Възможността за ползване на разнообразни източници за подготовка и самоподготовка е сред най-големите ахилесови пети на българското висше образование и една от големите ми болки. Болка е, защото не е нещо непостижимо дори и в нашите условия, а въпрос на воля и желание от страна на университета.

През първите две години от престоя си в СУ не подозирах значението на това да бъдеш информиран за най-различни гледни точки, от най-различен ъгъл. Купувах и четях това, което бивах инструктирана от преподавателите. Отвреме навреме ходех в Народната библиотека за допълнителни материали, но те не бяха кой знае колко по-различни от предписаното по време на лекция. Простата истина е, че само с българска научна литература човек не може да придобие достатъчно знания. Налага се да ползва чуждоезична. И тук идва въпросът за сдобиването с нея. Минимален брой книги по международни отношения, политология, социология и др. хуманитарни науки се превеждат на български. За статии и публикации в периодични издания да не говорим. Това, разбира се, не е и необходимо. В днешния свят, в който младите хора свободно си служат с най-различни чужди езици, на тях им е напълно достатъчно някой просто да им даде възможност да четат. Развитието на хуманитарните науки в световен мащаб минава покрай нас без да разбираме за него. Ако имаме щастие, понякога долавяме далечно ехо от някой наистина епохален труд на епохален учен.

Този проблем има елементарно решение – достъп до онлайн архиви на периодични издания. Хората са го измислили отдавна.  Срещу годишен абонамент образователната институция, държавното учреждение, библиотеката или индивидът закупуват правото на достъп до несметно количество качествена научна литература във всички области на познанието. Все повече университети предоставят тази възможност на своите студенти чрез институционален абонамент. В САЩ голяма част от литературата за подготовка за даден изпит може да бъде намерена в онлайн архиви като JSTOR. Преподавателите възлагат всяка седмица статии за четене, които отново по най-лесния начин могат да бъдат намерени в JSTOR, вместо да ровиш в хартиени каталози, търсейки журнал, за който твоят университет може и да не е абониран.

Именно JSTOR е един от най-широко използваните онлайн архиви. В него фигурират сканирани електронни версии на огромен брой научни журнали (729 ако трябва да бъдем точни). Запазва се оригиналният дизайн на страниците. В JSTOR не се публикуват текущите броеве на журналите, обикновено има „дупка“ между най-новия брой на журнала и архивираните в JSTOR броеве – от 1 до 5 години. Общо над 3700 институции от 122 държави използват услугите на онлайн системата за архивиране. Над 700-те журнала са разпределени в 14 колекции, които имат отделни цени. Абониращата се институция може да избере кои колекции да закупи в зависимост от целите си. Ето тук има подробен списък на съдържащите се във всяка колекция типове публикации. 7 от колекциите са мултидисциплинарни. Колекция Arts & Sciences I включва 119 журнала по икономика, история, политология, социология и някои заглавия по екология, математика и статистика. Колекция Arts & Sciences II включва 125 заглавия, които задълбочават тези от първата колекция – напр. по икономика, история, азиатски изследвания. Включват се и някои нови дисциплини – археология, класицизъм, африкански, латиноамерикански, близкоизточни и славянски изследвания. Има и доста заглавия по политология, международни отношения, международна сигурност, които ги няма в първата колекция. Фокус на третата колекция Arts & Sciences III са журнали в областите литература и езикознание, музика, филмово изкуство, фолклор, религия, история на изкуството и архитектурата. Четвъртата колекция въвежда заглавия по право, психология, публична администрация. Петата колекция ще бъде напълно компилирана през 2009 и ще разшири обхвата в области като философия, история, класицизъм, религия, история на изкуството и др. Шестата колекция е замислена като допълнение на първите пет и ще дава възможност на абонирания да избира кои от заглавията в нея да прибави към основните четири колекции. Седмата мултидисциплинарна колекция покрива биологическите науки. Останалите 7 колекции покриват специфични научни дисциплини: Бизнес, Бизнес II, Екология и ботаника, Здравеопазване и общи науки, Езици и литература, Математика и статистика, Музика. Част от заглавията в тези колекции фигурират и в мултидисциплинарните колекции, други не.

Ползвала съм JSTOR в САЩ и мога да кажа, че в него се намира практически всичко, което е необходимо на един студент. Какво е направено по въпроса със закупуването на абонамент за JSTOR в България? Нов български университет е закупил абонамент за базовите четири колекции Arts & Sciences – много добър избор, бих казала! Ето тук една PowerPoint презентация от сайта на НБУ за JSTOR. Днес се обадих в НБУ, за да попитам при какви условия може да се ползва архивът от външни за НБУ лица. Срещу 3 лв. на ден може да се ползва пълен достъп до всички ресурси на тяхната библиотека, вкл. и JSTOR. За JSTOR са абонирани и Американският университет в Благоевград и Великотърновският университет. В СУ Стопанският факултет се е абонирал за бизнес колекцията и отново затвърди впечатлението ми, че е най-организираният факултет в СУ. Срещу читателска карта за централната библиотека на СУ всеки студент на университета може да ползва архива на JSTOR като отиде в Стопанския факултет.

