verica1.jpgvera

Казвам се Вера Петканчин. На 24 години съм и завърших Международни отношения в Софийския. От София съм. Почти година се подвизавах като стажант тук –>> bulgaria.usaid.gov. В момента работя в Джуниър Ачийвмънт България –>> http://www.jabulgaria.org/.

55 Отговора to “Аз съм…”

  1. HeYJIoBuMa Says:

    Радвам се, че вече съществува твоят блог. Вярвам, че ще бъде полезен на много хора.

    Надявам се, че няма да имаш нищо против да ми отговориш на някои въпроси относно престоя си в Германия, тъй като планирам да замина, а доста неща не ми се изясняват все още. Ако решиш да споделиш с мен впечатления по организацията на пътуването и престоя си там, ще се радвам да ми оставиш отговор тук или в коментар в моя блог.

    Поздрави!

  2. Мария Says:

    Здравей Вера!
    Доста ми допадна блога, който си направила. Аз завърших международни отношения в Щатите- Vassar College и сега предстои да правя магистратура в Швейцария – Institut de Hautes Etudes Internationales.Харесва ми, че пишеш така старателно за образованието в чужбина и за възможностите за промяна в българската образователна система . Всъшност аз винаги съм искала да изкарам една бакалавърска степен в София! И знаеш ли защо – защото дори системата да е архаична, материалът е много по-цялостно разработен в тъй-наречените конспекти/планове за подготовка. Бих казала, че с цялата си дисциплина и трудолюбие, в САЩ успях да извлека едно сравнително базисно познание по Международни отношения и тепърва разчитам на магистратурата ( и то в Европа) да ми даде това, което не успях да получа в САЩ. Там ми допаднаха много неща – достъпа до интернет, библиотеките, офисите които работеха денонощно за студентите, спорните съоръжения, уникалната близост между преподавател и студент. Но не ми допадна едно нещо – поднасянето на материала под формата на нещо безкрайно опростено, за да може да бъде смелено и реформулирано на така наречените тестове и quiz-ове и midterm-и. Направи ми впечатление, че аз също много малко бих могла да напиша по темите зададени от MIT, защото перспективата на моят преподавател по theory of IR изискваше по-друг тип формулиране на темите. И така ми се струва, че опираме до един и същ тип проблем – намиране на оптималната форма на обучение. Нито прекалено много материал, нито прекалено бегло засегнати теми; нито недостъпни преподаватели, нито прекалено отдадени академици, нито старата система, нито liberal arts и т.н.

    В Женева имах възможност да отида на обменна програма от САЩ. Беше един съвсем друг свят – с добре познатите изпити, от които всичко зависи, с висенето по канцеларии за регистрация, със странните работни дни на библиотеките. Всеки студент бе сам за себе си, но и много по-отговорен за това което прави/не прави, много по-осъзнат и по-земен. Изпитите ги взех без проблем, а семестъра мина леко и липсата на ежедневна работа по курсовете ми предостави възможност да стажувам. Освен това в Женева се огранизираха безброй конференции, форуми, семинари и т.н. които бяха много полезни. Социалният живот беше на много по-добро ниво от този в САЩ. Животът в град, а не в campus, ми се отрази добре. Затова и реших да правя магистратура там.

    Осъзнавам, че всяка история е индивидуална и че така нахвърляни елементите от моят престой в Щатите и Швейцария може да са доста анекдотични. Но ти ме вдъхнови да напиша моята история. А и ми се струва, че този блог е за хора, които търсят това, „оптималното“ образование. Ако има хора, които се интересуват от повече информация за кандидатстването в чужбина, с удоволствие бих помогнала.

    Поздрави и успех с дипломната работа!

    PS: Освен това съм и страхотна почитателка на тениса – хвърлих едно око на dir.bg 😉 Ти играеш ли?

  3. petkantchin Says:

    Мария, благодаря ти за хубавия и задълбочен коментар. Много се радвам, че се появи човек, който да сподели още едно мнение за образователните системи в Европа и САЩ, защото малко се притеснявах, че безусловното ми възхищение към американската система е твърде едностранно и някой би го помислил за пропагандно. Аз бях в САЩ само една година, а идвах от коренно различна, мудна и апатична система на висше образование и това, което видях в САЩ (положителното, което и ти споменаваш), ме опияни.

    Де да беше така, както казваш, при нас – материалът да е цялостно разработен в конспекта…Особено що се отнася до Международни отношения капацитетът за предоставяне на добро образование в България е нищожен, защото тази наука 45 години се развиваше в съвсем други – идеологически – рамки, сега тепърва се изгражда и всъщност липсва човешки ресурс, който да осигурява по-доброто образование.

    Това, което си написала за прекаленото опростяване на материала в САЩ, ме накара да се замисля. Не съм го видяла по този начин, може би защото не съм прекарала достатъчно дълго време там. За мен беше невероятен целият този текущ контрол, който се прилага, необходимостта да четеш през цялото време, за да си в крак, възможността да мислиш сам и да си вадиш заключения, тъй като имаш достъп до всякаква литература, да говориш с професорите, да говориш на лекция – всички тези неща ние тук ги нямаме и не можеш да си представиш колко огромна му се струва на човек пропастта тогава.

    Трудно е да се намери златният баланс и оптималната форма на обучение. Мисля, че много зависи и от всеки преподавател по отделно – доколко е проницателен към настроенията на студентите, доколко може да реагира в движение и да се променя в зависимост от тяхното темпо и нужди – това е нещо изключително трудно, за което се изискват и умения, и желание. Знам, че перфектна образователна система няма, но нашата съвсем го е закъсала и отчаяно се нуждае от свеж импулс. В САЩ поне е помислено да се създадат общи условия, благоприятстващи развитието на тези, които се стремят към това.

    А относно тениса – това е любимият ми спорт и играя редовно:) Форумът в дир.бг пък ми беше първата интернет мания, общо взето там можеш да прочетеш най-компетентните мнения на тенис тематика в целия български нет.

