Препечатвам две статии от най-новия брой на „Капитал“. Ще пусна линкове, но си позволявам и да копирам текста им тук, защото след една-две седмици като станат платени, няма да има достъп до тях.

Кои са най-добрите в науката (от Ясен Пекунов, http://www.capital.bg/show.php?storyid=374198)

Световна класация разкрива най-престижните университети

В кои университети се прави голямата наука? Къде финансирането и квалификацията на персонала са достатъчно високи, за да получа Нобелова награда?

Тези въпроси занимават всеки млад изследовател, търсещ своето място. Същите проблеми би трябвало да занимават и европейските политици, които искат да създадат „общество, основано на знанието“.

През изминалите няколко години Институтът за висше образование към Шанхайския университет Jiao Tong, Китай, разработва методология за подреждане на световните университети според тяхната научноизследователска дейност (http://ed.sjtu.edu.cn/ranking.htm). Класацията отчита само научния принос и не е показателна за образователното ниво, макар двата аспекта да са взаимозависими. Скоро бяха оповестени резултатите за 2007 г.

Критериите за оценка са основани на отдавна признати в науката показатели. При все това класацията е напълно коректна само за изследванията в естествените науки и е само донякъде обективна за икономическите и социалните дисциплини.

Резултатите

са въодушевяващи за САЩ и обезсърчителни за Европа. Очевидно Старият континент все така изостава научно, докато САЩ доминират в науката във всички отделни полета – медицина, материалознание, физика и математика, социални науки, инженерни науки. Американски университети заемат между 15 и 19 от първите 20 места в отделните дисциплини и 17 от 20 в общото класиране. В Европа доминират английските и германските университети, като Англия е единствената държава освен САЩ, която има повече от един университет в първите 50 за целия свят. Япония има един университет сред челните 20.

Данните предполагат интересни анализи. Китайските изследователи например виждат връзка между това, че 54 от стоте водещи световни университета са в САЩ, и факта, че 4.6% от световното население (това на САЩ) произвежда 27.4% от световния БВП (по данни на Световната банка за 2006 г.). Донякъде тази спекулация е оправдана, защото американските университети създават повечето нови технологии. Икономически погледнато, новите технологии увеличават парите с реално покритие (стока или услуга) в обращение, което автоматично води до повишаване на покупателната способност и стандарта на живот. Вижда се, че държавите с най-производителни икономики в света – Англия, Германия, Япония и т.н., имат сериозно развита научна дейност. Страни като Ирландия и Португалия вече доказаха, че инвестициите в създаване на нови технологии, т.е. в научни изследвания, предшестват и са предпоставка за икономически растеж. Подобно разбиране предизвика Европа да увеличи инвестирането в научния сектор. А неразбирането на тази тенденция е причина да няма български университет сред 500-те водещи в света.

Интересно е 76-ото място на Московския държавен университет (МГУ). Заради недалновидната си държавна политика Русия от десетилетия не е голяма научна сила. Анализът показва, че МГУ е толкова напред поради високите стойности на критериите за броя присъдени научни награди на учени от университета и на изследователи, които са завършили в него. Според тези показатели университетът е водещ в целия свят. Лошата публикационна активност обаче сочи, че скорошните си Нобелови награди руските учени са взели като емигранти изследователи в други университети. Доста високият ранг на МГУ е пример за недостатъчната обективност или поне съвременност на изследването.

Лидерът САЩ

не изненадва никого в научните среди, където е прието да се смята, че ако си умен и амбициозен, отиваш в Америка. Все пак какво освен изтичането на мозъци поражда драстичната разлика между САЩ и останалия свят? На първо място това е традицията, обществената ангажираност и подкрепа. Да си учен в САЩ е престижно и добре платено за разлика от останалия свят. Държавните инвестиции в науката са огромни: САЩ отделят за нея повече пари от цяла Европа. За сравнение – научният бюджет на САЩ за 2007 г. е 137 млрд. долара, докато целият на ЕС за периода 2007 – 2013 г. (Седма рамкова програма) е 54 млрд. евро. Разбира се, европейските национални донори допълнително увеличават тази сума, но във всички случаи тя е много по-ниска от инвестираната отвъд океана.

