ne e…prichinata e mai otnovo v MVnR koito licenzirat bikvalno edno kum gyoteri kuco i sukato koito si plati. Na vsichkoto otgore cialata taia psevdo-prevodacheska/legalizacionna industria e izcialo v sivia sektor (i v bugeta ne vliza i edin lev) 6toto nai-naglo kriat i DDS i DOD…prosto mi se plache…poslednia put kato iskah kasova belejka, onaia mi razpravia, da ama s 20% otgore plashtash…i tva durjavata mnogo dobre go znae, no vmesto da gi razperdushiniat, te gi „zaklevat“ kum kloakata MVnR. Az lichno mislia, che v momenta v koito regulatora veche ne e MVnR, a chastna agencia, riazko shte se podobri i kachestvoto, a puk i nishto chudno niakoi da reshi da si plashta pone DDS-to. Ama kak 6te stane tva s Kalfin, Piperkov i Draganov…prosto nikoga niama da stane…ti mi govorish za zakona za diplomaticheskata slujba…absolutna tragedia…niamalo pari za uchitelite, a az plashtam po 70 leva bez i stotinka da vleze za durjavata za DDS…emi kak 6te ima.
Az lichno do posledno si govorih s vsichki, daje edin put im kupih i letishtna voda
1 октомври, 2007 at 12:29 am
3. ИЗПЪЛНИТЕЛЯТ има право да включва в списъка на своите преводачи и да възлага извършването на преводи само на дееспособни физически лица, които са български граждани или чужденци, с право на постоянно пребиваване в Република България, и притежават степен “владеене” на съответния чужд език. Степента “владеене” на езика се установява чрез представяне на копия от следните документи:
а) диплома за завършено висше образование по съответния език с общ успех от дипломата не по-нисък от добър 4.00;
б) втора специалност по съответния език от завършено висше образование;
в) диплома за завършено висше образование или следдипломна квалификация, за която при постъпването се изисква владеене на езика, и завършена с диплома или дисертация на съответния език, с общ успех от дипломата не по-нисък от много добър 4.50. Дипломите от чужди университети важат след легализация в МОН;
г) диплома за завършена езикова гимназия в България или училище в друга държава, с чийто език кандидатства преводачът, с успех не по-нисък от много добър 4.50 . Дипломите от чужди училища се признават след легализация в МОН;
д) диплома за завършено висше образование по специалности, при които се полага държавен изпит по чужд език, ако оценката не е по-ниска от много добър 4.50;
е) международно признат сертификат за степен на владеене на езика, както следва:
- английски – ESU 6,7, 8 & 9; Pitman – Higher Intermediate & Advanced; IELTS – 6,7,8 & 9] UCLES – CAE & CPE; UCLES RSA (CCSE) 3 & 4; Oxford-Higher &Diploma; ARELS-Higher; Trinity 10,11 & 12; LCCI SEFIC-Intermediate & Advanced, а също така приравнените към тях американски тестове
- френски – DELF (последно ниво), издаден от френските културни институти в чужбина
- испански – DELE SUPERIOR
- немски – ZMP, издаден от Гьоте-институт.
Smeh. ИЗПЪЛНИТЕЛЯТ има право да включва в списъка на своите преводачи и да възлага извършването на преводи само на hora ot kol i vuje ponaznaivashti niakuv ezik s nivo na vladeene srichasht „diplomat ot karierata“ (Piperkov, Draganov i sie)
1 октомври, 2007 at 12:58 am
Kakwo sa ti naprawili horata
Sashko, ia dai edin email adres da obsudim nadulgo i nashiroko i da spazim niakakwo nivo na higiena w web prostranstwoto.
1 октомври, 2007 at 2:15 am
Mimi, „horata“ mi vzeha 300 leva za nishto. Web prostranstvoto e za da se razoblichava
(kakto obicha da kazva Bolen) pornografiata v obshestvoto ni. I vse pak, Ver4e, ako iskash molia te iztrii moite tvorenia, vsichkite niamam nishto protiv.
