Сега ми се ще да започна поредица от писания, насочена към преподавателското участие в учебния процес.

Ще започна от най-простичките неща, които от моята гледна точка на студент преподавателите би трябвало да елиминират, за да тече по-гладко учебният процес и да има някаква полза от него:

  1. Преподавателите да спрат да закъсняват за лекции (които и без това са по 45 мин.) и да спрат да си удължават почивките между лекциите. Ако решат да правят някакви промени във времетраенето на лекциите и дължината на почивките (примерно сливане на две лекции и по-дълга почивка след това), да съгласуват това със студентите и да го спазват. По отношение на точността моите почитания към преподавателите от Историческия факултет (с много малки изключения!) – истински професионалисти не само по отношение на точност, но и по отношение на съдържание на лекциите. Явно там педагогическата школовка все още е на ниво. За разлика от това, очевидно за правистите от ЮФ времето е доста разтегливо понятие, а придобиването на знания и умения е някакво метафизично озарение свише, мъглява концепция или обусловено от вродена интелигентност, а не нещо, изискващо целенасочени занимания:)
  2. Преподавателите да спрат да отсъстват от лекции без предварително обявена извинителна причина. Само един пример ще дам – в Германия професорът, при когото посещавах лекции по теории за европейската интеграция си беше счупил крака на скуош един или два дни преди лекцията. На нея обаче дойде – гипсиран, с патерици и доста трудно подвижен, потеше се от усилието да подскача с патериците, но човекът явно не сметна, че дори счупен крак е достатъчно уважителна причина, за да си позволи да изпусне лекция! Ето това означава уважение към хората, на които преподаваш. За някой това може да изглежда като пренапъване, но нашите преподаватели отстъстват по далеч по-маловажни причини, които ние в повечето случаи сме твърде недостойни да узнаем. Кажете ми как, ако ти като преподавател, т.е. един вид авторитет за студентите, си несериозен, ще възпиташ сериозност у тях?
  3. Преподавателите да спрат да диктуват лекции! За мен като студент това е възможно най-унизителното отношение. А имали сме и случаи, в които преподавателка по международна икономика (Арменухи Пирян) не само диктува по време на лекция, но и отказва да отговаря на студентски въпроси и се сърди, че й задават. Интересно ми е обаче дали г-жа Пирян като редовен преподавател в Стопанския факултет прави същото или просто решава да си спести някои усилия като външен преподавател за ЮФ. Както и да е, и едното, и другото са достатъчно несъстоятелни като тип поведение за университетски преподавател с претенции.
  4. Преподавателите да спрат да толерират преписването под всякаква форма, в т.ч. и в курсови работи (т.е. плагиатството). За това говорих вече. Тук става въпрос за една по-мащабна „цивилизационна“ мисия, която самите преподаватели трябва да приемат за своя, ако искат да превъзпитат студентите. Както казах, много често нещата идват от незнание, не от лошотия. Спомням си, че когато влизахме в този университет, не сме си правели планове да преписваме по изпити и да претупваме курсовите си работи, самото име университет звучеше някак импозантно и очаквахме с нетърпение това „качествено ново“, нямащо нищо общо с училището, стъпало от нашия живот. После всички разбраха, че без да се налага кой знае каква акробатика може и по по-лесния начин. Голяма част започнаха да използват по-лесния начин без да се замислят. Задача на преподавателите е да блокират тези прояви в самото им начало. Студентите ще правят така, както ги свикнеш. Никой не влиза в университета с предварителната нагласа, че ще преписва – в това съм убедена. Някои казват, че всичко трябва да се остави на личната съвест на хората, а здравият контрол, твърдят те, не е желателен. Контролът не възпитава, а само възпира. Каква полза от него, когато в мислите си хората извършват точно това, което им е забранено и биха използвали всяка една пробойна в контрола, за да извършат забраненото. По принцип е така, но съм сигурна, че нашите преподаватели не изхождат от тези казуистични обяснения, за да оправдаят липсата на контрол, а по-скоро от обикновен мързел и незаинтересованост. За мен това да вдигнеш ръце от всичко демонстрира незаинтересованост и абсолютно равнодушно отношение към обучаваните от теб хора. След като не се интересуваш от тях, значи не вярваш, че са способни да придобиват знания, да се развиват, да допринасят. Това е трагедията на нашето образование. Това е трагедията на цялото ни общество, в което липсва уважението към другия. В другите държави, чието висше образование опознах, уважението го има. Има го съзнанието, че работейки за тези хора, работиш за едно общо бъдеще, има го чувството за споделеност. В САЩ е особено ясно изразено уважението към студентите, макар и по-млади, по-малко учили, като към пълноценни индивиди, способни да допринасят. Сега като чета и материали във връзка с плагиатството и съвети към учителите как да се справят с него, един от често срещаните съвети е да обяснят на своите студенти, че не им е интересно в студентската разработка да прочетат мислите на някой учен, които вече са чели и не им казват нищо ново, а да прочетат личните впечатления на студента. Студентската гледна точка за тях е много ценна, защото студентите често излизат извън рамките на научния дискурс и формулират свежи и различни мисли, понякога без дори да го съзнават. Пфиу, четвърта точка стана много дълга! Спирам дотук.

