Тъй като в снощния си пост твърде много се задълбочих в техническата част на нещата, не знам дали успях достатъчно ясно да изразя основното:

1. отговорното подхождане към писането на курсови работи, в което се включва и отговорното цитиране, трябва да бъде кауза на всеки студент, независимо от това какво (не) изискват преподавателите му от него.

2. кауза на всеки преподавател трябва да бъде предоставянето по време на лекция на обем от основни познания по съчиняване на курсова работа, избягване на плагиатството и защо това е важно, работа с източници (вкл. тяхното разнообразяване и правилно цитиране).

Според мен не е необходим отделен курс по придобиване на библиографска грамотност, достатъчно е преподавателят със своя авторитет да внуши необходимостта от нейното съществуване и да отдели време да инструктира студентите в основните неща. Тъй като не всички разбират английски и могат да ползват широко разпространените в Интернет справочници, мисля, че е добре да се състави нещо като кодекс на почтено академично поведение, в който да са записани тези основни положения за плагиатството и необходимостта от цитиране на източниците, както и да съдържа преведен на български справочник на най-използваните стилове на цитиране. Тук работата може да се улесни като директно се приложи БДС за библиографско цитиране. Той обаче би бил приложим само за български източници, а за чуждоезичните все пак остава необходимостта от превод.

Този „кодекс на почтеното академично поведение“ може да бъде качен на Интернет сайта на СУ например, а отделно да бъде раздаван от преподавателите в началото на семестъра на първата лекция по даден предмет. За да не останат постановките в него само словесни пожелания, ключовата роля принадлежи както на студентите, така и на преподавателите в още по-голяма степен. Те трябва да положат усилия поне да започнат да четат студентските разработки и да отбелязват пропуските във връзка с цитирането на източници в тях, иначе няма как да внушат необходимостта от цитиране! Така че, уважаеми преподаватели – не е достатъчно само да ни кажете „цитирайте си източниците“, много студенти допускат грешки не от нежелание, а от незнание, но когато няма кой да прочете курсовата им работа и да забележи тези грешки, те никога няма да ги поправят, а и ще загубят стимул за това. Аплодирам факта, че някои професори, макар и малцинство, наистина четат студентските работи – особено Георги Стефанов. За голямата част обаче възлагането на реферати и курсови работи е само по-лесен начин да решат въпроса с изпитването на студентите без особено много да се затрудняват.

Advertisements