Ми, дипломирах се и друго си е да знаеш, че едно нещо си го приключил и повече няма да се занимаваш с него.

Качила съм текста на дипломната работа на тема „Европейският парламент в утвърждаване на демократичното начало в Европейския съюз“ в секцията „Курсови работи“ ето тук най-долу под номер 19:  https://petkantchin.wordpress.com/friends/vera/.

Advertisements

За да остане природа

Искам да ви препратя към едно много интересно филмче (около 20-минутно) за историята на нещата, които потребяваме – откъде идват и накъде отиват. Много образователен поглед към световната икономика и консуматорското общество, много отрезвяващ и същевременно остроумен и изпълнен с чувство за хумор. Надявам се да имаме и превод на български в скоро време. Кликни банера по-долу:

Пък някой ден ще се върна на висшето ни образование, не съм забравила идеята, с която започнах блога, и все още имам желание да съдействам за промяна:)

Подкрепата на всеки човек е безценна, защото природата в Национален парк „Рила“ е уникална и не можем да позволим на шепа аморални крадливи хора с много мръсни пари да се подиграват с националните интереси и природно наследство, което принадлежи не само на всички българи, а и на целия свят.

Попълнете петицията тук.

Подписалите писмото се увеличават с всяка изминала минута. Нека докажем, че ни пука и заедно можем да спрем „Супер Паничище“ и да предотвратим разрухата, която след това ще трябва да възстановяваме десетилетия наред! България има сили да развива друг вид туризъм и да заличи имиджа, който си е създала на евтина и некачествена туристическа дестинация.

Повече подробности за проекта за ски курорт „Супер Паничище“ -> тук

Има опасност проектът да засегне и Седемте рилски езера. Искаме ли тази красота лека-полека да бъде заличена от лицето на земята или ще оставим шанс и на своите деца да й се възхищават.

http://saverila.ludost.net/ : Проверявайте редовно! Присъединете се към протестите!

rila

Кампания „За да остане природа в България“

Досега обърнах доста внимание в мненията си на ролята на студентите и преподавателите и как би могъл с общите им усилия учебният процес да стане по-приятен и ползвотворен и за двете групи. Почти не съм обърнала внимание на чисто административната страна на нещата (с изключение на поста ми за осигуряването на достъп до онлайн архиви на научни журнали) и на това какво университетът като институция може и трябва да свърши, за да потръгне специалност „Международни отношения“ (пък и която и да било друга) по-гладко. Тук ще скицирам от каква реогранизация по-конкретно смятам, че има нужда специалността, а друг път ще разсъждавам по-подробно.

Администрацията трябва да подобри специалност „Международни отношения“ по следния начин:

1. Да намали бройката на приеманите всяка година студенти. Стотина „международници“, излизащи годишно от прашните, затъмнени и безрадостни аудитории на северното крило на ректората, са твърде много за капацитета на трудовия пазар в нашата малка държава. Тези хора трябва да се пласират по международни отдели и отдели по евроинтеграция на министерства; във Външно и неговите структури, при много късмет (а вероятно и връзки) – по посолствата; евентуално, ако са по-амбициозни и след сериозни конкурси – в институциите на ЕС; в НПО-та от сектора; като технически персонал в посолства на други държави в България. Това е, ако държат да работят „по специалността“. А там имат конкуренция от специалности МО и МИО в УНСС, от Европеистика в СУ, сигурно и в НБУ има подобни специалности, не съм проверявала, както и от един куп други не толкова пряко свързани специалности, чието завършване дава на човек възможност да търси работа в същата посока. Така че – аз предлагам СУ да се ориентира не към количеството, а към качеството.

2. Да се създадат най-сетне на практика бленуваните от поколения студенти МО потоци и групи. Това ще улесни неимоверно учебния процес. В момента той е силно затруднен особено по общотеоретичните дисциплини в първи курс, когато на лекциите присъства почти целият курс (а знаем, че аудитория 218, която обикновено се предоставя на долните курсове за по-масовите лекции, далеч не е с капацитет 100 души). Освен че трябва да се направят упражнения по доста базови дисциплини, за да има полза от тях, студентите трябва да са разделени на по-малки групи, поне 3, за да има по 30 души във всяка (макар и това да е много). Така ще се даде по-голяма възможност и на повече асистенти да започват своя път в университетското преподаване.