Филантропската подкрепа, която е почти непозната в останалия свят, също има огромно значение в САЩ. Там е прието богатите да даряват огромни суми за наука. Традицията датира от времето на благотворители като Джон Хопкинс (с чиито пари е основан едноименният университет), Андрю Карнеги (Carnegie-Mellon University) или Хауърд Хюз (Howard Hughes Medical Institute, HHMI), които раздават огромните си богатства още приживе. Всяка година частни лица, като например кметът на Ню Йорк Майкъл Блумбърг, даряват стотици милиони долари на изследователите. Бюджетът на неправителствения HHMI за 2007 г. е над 16 млрд. долара. Учените допълнително са подкрепени от връзката между индустрията и университетите. Университетите непрестанно разработват технологии за корпорациите, които се превръщат в патенти. Не е чудно, че множество американски учени са милионери, а университетите – милиардери. В останалия свят като цяло изследователите са доста зле платени, макар също да са умни и квалифицирани.

Американската наука дължи успеха си и на образованието, което е много по-гъвкаво и практично от европейското. Както и на привличането на мозъци от целия свят. Подобно неравновесие в силите и липса на конкуренция обаче не е от полза за никого както икономически, така и културно. Време е Европа да се събуди и усилията за промяна на статуквото да не бъдат локализирани само в няколко държави.

–––––––––––––––––––––––

Ето тук е таблицата с Топ 20 университетите в света според китайското изследване:

http://www.capital.bg/showimg.php?filename=oo_374396.jpg. Има грешка в пай чарта с европейските университети в Топ 100 на света, ама нищо.

–––––––––––––––––––––––

Ето и втората статия:

В очакване на ренесанс (от Ирина Новакова, http://www.capital.bg/show.php?storyid=374197)

Висшето образование в Европа никога не е било на толкова ниско ниво и вече изостава не само от Америка, но и от Индия и Китай

Всеки страничен наблюдател би завидял на студентите в Лайденския университет в Холандия. Университетът, един от първите в Европа, притежава прекрасни старинни сгради, обрасли с бръшлян и пропити с история.

По сводестите им коридори са се разхождали Айнщайн и Мария Кюри, а на изумрудените поляни под готическите им сенки са седели с учебник не един или двама европейски крале. Но идилията е измамна – поглед в класните стаи показва, че отвътре старинните сгради съвсем не изглеждат толкова впечатляващи. Компютрите са стари, библиотеките – бедни, а най-добрите преподаватели обикновено преподават на няколко места и затова част от курсовете се водят от студенти докторанти.

Тези проблеми съществуват в повечето европейски университети и са още по-крещящи в тези от тях, които нямат късмета да се помещават в старинни дворци. Някога люлка на новите идеи и просвещението, днес академичните институции в Европа са в

Безспорна криза

Няколко актуални класации на най-добрите световни университети поставят в челната двайсетица само два европейски университета – „Оксфорд“ и „Кембридж“. Почти всички останали места са заети от американски училища. Качеството на изследванията в Европа също запада – до средата на миналия век 73% от получателите на Нобелова награда са работили в европейски университети. В последното десетилетие едва 19% идват от европейската академична общност.

Според изследване на Центъра за европейска реформа университетите в Европа са неспособни да предложат интелектуалната и креативна енергия, от която се нуждае бавно развиващата се европейска икономика. Те не могат да привлекат академичен талант и губят най-добрите си преподаватели, които предпочитат по-високите заплати и добрите условия за научна работа в американските университети.