Mimi, sega po drug „visoko-higienichen metod“ shte ti dam e-mail…
1 октомври, 2007 at 10:18 pm
Да отговоря на въпроса на Мария – учи се чужд език в СУ, ама чужденци да преподават – кой я позволява така тая работа тука, мислиш? Имали сме за пет години по английски една-единствена свестна учителка – Теодора Михайлова, може да сте я виждали понякога превежда в шоуто на Слави, иначе е в ЕС. тая жена ако ни беше преподавала не една, а пет години, всички верно щяхме да „владеем“ английския, или поне със сигурност щяхме да си служим с него 10 пъти по-добре от пичовете във външно. по испански като втори език също имахме един много готин пич. и по немски са имали добра учителка, доколкото съм чувала. абе като цяло, по езиците по се ядва работата…
А Мария, ти като искаш да се занимаваш с дечица и да си в ДАЗД, попадал ли ти е случайно този филм: http://video.google.com/videoplay?docid=-9176914173325307126 ? мисля, че трябва задължително да го гледаш.
1 октомври, 2007 at 11:33 pm
Verche, mersi za otgowora i chestito otkriwane na akademichnata godina!
Po suwsem druga tema – znaeshe li che Orlin Stanoichev ima schkola w Geneva? I ako da, znaesh li kude se namira sluchaino? Az predi dwe sedmizi sluchaino se zapoznah s Magi Maleeva i tia mi kaza, no ne moja da mi obiasni dobre …
Inache dnes se zapoznah s edno momiche koeto predi e rabotilo w USAID – Assia Alexieva. Tia kaza che skoro bila poluchila email ot teb za niakakwo subranie na ‘former staff’. Kolko maluk e swetut
Sasho, shte ti pisha!
1 октомври, 2007 at 11:44 pm
Wij sega, za movieto moga da kaja che sum chula i dwete strani…no e malko sramno da chetem towa online: http://www.bbc.co.uk/bbcfour/documentaries/features/bulgaria-embassy-letter.shtml
Ne e wuprosut koia mlada jurnalistka kakuw film shte naprawi za da zadowoli edi kakwi si kwoti w populneniqta na BBC series i da dokaje sebe si -ZA BOGA, tezi deza sa w dalech po-dobro sustoianie ot towa koeto sum wijdala po selzata w zentralna bulgaria – tam i zdrawite deza niamat shans…
Wuprosut e niakoi da mu se zanimawa i da moje da naprawi neshto po wuprosa. Ne moje da formulirame takiwa otgowori na takuw tip zapitwane! Towa ne e prerazkaz s elementi na razsujdenie! A i e kraino wreme w Bulgaria da se nauchim kak se prawqt izsledwaniq, kak se formulira pozizia po daden problem, KAK se suzdawat zakoni i kak se pishat dokladi za napreduk w dadena oblast. Na men mi se zanimawa – obache ne znam dali shte ima dostatuchno kato men?
2 октомври, 2007 at 12:12 am
naistina li sled dve (ili malko poveche) godini shte se vurnesh ia v DAZD ia v Ministerstvo na pravosudieto, ia ne znam v koe ngo za zakrila/prava na decata tuk v BG? Pitam zashtoto na men lichno mi se struva, che vuprosa si ima dve strani–v edinia sluchai chovek ima i ogromno jelanie i neobhodimata stabilna psihika, a za sujalenie sushtestvuva drugia dosta cinichen variant, pri koito chovek ne samo nito ima jelanieto i/ili stabilnata psihika, a ili v po-dobria sluchai prosto pravi „neshto exotichno“ za malko kolkoto da ima kakvo da si pishe v rezume-to (spravka moia priatelka ot shtatite deto obikaliashe domovete tuka uj mnogo otdadena i iskrena, no prosto gudelichkaiki samolyubieto si) i da se bie v gurdite, ili v po-loshia sluchai sus zor se e nabutal primerno v osinoviavaniata v m-vo na pravosudieto, koeto si e nishto drugo osven koncesiika i dohoden biznes…