    Пожелавам ти успех с магистратурата в Женева и ще се радвам да споделиш впечатления и от европейското висше образование.

  4. petkantchin Says:

    Здрасти, колега:) Това за липсата на компютри е напълно вярно – поне що се отнася до сградата на ректората. В математическия факултет е по-добре, поне доколкото чувам от брат ми. Сега факултетът е ремонтиран и изглежда сякаш някой го е взел от друга държава и го е закърпил в центъра на София – отдавна се каня да направя снимка и да я пусна тук:) Това е изключение – като материална база нещата са доста зле тук, но не това е най-страшното. Има масово преписване по изпити, подаряване на оценки, купуване на изпити, изнудване от преподаватели (може да прочетеш най-първия ми пост в блога, в него описвам един от тези позорни инциденти в нашата специалност, който до голяма степен ме накара да започна блога). Тук трябва да започнем из основи, защото нещата са съвсем забатачени. А в САЩ това страшно ме впечатли – на никой не му минава през ума да преписва и шмекерува по изпити. Не знам ти какво ще кажеш по въпроса? Иначе сигурно и тяхната система има слаби места, може би успехът й се дължи на стриктно регламентирания контрол. А може би всъщност не е успешна…

    А ти ще правиш ли магистратура някъде в Европа? И въобще как смятате да се реализирате и двамата след като завършите?

  5. Мария Says:

    Здравейте отново!
    Радвам се, че започнахме тази дискусия.
    По въпроса за канцелариите и материалната база – Сашо, прав си, тъкмо бях свършила да пиша, когато се замислих за Hunter College , да кажем, където се опитвах да помогна на един познат да се регистрира, и редица други места, които наистина са погълнати от огромното количество работа за студентите, които обслужват. Но все пак, там хората като че ли знаят защо извършват определен тип дейност. Или поне така ми се струва – докато тук, в София всеки иска да надхитри другия, да постави себе си на преден план. Всеки – от професора, до студента – е с претенции, и (може би това е един по-мащабен синдром на българското общество) твърди, че „има право“ да изисква нещо от някого. Студентите изискват добро образование на ниски цени, изискват оценки и дипломи, професорите изискват добри хонорари и ненатоварени работни програми, администраторите изискват да им се обръща внимание, защото без тях никой не може…и така. Като че ли се губи идеята за това какво бихме могли да дадем от себе си за да може една система да стане по-добра.

    Не знам дали има „оптимална“ форма на образование – според мен има различни видове „адекватни“ системи в различните страни по света. Например, факта че в САЩ съществува такова понятие като honor code не е случаен, нито за страната, нито за типа манталитет който изисква. Има свойте исторически корени и не опира толкова до контрола, колкото до някакво вродено чувство за гражданска съвест и отговорност – ти си в училище защото искаш да се научиш, защото искаш да бъдеш работоспособен, защото това което ще научиш ти е от полза и те прави по-пълноценен за обществото. И съответно това изисква от теб определен тип дисциплина, не по-различна от тази на гражданите в едно общество.

    Не мисля, че в България всичко опира до пари непременно. Мисля, че доброто спонсорство помага, а самоинициативата и самосъзнанието също. За какво говоря по-конкретно? Например за типа система, която съществува не само в САЩ и Великобритания, но и в Индия и редица други страни – даренията – било то от частни организации, от международни такива, от банки, от програми за насърчаване на образованието (USAID е една такава, струва ми се) а и дай-боже от заможни завършили студенти или просто членове на едно общество (говоря за меценатството). Осъзнавам, че това за което говоря може би е прекалено идеалистично. Но при положение, че е реалност на много места по света, аз не мога да приема че не може да стане реалност и у нас. Трябва да се разделим с идеята най-после, че държавата трябва да се грижи за всичко и да стигнем до прозрението че културата на капитализма, който така жадно прегръщаме в момента се изразява и в едно силно гражданско общество.

    С даренията се подобрява най-вече материалната база. А с инициативност се печелят конкурси от страна на институцията в програми като тези на EU и ООН за развитието на висшето образование. Говоря за обменни програми, семинари за повишаване квалификацията на излизащите от СУ студенти, програми за набиране на млада работна ръка – всичко това е на разположение на нашите институции, безплатно. Единствено се очаква от нас, не да изискваме, а да дадем от себе си.

    Колкото до бъдещите планове, засега смятам че бъдещето ми е в България. Предполагам или в правителствения или в частния сектор, но ще е нещо свързано с институционална промяна и граждански права. Ще видим накъде ще се развият нещата след Женева.

    Вера, ти на каква тема смяташ да пишеш дипломната си работа?

  6. Мария Says:

    Даренията в Щатите не могат да бъдат определени само като централизирана корупция. Парите, които се влагат, са предимно в услуга на студентите. Виж, за идеологиите, които различните университети изповядват в резултат на хората, които ги подмомагат и за legacy – това отново е част от историята на страната, на политическите игри, на социалното разделение бедни-богати, бели-черни и всичко останало. Чували сме за пропагандата equal opportunity, за институционализирането на класовите различия, неща които са част от една реалност. Те също са част от „Америка“. Запозната съм с това каква част от средствата на моя университет отиват в реалното подобряване на качеството на обучение, каква част са пропиляни, каква част са в инвестиции и каква част в „резерви“. Бих казала, че са намерили добър баланс. Може сградите да се казват Rockefeller но в крайна сметка на мен това не ми пречи, ако ми плащат едва ли не,за да уча там 4 години. Знаеш ли какво ми отговориха професорите, когато ги попитах, добре де какво се очаква от мен за да възвърна вашата „инвестиция в мен“ – казаха ми, че за тях „инвестицията“ ще си е струвала, ако съумея да се върна в страната си и да съм последователна в действията си като гражданин на моята държава. Ако съм добре информирана и със изградена ценностна система, значи си е струвало.Никой не пожела от мен да върна нещо на университета, да го рекламирам пред света, да бъда бъдещ донор, да създам NGO, да гласувам за демократи,или да опазвам околната среда…

    непотизмът като че ли няма значение в този случай. Него го има навсякъде. Важен е принципът на образователната система в крайна сметка. Познавам предостатъчно хора, които завършиха Vassar и никога няма да излезне нищо от тях. Или ако излезне, то няма да е плод на техните усилия, а на парите и влиянието на родителите им. И какво от това? Не е ли хубавото там, че университетът ни е дал кажи-речи равен старт? Всъшност, длъжен ли е университетът да дава равен старт на всички?