3. Да се направи по-адекватно разпределение на аудиториите за лекциите. Не е възможно курс от 100 души да изкара 2/3 от следването си в аудитория 291, която побира не повече от 50 души?!! Не мисля, че са направени искрени усилия за решаване на този проблем и съм сигурна, че може да се намери начин поне някои от лекциите да се провеждат в по-големи аудитории, каквито в Северното крило все пак има.

4. Достигам до нещо изключително важно – да се намали броят на задължителните дисциплини за сметка на броя на свободно избираемите! Ситуацията в момента е абсурдна – от около 13-14 варианта на изборни дисциплини за петте години ние сме длъжни да „изберем“ 10 – какъв избор е това?! Освен това някои от изборните дисциплини, предвидени в учебния план, мистериозно отпадат в последния момент и кръгът на избора се стеснява до минимум, т.е. стига се до ситуация, в която щеш, не щеш трябва да си „избрал“ всички изборни, за да можеш да ги докараш до 10. Ако ЮФ се притеснява, че няма преподавателски капацитет, за да поддържа толкова много изборни, решението е много просто – споразумение с другите факултети студентите от специалност МО да посещават релевантни техни лекции. Такива могат да се намерят и в Стопанския, и във Философския, и в Историческия факултет, и във ФЖМК, и във ФКНФ – същността на специалността е такава, че позволява доста свободно съчетаване на различни предмети в зависимост от интересите на студента. Студентите трябва да получат свобода да определят сами насоката на своето следване! Не зная как административно може да се уреди този въпрос, но едва ли е толкова сложно да се говори с администрациите на съответните факултети дали биха имали нещо против да институционализират такова сътрудничество и с преподавателите по съответните предмети дали биха имали нещо против да изпитват по 7-8 студенти повече на семестър. Така ще се разнообрази специалността и всеки студент ще бъде много по-мотивиран, след като знае, че може сам да си даде посока и нещата до голяма степен зависят от него. Разбира се, има основни дисциплини, които трябва да останат задължителни. Но голяма част от задължителните трябва да станат изборни.

Онзи ден минах покрай ФМИ и понеже отдавна се канех, снимах ремонтираната сграда. Всъщност, ремонтира се само сградата на Математическия факултет, не и на Физическия. Повече от година го гледам този ремонт всяка сутрин и следобед, на път и обратно от работа. Става прекрасно отвън:

FMI_1  Физико-математически факултет 2  Физико-математически факултет 3

Много ми беше драго да гледам напредъка на ремонта. Освен че е боядисана цялата сграда, оправен е покривът и е сменена дограмата навсякъде, са засадени много цветя, сложени са пейки и рампа за заключване на колела и в момента се правят няколко алеи. Само не ми хареса, че по съществуващите асфалтови алеи има паркирани коли. Също така и отзад не са забравили да посадят цветя – вижда се на последната снимка, въпреки че там рядко минават хора.

Влизах и отвътре да разгледам. Засега поне на първия и втория етаж аудиториите отвътре не са ремонтирани, но брат ми ми каза, че са ремонтирали по-малките учебни стаи в мазето и на тавана, освен това имат компютърни зали, където си казваш факултетния номер и можеш да ползваш компютрите. Вярно, че в днешно време доста хора имат компютри и Интернет вкъщи, но е абсолютно задължително и университетът да предоставя тази възможност.

Беше ми неудобно да питам разхождащите се по коридорите хора кой дава парите за ремонта. От проф. Станилов, който преди преподаваше в катедрата по геометрия, а сега е пенсиониран, разбрах, че парите ги било дало Американското посолство. Колегите в посолството обаче казаха, че това не било вярно. Нямам представа и за колко пари става въпрос, но сигурно за доста, защото сградата е бая голяма. Който и да е дал парите, мога да кажа само едно – браво! Въобще хората си имат и прекрасен сайт, който постоянно се ъпдейтва и върши истинска работа на студентите. Като го сравня със сайта на ЮФ, гордо рекламиран на таблото до канцеларията на ЮФ в Ректората и направо ми става смешно.