2 октомври, 2007 at 12:25 am
inache otnovo vrushtaiki se kum moita si tema, na koiato obicham da zacikliam, i az mislia, che e absolutno sramno e da chetem BULGARIA’S ABANDONED CHILDREN RESPONSE FROM THE BULGARIAN EMBASSY online…izprashtaneto do BBC na tozi neskoposan kolaj, prepisan ot razni naftalinovi dokumentcheta na MLSP (sushto prepisani ot razni programki) sus sigurnost e bilo Nomer 1 otchetenata deinost na teia 10 kretena za trimesechieto… tova i predpolagam tochno praviat i v DAZD i v m-voto (samo deto v m-voto namazvat znachitelno)
2 октомври, 2007 at 12:37 am
Zinichniat variant mi e iasen – i az poznawam hora, koito se zanimawat s towa ot jelanie da wodqt interesni razgowori. Na men mi se struwa che i nashta Kate Blewett e prosto edin chowek, koito ima niakakwa strast kum opredelena tematika. Gadnoto w podhoda i e che reshawa da se wturne tam, kudeto niama nikakuw shans neshtata da se oprawqt skoro wreme (naprimer, Kitai) i da ‘razoblichawa’human rights abuses. Pohwalno, no kude e retrospektivnia pogled wruhu nehstata w zialoto neshto? Kude sa dezata na UK? Ako se behse porowila da naprawi pone edno documentary wuw Welikobritania, moje bi shteshe da postigne po-goliama promiana. No niama koi da i go pozwoli. BBC ima nujda ot „spezialisti“ w opredeleni regioni, koito da zadowoliawat opredelen tip mediini potrebnosti i da otbiagwat drugi, kude na prawitelstwoto, kude na chastni kompaniiki. Taka che Kate moje spokoino da pishe za Indonesia, Thailand, ne znam si kude si, PLUS exotichnata Iztochna Ewropa koqto stawa i mnogo“trendy“naposleduk shtoto sme w EU.
Inache za DAZD – ne znam dali imam psihikata. Chistosurdechno, da raboti mi se tam. No ot druga strana ne znam kakwo moga da naprawa za taia kauza. Moje bi puk w kraina smetka e po-dobre da rabotish za Afrika – pone se iadoswash za neshta koito ne zawisqt ot teb??
Kato kaza za osinowqwaniata – ia razkaji tam za kakwo stawa wupros. Chuwala sum che e goliama mursotiq…
2 октомври, 2007 at 12:53 am
Za osinoviavaniata tova koeto znam e si ima oficialni kanali–kantori i kantorki primerno, koito si imat tarifi ot M-vo na pravosudieto i cialata rabota e niakakva neveroiatno bakalska istoria daje po nashite standarti, v koiato izobshto niama takiva neshta kato ocenka/celesuobraznost i t.n. …taka che na praktika svesna dvoika ako kandidatstva po „kanalnia red“ moje da si chaka godini, dokato koito (posleden propadnal alkoholik) si plati „predrejda“ vsichki i si vzima „nai-hubavoto“ dete bez neduzi…izobshto triabva si zdrava psihika zashtoto tova si e biznes edva li ne „poruchka po katalog“ i bakaliq, prosto niama nishto obshto s grija kum decata, te sa stoka, ot koiato vuprosnata veriga pravi pari…
2 октомври, 2007 at 1:08 am
no puk v interes na istinata mai navsiakude si e malko ili mnogo taka…i navsiakude nishto ne zavisi ot tebe i tochno zatova e interesno kakuv izbira da e chovek…smisul ne che v UNHCHR ili kudeto i da e drugade ‘for that matter’ praviat neshto mnogo po-razlichno ot tova da pishat i brishat gluposti ot sorta na responsa na posolstvoto, prosto edinstvenata razlika e che go praviat primerno v Geneva kato P-4/5 sus suotvetnite zaplati i ne kato durjanvi slujiteli v BG, tova e edinstvenata razlika (smisul ot gledna tochka na „chistia idealizum“…koeto sushnost bi triabvalo da bude puk edinstvenata prichina te da sushtestvuvat ‘in the first place’)….