    За реализацията, защо ли имам чувството че ме иронизираш 😉 Да, по-конкретно смятам да работя в Агенцията за закрила на детето, като правен асистент. Но първо ще поработя в Швейцария, за да си позволя лукса да работя за 200лв. месечно и да правя това, което мисля че си струва, заобиколена от недоволни и нереализирали се хора. А ти, Сашо?

  7. petkantchin Says:

    Здравейте, не мога да повярвам, че двама интелигентни млади хора като вас са избрали да се върнат в България и да работят тук – почувствах се радостна и много обнадеждена и изпитах голямо уважение към вас.

    Мария, напълно съм съгласна с това, че тук всички първо искат да получат, а не са готови да дадат първи. Това е и причината, поради която имам резерви към учителските протести за по-високи заплати и към кампанията за повече пари за висшето образование (макар че подписах петицията), които са сред водещите събития в БГ тия дни. Защото какво ни гарантира, че тези повече пари наистина ще доведат до по-високо качество? Колко преподаватели ще направят поне една миниатюрна стъпка, за да променят неефективния си начин на преподаване? Колко преподаватели и администратори от Софийския ще отворят наистина добре направения сайт на Министерство на образованието с насоки за кандидатстване с проекти по Оперативна програма „Развитие на човешките ресурси“ на ЕС? Колко човека ще разработят проекти, колко човека ще оползотворят тези пари, които са предвидени за нас? Естествено, че семинарите доста често са бошлаф работа и не особено ефективни, но без тях не може, а и това се дължи на типично българския ни манталитет, който казва: „Тука три дни им седях на глупавите лекции, дай сега четвъртия и петия да пропусна и да ида да си понапазарувам малко по магазините.“

    Много са интересни тези неща, които пишете за корупцията и непотизма в щатските университети. Аз между другото бях в САЩ с парите на чичко Сорос – може да е всякакъв, не го познавам човека, много го плюят – обаче програмата му за студентски обмен беше ПЕРФЕКТНО организирана, един пропуск не мога да открия. В сравнение с нея, обменните програми за висше образование в ЕС (Еразмус) са пълна скръб съвсем откровено – липса на организация и визия как да бъдат организирани нещата така, че дошлите на обмен студенти да извлекат максимална полза. Та, мисълта ми за програмата на Сорос беше, че и от мен, подобно на Мария, не са искали впоследствие да изпълнявам едва ли не някаква тяхна agenda като се върна в БГ, нито да им пробутвам някъде философията или да агитирам за тях. Сигурно са знаели хората, че са направили достатъчно, за да ми промият мозъка и не е необходимо в прав текст да ми се казват нещата :)))

    Сашо, за магистратурата в СУ – помисли си добре дали искаш да се подложиш на това изпитание:)) Пак много зависи какво учиш – доколкото знам Стопанският факултет например е доста добре организиран, постоянно се канят лектори от чужбина, учат по чужди учебници, има текущ контрол и т.н.

    Въобще така като разсъждавам, стигам до извода, че може би първото, което трябва да се направи е постигане на всеобщ консенсус като приоритет в образованието да се изведе нетърпимост към преписването и всички форми на плагиатство, да се изключи като недопустимо плащането за изпити, да се постави като изискване самостоятелното усилие на студента, да се задължи обслужващия персонал да се отнася със студентите като с хора, а не като с дебили и т.н. Трябва всички тези групи в учебния процес да се съгласят по основни принципи, които ще спазват в изпълнението на образователните си задължения. Разглеждала съм honor codes на няколко университета в САЩ, според мен такова нещо трябва да се въведе в България като символ, че има воля да се започне полека въздигането на българското висше образование. Даже мислех да направя проект на подобен Етичен кодекс за СУ, но засега не съм имала време. После трябва да мисля и как да го прокарам в ръководството на факултета, което ще е най-трудната част.

    Доколкото разбирам и двамата сте учили във Vassar? Чувала съм го, ама не помня къде точно се намира?

    А моята дипломна работа ще е на тема „Европейският парламент в утвърждаване на демократичното начало в ЕС“. Относно реализация – не ми се работи в държавната администрация, нито в ООН. ЕС може би е добра опция, за по-нататък… Иначе в момента съм много увлечена от еко-движението (страшни работи стават с природата в БГ) и си мисля за нещо в тази посока, но ще трябва да уча допълнително. Много се разписах, но се радвам, че има хора, с които мога да споделя възгледите си! Приятна вечер.

  8. petkantchin Says:

    Сашо, много дълго си писах коментара и не видях, че междувременно си пуснал и ти. На мен такива писма не са ми пращали никога. Единственото, което искаха от нас по моята програма, беше като се върнем в БГ да опитаме да реализираме малък собствен проект или да работим към някое НПО, за която цел ни отпускаха по 100 долара. Беше малко смешна такава сума за какъвто и да било проект. С моя, уроци по тенис за деца в инвалидни колички, нищо не се получи за съжаление. Освен това ни платиха една конференция на следващата година след като се бяхме върнали обратно по държавите си. Събраха ни за пет дни в Истанбул и това беше. Като идват в България да провеждат интервютата за следващата година, ни се обаждат да се видим за час-два в някое кафе в София и това е. Даже сега програмата вече приключи за нашата държава, защото станахме членове на ЕС.