Отдавна не е новина, че академичните институции в САЩ задминават европейските във всяко едно отношение, но тенденцията е, че без реформа Европа скоро ще изостане и от Азия. Неотдавна европейският комисар по образованието Ян Фигел предупреди, че само след десет години Китай и Индия ще предлагат по-качествено висше образование от най-добрите училища в Европа. „Университетите ни ще загубят най-добрите си студенти, а Европа ще загуби инвестиции и работни места“, предупреди Фигел.

Според изследване на Организацията за икономическо сътрудничество и развитие (ОИСР) в областта на висшето образование Европа вече се състезава именно с новите глобални фактори като Индия, Китай и Южна Корея, които предлагат високо качество на обучението на ниски цени. „Това променя изцяло правилата на играта“, твърди изследването.

За разлика от Европа, където

Липсата на средства

и за чуждестранните студенти, които са важен източник на приходи. Два пъти повече европейци учат в САЩ, отколкото американци – в Европа.

Особено в областта на точните науки и технологиите Европа не може да предложи високото ниво на американските институти, към което се стремят и Индия и Китай. Двете азиатски страни отчитат годишно увеличение на чуждестранните си студенти с 10% и масово въвеждат програми на английски език, за да привлекат още повече. Те произвеждат около 2 млн. висшисти на година, много от които с дипломи по технологии и иновации, които впоследствие запълват липсващите кадри в ЕС. Ако тази тенденция продължи, бизнесът просто ще отиде там, където са специалистите, вместо да ги привлича в Европа, предупреждава Фигел.

Изходът за европейските институции е да излязат от летаргията и академичната разсеяност и да предложат пазарни продукти, за които има реално търсене. Въпреки че специалистите спорят за конкретния начин, по който да стане това, докладът на ОИСР изразява общото мнение, че управлението трябва да се повери на мениджъри, а не на академици. В момента американските държавни университети годишно инвестират двойно повече средства във всеки студент от европейските, въпреки че цените им са съпоставими. Освен това институциите трябва да се откажат и от неефективната система да предлагат дипломи по всичко – от селскостопански машини до право, а да се специализират в определена област. Трябва да се инвестира повече в качествени и достатъчно на брой преподаватели. Повечето академици се занимават и с научен труд на фона на преподаването си. Това трябва да се стимулира, за да бъде наваксано изоставането в областта на откритията и иновациите.

Но най-трудно преодолимият проблем са парите. Трудно е да се убеди едно правителство да отдели двойно повече средства за дългосрочна инвестиция, която няма да се възвърне навреме за следващите избори. Почти толкова трудно е да се убедят студентите, че ако искат качествено образование, трябва да са готови да плащат за него, както правят колегите им в Бостън, Мумбай и Пекин.

––––––––––––––––––––––

Нямам време сега да се впускам в разсъждения по статиите. Само едно нещо искам да отбележа – независимо от противоречивата политика на държавата САЩ и злорадството от всички краища на света за интелектуалната нищета на американския народ, неоспорим факт е всичко казано в тези две статии за предимствата на американското висше образование. В САЩ има изключително високообразован елит, да не говорим, че водещи фигури във всички сфери на живота от най-различни краища на света получават образованието си в американски университети, просто защото те са най-добрите в света. Недоволните от американската пропаганда и индоктриниране, правено възможно от факта, че всички топ личности на чужди държави се образоват в САЩ, да се научат да правят образование и наука като САЩ в собствените си държави, да вземат ноу-хауто и след като толкова не им харесва американската външнополитическа идеология, да се опитат да изместят САЩ от върха, реализирайки на практика слогана „Икономика, основана на знанието“.

Образование и наука се правят с далновидност, желание и (няма начин) с пари. Тъй като съм учила и в САЩ, и в Европа, мога да потвърдя наличието на пропаст в качеството на образованието в Стария и Новия свят. А тук става въпрос за изоставане на най-развитите европейски образователни системи – тези на Великобритания, Германия, Франция. Което само може да ни доведе за пореден път до извода колко плачевно е състоянието на висшето образование в България. 

Advertisements