2 октомври, 2007 at 1:21 am
http://www.mjeli.government.bg/structure.aspx?page=17
2 октомври, 2007 at 2:08 am
mejdu drugoto jalko ako luskavata zvezda Teodora Mihaylova (moje da „vladee“ i da e mnogo dobra uchitelka) e nai-dobrata prevodachka, koiato imame (ako v momenta e v ES); oshte si spomniam kak niakakuv rejisior ili neshto takova govoreshe za kak niakoi muje bili „wimps“ i tia izcikli i nakraia kaza „meki kitki“ i kretena slavi pochna da se hili i ia hvana za ruka v umilenie i pochna da obiasniava kak vsushtnost milovidnata mu prevodachka prosto ne i bilo udobno da kaje „pedali“, a tia stoi i se hili…
niamam nishto protiv neia i ne kazvam, che az moga po-dobre ot neia, no kato che li bi triabvalo v ES da hodat naistina tezi, koito nai-mnogo zaslujavat, a ne tezi koito sa prosto milovidni i hvashtat okoto… naprimer Mariana Hill e nechovek i s angliiski i nemski, tia zaslujava i komisar da stane na miastoto na srichashtata murla Meglena…
2 октомври, 2007 at 9:07 am
Mariana Hill e jestoka! Zapoznawala li si se sus supruga i? Toi sushto e nechowek
2 октомври, 2007 at 12:47 pm
ako ne se laja muja i beshe gastrolirasht daskal kude li ne iz sofia, inache az mislia che tia e nechovek zashtoto na praktika beshe 15 godini edinstvenata simultantna prevodachka vuv vreme, v koeto prosto niamashe drugi i e edin vid samouk genii shtoto ne e „karierna“ shkoluvana specialistka na ES po simultanten prevod. Beshe v absolutno vsichki televizii i radia i samo zatova che sa i tolkova stabilni i angliiskia i nemskia zaslujava uvajenie spored men, inache e malko palyocho i preigrava (spravka poseshtenieto na clinton predi 100 godini kogato tia vikashe kato dushevno bolna i hlipashe v prevoda) Sega izglejda che na trona veche e Teodora, koiato obache ne pravi razlika mejdu pedal i nereshitelen chovek-meka mariya…
A inache poneje stana duma za 4ujdencite, tezi koito idvat v BG sa po-skoro mente kato che li taka che mojem i bez tiah. V uchilishte oshte si spomniam naprimer Mark istorika, koito beshe pochti gramoten gimnazialen daskal po amerikanskite standarti, obache si beshe na praktika negramotna Gana, a bulgarskite Gani (koito inache trudno govoriat) go gaziha otvsiakude…ta ne go razbiram az toia fetish daite da e 4ujdenec samo i samo puk niama znachenie, che e niakva Gana s bakalavurska stepen po muzika, koito shte prepodava gimnazialen angliiski (spravka vsichkite uchiteli v „koleja“)…4ujdeneca (osven ako ne e Gana) ima edinstvenoto (no da mnogo vajno) predimstvo da predloji avtentichna jiva rech i dotam prikluchvat neshtata, ot nego ezik ne moje da se nauchi tochno zatova mi e mnogo smeshno kak polovinata ni vipusk ot kolej4eto hodat da stavat „daskali“ po Yaponia i kude li oshte ne…te ne mogat ad si vurjat obuvkata i ne sa 4uvali v jivota si za passive voice ili conditional obache daskali kakto s peace corps-a taka i samostoiatelno s kakvi le ne „koleji“ kude li ne…
3 октомври, 2007 at 3:39 am
Imam edna priqtelka koiato zaminawa za Lesotho da prepodawa angliiski na deza tam. Chudia i se malko. Purwo niama predstawa ot towa kakwo e da jiweesh izwun Michigan, wtoro e native speaker i angliiskiat i ne e ‘acquired’koeto oznachawa che de fakto ne moje da prepodawa, treto – niamam predstawa kak se osushtestwqwa komunikazia mejdu angliiski i da kajem mestnia dialekt w Lesotho (zashtoto w mnogo ot tezi durjawi, English e ofizialniat ezik, ama po sushtata logika toi moje da bude ofizialen i za Bulgaria)…malko primitiwno mi izlgejda tozi tip zanimanie. Neka da prosweshtawame horata po sweta!