    Всъщност човек длъжен ли е да дари нещо като получи тези писма? Пробват си късмета на принципа капка по капка вир става:)

  9. petkantchin Says:

    Ти си по-критичен към американската система и това всъщност е чудесно. Не е ли все пак това доказателство за нейните качества, след като не те е индоктринирала до степен на безусловно и безкритично одобрение:) А и мисля, че умението да не се съгласяваш с някого и все пак да приемаш неговото мнение също до голяма степен се развива благодарение на образователната система. Или си е вътре в теб?

    На мен също някои неща в САЩ не ми харесаха – примерно неистовите им опити винаги и навсякъде да създават community spirit, да сближават хората по изкуствен начин. Освен това по колежите има супер много напълно неосъзнати студенти, на които мама и тати без да знаят всъщност им плащат джойнта и алкохола и четири години са като отвързани по дормовете:) Това конкретно в образователната система, иначе по-общо за държавата САЩ също има доста критики, които могат да се отправят. Пак важи принципът, че както си го направиш сам, така ще бъде. Важното е да ти бъде дадена тази възможност.

  10. Мария Says:

    Wow, и двамата сте написали доста от онзи ден!

    Да видим откъде да започнем…смятам да попиша за българите в чужбина първо.

    Браво Сашо за коментара за нашите сънародници в US. Не знам дали казвам браво защото и мен ме смятаха за неудачно същество, или защото смятам, че е смешно да ламтиш за „реализация“-ТА като смисъл на живота ти още когато си на 20, но така или иначе споделям мнението. С уточнението, че Vassar наистина се води елитно колежче и фирмите търсят хора завършили там (пък и те също са навързани в прането на пари за което Сашо говори), трябва да кажа, че повечето ми съученици намериха такава „реализация“ – банки, консултантски услуги, кантори, и т.н.

    Аз между другото също исках да работя в адвокатска кантора – paralegal/legal assistant – което обаче се оказа неудачен избор, след като поясних на едно интервю, че съшността на intellectual property law би трябвало да е в това да запазва интегритета на едно общество, а не да се използва за манипулиране на огромни количества пари от едно място на друго. Както и да е, това е личен пример, но не ме взеха на работа де 😉 Казаха ми че съм socially-oriented и любезно ми обясниха, че не е в мен проблема, а в разминаването на техните интереси и на моите принципи.

    Все пак, да се върна на темата – много малко от хората, с които говорих, успяха да формулират за мен някакъв смислен отговор на това, какво ги привлича в тяхната професия (освен заплатата и benefits). Може би на този етап не би трябвало да работиш наистина работата като хоби, а като работа. Но въпреки това щеше да е хубаво да видя, че някой от българските ми колеги се интересува от да кажем иновациите в банковите услуги и затова си търси работа там. Ако сте запознати с начина, по който се пишат cover letters (мотивационни писма) – знаете за какво говоря. Всеки пише колко е велик и колко много му допада дадена компания. ПОСЛЕ , сяда и изчита всичко за нея и се стреми да го наизусти за евентуалното интервю. Доста жалка картинка ми се стори на мен този процес. Но както казва Сашо, хората, които наистина се вълнуват от тези неща, не са във Vassar.

    Да не говорим, че повечето хора нямат концепция за това какво градят за вбъдеще. Не харесват САЩ, а живеят там. Не искат да работят това, което работят, но пък и не искат да се лишат от стандарта си на живот. Говоря много опростено и обобщено тук, давам си сметка че винаги се правят компромиси на работното място, че всеки търпи нещо, че не мога да упрекна хората, които наистина знаят какво искат затова, че са склонни да живеят извън страната си, често далеч от семейството си и в една среда, осакатена в социален аспект.

    Може би ми горчи когато някой казва, абе България ще е много добре след няколко години, тогава, като навлезнат „големите“, ще дойдем с тях. Може би а ла Мики Василев, може би с цел да подобрят нещо, кой знае. Историята на всеки е доста индивидуална, но като че ли сме свикнали с мисълта, че трябва да си или луд, или loser за да се върнеш тук и това не ми харесва.

  11. Мария Says:

    Имам и кратко уточнение за HEI , преди да продължа за прането на пари в САЩ и за елитите, за usnews и за равния старт в Германия (който не предпочетох).

    В HEI не е абсолютно задължително да знаеш френски – трябват ти базисни познания. Ако не знаеш, можеш да се запишеш на курсове по френски преди да започне учебната година. Но е добре да го знаеш. Аз, например, съм в програмата MIA, в която курсовете са и на френски, и на английски – една много удачна комбинация. Годишната такса за обучение излиза около 5,000 CHF, като отделно вече са разходите за квартира и т.н. общо на година не ти мърдат поне 10,000 CHF.

    По-интересното е как се издържам аз там. От един fellowship от Васар. Да, те ми дават пари, за да уча магистратура – жената, основала този фонд, е имала „филантропичната“ цел да финансира бедни студенти, които искат да учат магистратура в чужбина. Тя отдавна е починала, а от мен се иска единствено да завърша магистратурата си и да напиша един доклад затова, с какво ми е помогнала стипендията. Излишно е да казвам, че конкуренцията беше голяма за тази стипендия, че минах през някакви адови ситуации, докато стъкмя всичките документи, които ми изискваха. Но сега мога да следвам една година в Швейцария без да се чудя колко точно part-time jobs да имам, за да мога да се издържам. Това намирам аз за меценатство, за другото ще попиша след малко.

  12. petkantchin Says:

    Ние, свестните тук в България, със сигурност няма да ви помислим за луди или лузъри, че се връщате, а страшно много ще ви се зарадваме!