Всичко това беше по отношение на неправенето на някои неща, т.е. желателното прекратяване на някои вредни практики. Сега по отношение на желателното възприемане на полезни практики:

  1. Преподавателите да предоставят не само конспект, но и подробен план на занятията по седмици (т.нар. на английски syllabus) с темите за обсъждане на всяка лекция и текстовете, които трябва да се прочетат предварително. В програмата да фигурира описание на учебната дисциплина и начинът, по който преподавателят ще формира оценката от предмета – обикновено се прави чрез процентно разпределение между различни елементи – напр. 30% финален тест, 20% курсова работа, 15% кратки викторини, 15% участие в дискусия, 20% презентация, варианти има всякакви. Преподавателят ясно да определи изискванията към заданията, които очаква студентите да му предадат – напр. курсова работа, групов проект и др.
  2. Преподавателите да изискват своевременно четене през целия семестър, не само през сесията. Има доста начини студентите да бъдат накарани да го правят, няма да открием топлата вода, ако започнем да ги прилагаме. Най-простичкото е следното: в syllabus се записва, че примерно 30% от крайната оценка по предмета се формират чрез участие в дискусии по време на лекция, а дискусиите се извършват върху предвидения за четене по програма материал. Преподавателят действа като модератор и фасилитатор на дискусията. Не е нужно такава дискусия да става всеки път, защото нещата ще се разводнят. Преподавателят да си реши как да структурира нещата – дали ще е по 15 мин. дискусия на края на всяка лекция или ще е цяла лекция дискусия, но не всяка лекция, а през лекция. Толкова е простичко, че чак недоумявам от нежеланието на българските преподаватели да проявят интерес към тази малко по-интерактивна форма на обучение. Дискусиите по време на лекция, особено в специалност като международни отношения, която е силно основана върху способността да се артикулират убедително и структурирано възгледи и мнения, е равносилна на елемента „learning by doing“ – практическото измерение, липсващо на българското образование. Според изследвания, които са се превърнали почти в common knowledge и сега ме мързи да ровя за източник, за да не си прекъсвам мисълта, човек запомня най-малко като слуша, малко повече като чете и пише и най-много усвоява като прави.
  3. Преподавателите да осигуряват обратна връзка на курсовите работи на студентите! Това означава не само да ги прочетат и да ги захвърлят, но да четат внимателно и да правят бележки върху силните и слабите страни на текста и препоръки към студента как да подобри писането си. По-нататък ще сканирам свои курсови работи от Щатите, за да илюстрирам колко сериозно е отношението на преподавателите там към студентите.
  4. Преподавателите да разнообразят източниците за подготовка за изпит. Това може да се постигне чрез въвеждането на споменатите по-горе подробни програми на лекциите по седмици. Не е достатъчно задоволяването с двайсетина изброени след въпросите от конспекта книги под надслов „препоръчителна литература“, половината, от които няма как да бъдат намерени в България и другата половина, от които е ясно, че около 95% от студентите няма да прочетат.
  5. Преподавателите да наблегнат на усъвършенстване на педагогическите си умения. Тези умения, макар и някои да ги притежават вродени, изискват сериозна школовка и отдаденост. За нашите професори преподаването в университета често е просто странична дейност, чрез която да си докарват допълнителни доходи и да поддържат ореола си в академичния свят, а не призвание. Ако беше призвание, щяха активно да търсят начини да променят настоящото очевадно плачевно състояние.

Дотук толкоз. Отдолу ще намерите линкове към няколко програми на учебни дисциплини:

Курс по американска външна политика

Курс по политология: въведение в политическите системи на Великобритания и Франция – най-невероятното в тази програма е, че инструкторът дори се е погрижил да предостави цялата задължителна и препоръчителна литература на pdf файлове, така че всички студенти да могат да се сдобият с нея. Кажете ми кога ще се случи това и в България?!!

Право на Европейския съюз – да представя английската гледна точка, този план е от Кембридж, но не ми допада особено.

Ето един американски вариант на програма по курс Право на ЕС – може и да не разбират много от право на ЕС американците, но от яснота, точност и целенасоченост в учебния процес със сигурност разбират.

Програма на същата дисциплина в немски университет – мисля, че по отношение на яснота, точност, изчерпателност и целенасоченост сравнението очевидно е в полза на американския пример.

Някой може да остане с впечатлението, че твърде тенденциозно наблягам на примери от американски университети и на американската гледна точка. Специално днес рових за линкове на всички езици, с които мога да си служа – английски, немски и испански. На испански не намерих кой знае какво, на немски само едно-две, а лично за себе си съм убедена, че американският модел е най-практичен, най-изпитан в действителността и доказан като работещ.

Сигурно вече е станало ясно какво представлява подробният конспект на дадена учебна дисциплина. И все пак, ето две кратки и лесни за използване ръководства за съставяне на подробен конспект:

Syllabus Preparation

Creating a Syllabus

Advertisements