Inache za Mariana Hill sum suglasna. Naskoro daje si biah pusnala na Bill Klinton rechta – tia kude e patetichna (w bulgarskia smisul na dumata), kude Mariana reshawa che triabwa da wmukne tworchestwo. No inache si praw, tq e edin ot malkoto hora (mejdu drugoto ot neinoto pokolenie dosta ‘profesionalni’prewodachi ne sa diplomirani spezialisti no sa adski dobri), koito sa osuznali estestwoto na profesiata si.
Nie w momenta razrabotwame li niakakwa adekwatna programa w Bulgaria po podgotowka na ‘kadri’za EU prewodachi? Mislq che niakude biah chela che SU wuwejda niakakuw nov tip programa, koqto dawa sertifikat ili ekwiwalent na kompetentnost na prewodacha. Niakoi chuwal li e poweche za towa?
3 октомври, 2007 at 1:46 pm
to angl. filologia e oburnata na pornogafia, ti programki iskash… i az sum chuval za toia „sertifikat“ no toi e prosto taka, za ES ne ti triabva nikuv sertifikat izvun „spechelvaneto“ na „konkursna procedura“ Ot niakude biah chul, che daje nachalnite 50-tina ili kolkoto sa deto imashe niakvi super izpiti i kakvi li ne chudesii ne sa postupili s 100% „prozrachna“ procedura…
4 октомври, 2007 at 12:36 am
Abe ne znam az do tam stignah do wtori rund interviewta – stawa wupros za prewod Bulgarski/Nemski i Bulgarski/Angliiski. Konkursut beshe tejuk, posle ne znam, wsichko si zawisi ot interviewto predpolagam. Az mai im se storih super mlada, wupreki che ne znam puk kak wuobsthe me biaha dopusnali da kandidatstwam kato az osthe ne biah zawurshila B.A. Abe zdrave da e, imame dobri prewodachi w EU wse pak de. Pone taka chuwam.
6 октомври, 2007 at 10:44 am
Сашо, ти в крайна сметка къде реши да правиш магистратура?
6 октомври, 2007 at 7:11 pm
Ver4e, az sum v losh cikul, onia den za pruv put vliazuh v sgradata na BG Harvard, edin priatel me „razvede“ naokolo, i mi beshe mnogo interesno. Ot edna strana vutre e kato Paris 1 Pantheon-Sorbonne, ot druga strana mi stana mnogo smeshno kato vidiah edna standartna „auditoriika“ (vuzrojdenska dupka) i obshto vzeto ne mojah da poviarvam i pitam abe tva sigurno e prosto niakoia archaichna, i choveka mi kazva, abe vsichkite sa takiva ela ako ne viarvash pochvame po etajii fakulteti…opashkite za „prezapisvane“ pred kancelariite sushto ne razbrah kakvo i zashto se sluchva…abe izobshto gledah kato tele v jeleznica 6toto si mi beshe purvia put vutre…koito i da pitam vseki mi kazva za vsiako edno miasto „tuka e ujas, izobshto niamash rabota tuka…“ taka che ne znam…mislia ima oshte malko vreme dokato se natutkam kude da hoda… za sega imam pod vnimanie tvoia suvet, ver4e, samo deto e na baba si trunkina NBU… chuvstvam se tochno kato v purvi klas kato triabvashe da trugvam na uchilishte…
18 октомври, 2007 at 2:48 pm
imam nuja ot pomosh pri izbora na universitet v Franciq dali bixte mogli da mi pomognete
19 октомври, 2007 at 9:58 am
Zdrawei Gabriela! Ot kakwa spezialnost se interesuwash po-tochno? Az niamam mnogo lichen opit s universitetite wuw Franzia, no moga da popitam kolegi koito sledwat tam.
15 ноември, 2007 at 6:38 pm
You good, you realy good
31 март, 2008 at 6:59 pm
DGD
27 октомври, 2008 at 8:34 am
moje li nqkoi da mi kaje kak da napravq moi sait pls?
14 декември, 2008 at 9:02 pm
Здравей
Смятат да те предложа за наградата Krativ Blogger. Ако имаш желание, поеми щафетата 