    Болно ми е, че най-умните изтичат към мега-престижните щатски университети. Всъщност за гениите равен старт има навсякъде, особено в САЩ, защото там знаят как да ги засмучат, така че после да няма измъкване, остават там и работят за тяхната икономика. Никога не съм се замисляла сериозно за равния старт в образованието, понеже той в България сякаш е априорна даденост. Много се плюе постоянно колко много ни били висшистите, че повечето били въздух под налягане с обезценени дипломи и съмнителни или остарели знания, че трябвало да намалее броят им, не било нормално да са толкова много, но от друга страна това е израз на вечния български стремеж към образование като път за лично въздигане и за мен това е за предпочитане пред американската ситуация, така добре описана от Сашо. Истина е, че висшето образование там е за елита, който управлява държавата. На фона на всеобщата американска простотия елитът им е изключително добре образован, нали всеки ден имам контакт с тях. Много от тях са изключително свестни хора, работливи, с развито социално съзнание и т.н. – всъщност те са продукт на една малко зловеща система, без самите те да са зли. Те са постигнали своя рай, работят в прекрасни условия, където е лесно да показваш колегиалност, услужливост и добро настроение към всички, само че какво прави моделът за глобално икономическо развитие, налаган от тяхната държава, с огромната част от човешкото население, непостигнала рая? Милиарди хора, обречени на битовизъм, неспособни да видят the big picture, убедени, че единственият възможен начин на съществуване на света е този, по който съществува в момента, просто защото не знаят, не могат да си представят друг, а животът е твърде кратък.

    Въобще, разприказвах се на тема социална несправедливост, без да съм особено осведомена, просто така ги чувствам нещата. Хората могат да са много по-щастливи, но ги ограничава системата и единици са тези, които го постигат напук на нея. Ето че дори и когато си щастлив и си мислиш колко хубаво е в университетите в САЩ, се оказва, че сянката на властта, парите и влиянието винаги дебне някъде отзад. Благодаря, че ме накарахте да се замисля за тези неща:)

  13. petkantchin Says:

    Тези легенди за кървавата пот и за това, че нямало лабаво в Америка са си някакви останали от време оно представи, и то отнасящи се до емигрантския контингент. Мисля, че всеки достатъчно способен може да се реализира там (а и навсякъде другаде) без кръв и пот на челото, друг е въпросът доколко си струва. А пък да си американец в Америка – за каква кръв и пот става въпрос? Напротив – материална ситост, която води до леност и болести.

  14. Мария Says:

    Хаха, тъкмо бях тръгнала да пиша за елитите на САЩ и прочетох на Сащо поста за това, че
    go ima toia syujet s edna ciala prosloika ot obshtestvoto im, koiato e “traino nezaeta”, debeleeshta i negramotna, no 24/7 v trailer parkovete, kudeto 24/7 gledat Prison Break i iadat 4erven Doritos d golyam plik zaedno s gotovo gadno mazno oblucheno radioaktivno GM pile dokato sa na welfare…
    УНИКАЛНО добре си пресъздал ситуацията там. Наистина има хора, които познавам, от „китния“ Poughkeepsie които бяха склонни да си изживеят живота от welfare, дори да имат деца (което е още по-страшно), за да получават и майчински надбавки и така…не знам дали това не е част от цялата схема всъшност, но е вярно че тези хора също никога няма да имат шанса да дойдат във Vassar – под претекст че това е една ‘мързелива прослойка на обществото’. Аргумента звучи малко идиотски, защото има много деца, които са способни, но чиято общност като цяло не цени образованието.
    И от там, ако въпросната позитивна дискриминация даде на единици шанса да изплуват от блатото, може и да видят the big picture…
    Работила съм с такива деца и знам от какъв тип семейства произлизат – тати е в затвора, мама пие по цял ден, дядо ни издържа от дарения на църквата…въобще. А има и други хора, които се скапват да работят, за да постигнат „американската мечта“, които пътуват по час и 40мин. на гадния влак от Пукипси до Ню Йорк за да стигнат до „първото“ работно място. Това също правят икономиката на САЩ като колегиалните и спретнати банкерчета, които въртят парите на цялата държава с шеметно темпо. Нека да работят по 70-100 часа дневно.

    Иначе за системата че е зловеща е вярно – онзи ден пък се замислих за професора си по икономика, който е супер liberal а всъшност когато се опре точно до критикуването на американските елитни учебни заведения за това доколко са достъпни до всички, изведнъж успява да приведе много малко аргументи за самия себе си, защо е част от тази система. Сигурно опира и до $120 и до факта, че на всеки три семестъра може да пътува някъде и до това че и двете му деца се изучиха във Vasasr заради политиката им към Vassar employees. Или е може би заради това, че е професор по икономика – той се ръководи от принципа на търсене и предлагане на работна ръка 😉

  15. Мария Says:

    А иначе за университетите в САЩ, намерих супер интересна статия в Le Monde Diplomatique, бр.9 (35) от 2007. Ще цитирам някои от нещата в нея:

    1) През по-голяма част от своята история университетската система на САЩ е имала мисията да допринася за икономическия и социалния прогрец, който в Европа е зависел от държавата-закрилница. С всеки изминал ден обаче университетът все повече се превръща в източник на работна ръка и в организация обслужваща предприятията.

    2) В САЩ единственият съществуващ критерий е една съмнителна класация на „добри“ и „лоши“ университети. Във всяка област има няколко добри, чиято репутация се дължи не толкова на качеството на програмите, колкото на историческото минало на учебното заведение, на нивото му на подбор, на средствата и на известността на преподавателите в него.

    3) Десетте най-облагодетелствани университета са си разпределили половината от увеличението на частните дарения от 2006г. Станфорд, който вече притежава капиталови дарения (endowment) в размер на 14 милиарда долара (!!), наскоро започна кампания, за да събере още 4,3 милиарда. Както виждаме, подборът позволява най-вече да се осигуряват за един малък елит почти неограничени средства.

    4) Това положение коренно се различава от годините на просперитет след Втората световна война. Тогава Вашингтон възлагаше на държавните университети мисията да намаляват неравенствата.

    5)Тази манна представляваше и невероятен шанс за милионите студенти, идващи от семейства, където никой не е имал достъп до висше образование.