Мисля, че е крайно време не отделни факултети, а Софийският университет като цяло да направи крачка нагоре в посока изплуване от назадничавостта и безвремието, в които съществува. 20 000 студенти, обучаващи се в най-голямото висше учебно заведение в България (така е, нали не бъркам?), имат правото да се информират за най-новото и качествено в дисциплината, на която са избрали да се посветят. Вероятно такъв достъп си струва след като търсене за „европейски парламент“ в електронния каталог на университетската библиотека на СУ връща точно 4 (??!!!) резултата. Признавам си, не съм ходила отдавна в библиотеката, може би просто онлайн търсачката им нищо не струва и там всъщност ме очаква цяла купчина нови книги за Европейския парламент, които ще ми помогнат да си напиша дипломната работа, но защо ли някак се съмнявам…За разлика от търсачката на СУ, търсачката на платената виртуална библиотека questia.com, за която се абонирах миналата седмица, връща 36 000 резултата  на търсенето „european parliament“. Далеч съм от мисълта, че всичките са 100 % релевантни, но дори само прочитането на 13-те включени в Research Topic European Parliament заглавия е достатъчно за написването на най-задълбочената дипломна работа по предмета в България. Предимството на Questia пред другите бази данни от типа на JSTOR и Ebsco или на издатели като Sage и Blackwell е, че предлага пълнотекстов достъп до цели книги. И Questia предлага институционален абонамент, но не зная при какви ценови условия, защото още не са ми отговорили на запитването, което изпратих.

Абонаментите в JSTOR на пръв поглед излизат солено, но ако човек се замисли, че чрез този абонамент СУ ще облагодетелства 20 000 студенти и неимоверно ще повиши качеството на образованието, цената е по-скоро ниска, отколкото висока. Освен това България попада в категорията държави, ползващи 50% отстъпка от цената. И така, моето предложение е следното: СУ да закупи първите четири колекции на JSTOR – базовите, които е закупил и НБУ. В зависимост от това дали образователната институция се води много голяма, голяма, средна, малка или много малка по критериите на JSTOR (не знам те какви са, но вероятно СУ попада или в категорията „много голяма“, или в категорията „голяма“) абонаментът за четирите колекции ще излезе между 70 000 долара и 45 000 долара. Това включва както еднократни, така и годишни такси. Сумата е толкова голяма заради еднократните такси, след това абонаментите са по 3 000 до 5 000 долара на колекция годишно – сума, напълно постижима за СУ, мисля си. Вместо за подмяна на плочките и пейките във вътрешния двор на университета парите могат да отидат за насърчаване на подготовката на студентите чрез достъп до най-новото в научния свят – първостепенната цел в случая.

Ясно е, че засега предложената от мен алтернатива е само една. Обещавам да проуча и други възможности. Всъщност, мисля, че комбинация от JSTOR и Questia е най-добрият вариант. Един такъв институционален абонамент е свързан с друг проблем – компютърна обезпеченост. Международният достъп до JSTOR е възможен само чрез локални университетски компютърни мрежи, т.е. отдалечен достъп от вкъщи например не е опция. Как обаче да обясним на американците отвъд Океана, че в ректората на СУ достъпът до компютри е сложна работа? Такъв абонамент ще изисква и предоставяне на всеки един от 20 000-те студенти в СУ на индивидуално потребителско име и парола, с които да влиза в базата данни на JSTOR. Въпреки трудностите, мисля, че може да се започне дори от 3-4 компютъра (например тези в кариерния център) – тъкмо да се види какъв е интересът, а впоследствие по библиотеките на факултетите този достъп да се разширява. Крайно време е Софийският университет да спре да живее в 80-те години на XX век и да направи усилие да се модернизира. Всъщност, как така е възможно цялата университетска администрация да работи на сравнително модерни компютри, а за студентите закупуването на подобни ресурси да се отлага в неясното бъдеще с аргумента, че са прекалено скъпи? Донорски програми колкото щеш, постоянно даряват техника и няма да се уморя да повтарям, че всичко е въпрос на желание. В случая става дума за доста мащабен проект, но при добро планиране могат да се осигурят както средства за абонамент, така и приличен брой компютри за оползотворяване на закупения достъп.

Advertisements