    6) След Студената Война, традиционният елит, постепенно осъзна, че хората с диплома стават носители на една нова форма на мислене чрез икономически, политически и културни права. (пример: манифестациите срещу войната във Виетнам) Те впрочем започваха да гледат на себе си като на истинските двигатели в обществтото и да смятат работата си за истинския извор на националното богатство. Те също жадуваха за култура и развлечения.

    7) Разбираме по-добре идването на власт на децницата през 80те години, както и усилията които положи тя за да унищожи този американски вид социалдемокрация – „културната война“, атакуването на движението „политически коректно“, намаляването на фондовете отпускани за държавно образование.

    За да запълнят тази липса, държавните университети се обърнаха към меценатите, особено за финансиране на специфични научни изследвания. В същото време, капиталовите дарения за частните университети скочиха с от 10% до 20% годишно през последните 15 години…Отсега нататък, дори деканите и ръководителите на катедри влизат в играта, търсейки помощ от родителите, бившите студенти, общинските власти, гражданите.

    8) Желанието за всеобш достъп до знанието,отварянето към социалните движения, връзките между водещите изследвания и публичното обучение: ето това бе силата на американската университетска система. Днес се проявяват недостатъците на структурата: качествено образование само за най-богатите, инвестиции, привилегироващи бързата възвръщаемост, подчертано социално разслояване, конкуренция, пораждаща недостъпни цени, концентриране на средствата на върха на пирамидата.

  16. Мария Says:

    И след като цитирах така обилно, сега ще поцитирам още, този път Серж Алими – същия вестник, същия брой.

    1)“ Не е трудно да се дадат примери, потвърждаващи съществуването на една особена дискриминация срещу американските тъмнокожи и в разлчна степен срещу испано-американците и жените и т.н.Университетите изобщо не са пощадени от нея, дори напротив. Само 14 от 433 преподаватели, наети през 2003г. от елитните висши учебни заведения от Бръшляновата лига(Йеил, Харвард, Принстън…) са тъмнокожи. Диспропорцията съществува и при приема на студенти, макар и да е по-слабо изразена.

    2) Дискриминацията в студенстките градчета е преди всичко икономическа. Докато близо 2/3 от младите американци, чиито родители спадат към най-богатата четвърт от населението, учат във висше учебно заведение, едва 14% от израсналите в семейства, принадлежащи към най-бедната четвърт от населението, го правят….74% деца на богати, 3% деца на бедни. Става ясно, че когато елитните университети се пъчат със статистиките си за студенти от „малцинства“ (31% Принстън, 37% Харвард), те имат предвид не толкова доходите на студентите, а тяхната „раса“.

    3) Митът за социална мобилност, поддържан от страстта на медиите към индивидуални кариери „от дрипи до богатство“, играе силна консерваторска роля в САЩ. Така той непрекъснато легитимира установения ред. През 1996г. 64% от американците вярват, че е „много вероятно“ да станат богати (да печелят 100 000 годишно). Десет години по-късно обаче само 7% от американците разполагат с подобно богатство.

    4) Американските университети са „пропагандни машини, за които може да се помисли, че действително са създадени, за да е сигурно, че класовата структура в обществото няма да бъде подставена под заплаха. От гледна точка на богатите, митът за днешното многообразие представлява нещо като колективен рушвет, който те се съгласяват да платят, за да могат да продължават да игнорират въпроса за икономическото неравенство.“

  17. Мария Says:

    Вера,
    Я кажи как е в usaid? Още ли си на стаж там?
    С какво се занимаваш?

  18. petkantchin Says:

    Получава се следният парадокс – в САЩ образованието е качествено, но достъпът до него е ограничен за елита; в България достъпът е отворен практически за всички (само за циганчетата е по-различна ситуацията, но по този въпрос може много да се разсъждава), но качеството е плачевно. Георги Ангелов в Блогът за икономика пише често за образование, вкл. и висше. За него причината за ниското качество в България е много проста – липсата на конкуренция. Конкуренцията според него (като типичен представител на крайно десните възгледи в икономиката), било то чрез либерализиране на режима за създаване на частни университети или чрез даване на повече автономия на държавните, води безусловно до повишаване на качеството. До какви недостатъци води обаче? Именно това, което наблюдаваме в САЩ. Излиза ли тогава така, че едновременно високо качество и равен старт за всички са невъзможни? Според тази крайно дясна идеология това е не само факт, но не е нещо негативно. Според мен това е несправедливо и нарочно не се прави нищо, за да се преодолее. Някои хора не искат да нарушат собствения си лукс и комфорт, за да могат други да живеят по-добре. Може би, ако бях от тяхната класа, щях да мисля като тях.

    Защо трябва образованието да бъде пазар, икономика, търговия? Не може ли да бъде просто взаимно удовлетворение на преподаватели и обучавани от добре свършена и от двете групи работа вследствие на общо разбиране за ценността на образованието за личното развитие на всеки един, вследствие на споделено желание да получиш/дадеш знания. Само парите ли подтикват качеството? Разбирам, че човек трябва да има стимул, за да преподава добре. Убедена съм, че нашите университетски преподаватели не са толкова ожалени. Хубаво, заплатите им може и да не съответстват на интелекта им (така както те си го представят), но те преекспонират паричния проблем и с него оправдават всичко, за което ги мързи да си мръднат пръста. Не мога да уважавам хора, които виждам, че нямат грам стремеж да подобрят представянето си. Студентите, от друга страна, знаят, че таксите, които плащат са прекалено ниски, за да ги задължават да се представят добре. Ако трябваше да плащат повече, щяха да са принудени да участват активно в учебния процес, но това би станало само при адекватни нива и форми на контрол от страна на преподавателите – т.е. неподаряване на оценки. Имаме ли гаранция, че ако получаваха повече, преподавателите щяха да въведат такива? Какво ще го гарантира при тази прогнила схема на набиране на университетски преподавателски кадри, която изключва възможността някой да изхвърчи в случай на слабо преподаване, изнудване на ученици да си купуват изпити, приемане на подкупи? Без чистота на съзнанието паричните стимули няма да подействат, защото не съм убедена, че в България конкуренцията ще е между качествено и по-качествено вместо между некачествено и по-малко некачествено. Паричните стимули трябва да дойдат вследствие на доказан стремеж към подобрение, като потвърждение на този факт, а не преди това. Затова и не мога да приема плача за повече пари. Да, повече пари за материална база, за компютри, за абонаменти за онлайн библиотеки, за обучения, но не и за заплати за преподаватели. Може да се иска по-висока такса от студентите, но да се знае за какво отиват тези пари после – не за изхранване на закостенели мозъци, които не са готови да си мръднат пръста, нека да отидат за ремонт на сградата (както е във ФМИ, въпреки че там конкретно не знам парите кой ги е дал), за нещо полезно, ама не и да си ремонтират преподавателските тоалетни и после да ги заключват, все едно серат и пикаят по-възвишен human waste от нас.

    Да се върна на темата – в САЩ ми хареса качеството на образованието, макар и да е за малцината избрани. Всъщност, това е за което пледирам – докато тук все още имаме шанс едновременно за социална справедливост и някакъв човешки ресурс за осъществяване на промени в чисто академичния процес (да оставим парите и неравенствата настрана), да си седнем на гъза и да действаме без да превръщаме университетите си в анклави.

  19. petkantchin Says:

    Ами за USAID – помагам на специалиста по връзки с обществеността. Почти целият сайт (естествено без дизайна му) се поддържа от моя милост. Скоро ще ми изтече едногодишният стаж. Какво да ти кажа – беше ми интересно, но мисля, че една година е оптималното времетраене на престоя ми там. Хубаво беше, че имаше пътувания в страната, контакти с журналисти, това бяха най-интересните моменти, когато можеш да се докоснеш на практика до това, което програмите, описани на хартия, са направили, как са повлияли на живота на хората. Иначе самата информационна кампания не ме интересува особено, защото като цяло не съм положително настроена към рекламата, принуждава те толкова много да се ограничиш в посланията си, че неизбежно ги правиш популистки, специално за ТВ-рекламите говоря, защото бях свидетел на целия процес по разработване на кампанията, която вече върви по телевизиите. Лично за мен беше полезно, но си е една бюрократична институция, сега и гардът на работещите там малко е паднал, защото скоро се закрива дейността в България, не се случват кой знае колко вълнуващи неща. Така че нещата не са много динамични, но като цяло съм доволна, има много добри специалисти, а все пак видях и животът в посолството какво представлява.

  20. petkantchin Says:

    Тази обява за протокол асистент и аз я гледах, обаче нито за миг не съм си помислила да се кандидатирам. А тя сакаш нарочно е направена за някой USAID-ски кадър, защото нали агенцията сега закрива, обаче повечето искат да си останат в посолството заради високите заплати. Ще видим кого ще вземат и дали ще се потвърди твоята теория. Сега POLEC отдела пуснаха обява за неплатен стаж за 2 месеца пак за учещ или наскоро завършил студент. Ама стажовете са съвсем различна работа, особено неплатените. А в другия случай говорим за позиция с 2000 лв/месечно стартова заплата. Ако се интересуваш от обявата за стаж, мога довечера да ти дам подробности.

    А относно непотизма – всички говорят, че съществува, обаче на мен досега не ми се е налагало да се възползвам от подобни „услуги“. Явявала съм се на конкурси и съм била приемана. Абе всъщност, за да не излъжа – имаше един случай, заминаването ми в Германия, когато ми се даде едно рамо, понеже немският ми не беше чак толкова добър и тогава ми стана гадно. Тогава причината беше формулирана като „благодарност и уважение към паметта на акад. Петканчин“ – това е дядо ми, който беше геометър и почина през 1987. Не знам, може би и в другите случаи фамилията да ми е помагала, но е ставало без моето знание.

  21. petkantchin Says:

    Е, част от някаква там „аристокрация“, но не и от финансовия „елит“ 🙂 По-добре така.

    А за посолствата и министерствата – според мен можеш да попаднеш там и без връзки, но иначе съм напълно съгласна, че е „синекурен рай“ и хората верно са в цикъл. Броят годините от лятна отпуска до зимни празници, а дните изтичат с бясно темпо преди да могат да се огледат. Неприятна перспектива. На гардовете и аз много им се възмущавах как се държат с хората (и продължавам да се възмущавам, да не говорим за другото – как пък една закрита чакалня не направиха от посолството, толкова много пари имат, а държат хората отвън като добитък без значение дали е минус 15 или плюс 39 градуса, и тази унизителна процедура по пребъркването, и то дори и за хора, които са били поканени от някой „вътре“ да дойдат на среща), но сега понеже се познаваме и са по-дружелюбни. Някой ги обучава да се държат така за съжаление.

    А иначе бас държа, че и ти си от елита? :))

  22. petkantchin Says:

    Те хората си го казват в прав текст – „външни“ се допускат само в изключителни случаи. Аз нали затова ти казвам, че веднъж набуташ ли се и си е направо до живот. Не разбирам защо обаче това трябва да важи и за персонала, които са граждани на приемащата държава. Създава се един стерилен затворен кръг.

    Евалата, че си им задал такъв въпрос. Как въобще си им открил координатите?

  23. petkantchin Says:

    Оф, тея мърди ректори направо няма какво да си губя времето да ги обсъждам. Да, най-вероятно държавата ще увеличи субсидията или ще се постигне някакъв друг палиативен „компромис“ и, да, СЪС СИГУРНОСТ нищо няма да се промени – нито в учебните планове, нито в начина на преподаване, нито в нищо. Защо въобще симулират дейност? Защо единственото, което могат да правят, е да говорят на едро? Защо никой не се захване с простите неща и да започне оттам…

    В Дневник има вчерашна статия, която предизвика интересни коментари – http://www.dnevnik.bg/show/?storyid=377944&p=0#comments – основно заради коментарите я препоръчвам, като и в самата статия има валидни пунктове.

  24. petkantchin Says:

    Кога пък е спонсорирал университета точно той? Аман. Иначе във въпросното искане след днешното общо събрание на СУ са още 14 ректори на български държавни университети.

  25. petkantchin Says:

    като иска да седне при единствените хора, които са спонсорирали университета, може би намеква, че и той е сред единствените:) айде да не го е спонсорирал, ама най-малкото иска да намекне, че е сред малкото, които са направили нещо за него. И защо очаква държавата да му е длъжна. Не че държавата е цвете, ама той доказал ли е с нещо откакто е ректор, че е направлявал СУ по такъв начин, че да има очи да иска повече пари…
    Пък какво легаси съм аз на СУ:)) СУ на мен ми е легаси, и то тежко-тежко:))

  26. Мария Says:

    Аз нямам никакви впечатления от Биолчев, с какво е ‘известен’ той в средите, освен с кавгите си със Стефчо Данаилов ? 😉

    А иначе, да 14 ректора са застанали зад него. Все пак е абсурдно да се дават толкова малко пари за образование.

    Верче, я кажи сега колко студента са в катедра международни отношения и колко от тях смятат да се занимават сериозно с такава дейност? Чудно ми е просто тук в България хората как виждат своята „реализация“.

  27. petkantchin Says:

    Боян Биолчев на мен ми е известен като белетрист, но нищо не съм чела от него. Ето инфо от Уикипедия: http://bg.wikipedia.org/wiki/%D0%91%D0%BE%D1%8F%D0%BD_%D0%91%D0%B8%D0%BE%D0%BB%D1%87%D0%B5%D0%B2. Като ректор обаче не направи абсолютно нищо, освен че смениха плочките във вътрешния двор на СУ и сложиха нови пейки, смех просто. Мария, на няколко места четох, че всъщност парите, които се дават за висше образование в България като процент от БВП съвсем не са толкова малко, съпоставено с други държави, така че е въпрос не само колко се получава, а какво се прави с полученото…Ще се пробвам да изровя къде ги бях чела тези неща и ще дам линк.

    Моят випуск МО се състои от около 100-ина души, предишният ми курс, които вече се дипломираха тази година, бяха пак толкова. Сега може и да са намалили приема, не знам, но тази цифра е ненужно висока. Първо, почти няма аудитория в ректората, която да може да ни побере, в нашето крило има три по-големи, обаче разбира се незнайно защо, лекциите ни никога не са насрочени в тях. Да не говорим какво става с часовете по езиците, особено английски, които се провеждат в блока на Стопански факултет на четвърти километър, сграда, която едно време е била общежитие, можете да си представите колко е голяма една стая и колко души побира. Второ, толкова много приети хора няма къде да се реализират. По въпроса колко смятат да се занимават с „международническа“ дейност, наблюденията ми от стария ми курс, Випуск 2007, са, че някои хора, но не много започнаха работа по държавни институции – една приятелка е в Министерство на земеделието, международен отдел, има едно момиче в Агенция Митници. Има хора в НПО-та, от сегашния ми курс също, обаче повечето работят – кой в медиите, кой в частни фирми като секретарка, кой в кол центрове. Не съм правила социологическо проучване, но впечатлението ми е, че не са много тези, които смятат да работят „по специалността“. Пък и какво означава в случая този израз? Това за мен означава министерства, посолства + ЕС, ООН и др. международни организации. Даже НПО не ги включвам в тази категория, понеже и без да си учил МО, можеш съвсем спокойно да си работиш в някой тинк танк за международни изследвания. Жалкото е, че няма никой, който да иска да стане преподавател, да се занимава с научна работа. Една моя приятелка се беше насочила натам, но беше отблъсната от корумпирания начин, по който се приемат докторанти. Та така…

  28. petkantchin Says:

    О, да, сайтът на СУ може да откаже и най-оптимистично настроения кандидат-студент:) елементарни неща не са научили, а искат уважение и пари…
    Значи, според новите учебни планове специалност МО се изучава до бакалавър и след това се кандидатства за магистър. Което означава, че би трябвало да можеш да кандидатстваш за магистратура. Нямам представа обаче кога започва този процес. Зная, че има няколко направления в тези магистратури – нещо от рода на международни организации, межд. сигурност и т.н., т.е. можеш да кандидатстваш по едно от тях. Не знам как точно се казват, пък скоро не ми се очертава ходене до СУ, иначе можех да проверя. Май без да отидеш до там, няма да стане…Трябва да влезеш през входа откъм спирката на 280 и след това на първия етаж да търсиш стая 238, това е канцеларията на Юридическия факултет. До нея отвън в коридора има табло, на което би трябвало да са обявени магистратурите. Иначе можеш и по телефона да ги потормозиш. Звънни на централата на СУ, това поне го пише в сайта им и търси Агова, секретарка, отговаряща за специалност МО.

  29. petkantchin Says:

    Сашо, по ред на номерата на твоите коментари:
    Аз съм по друг, по-стар, учебен план и при нас единствената опция е директна магистратура, така че в момента съм завършила пети курс и сега ще пиша дипломна работа. Иначе ако сега завършвах четвърти курс и имах възможност да избирам дали да продължа магистратура в СУ, верно нямаше „да си причиня такова нещо“!
    Сайтът не знам дали да го окачествя като трагедия или като комедия. Първо, за какво им е да правят сайт, ако той наистина не е в полза на студентите? Второ, дори и това „отроче-недоразумение“ се появи доста късно – едва преди няколко месеца, което е направо смешно. А ти си нямаш на представа секретарките как се държат с хората – така че да бъдеш подготвен утре като си говориш с Пепи Агова по телефона. Относно логването за вътрешни хора в сайта, явно не съм вътрешен човек, защото нито имам юзър нейм и парола, нито знам откъде да се сдобия с такива:) Туй то – мила родна картинка…

  30. petkantchin Says:

    Сашо, малка корекция относно сайта: всъщност, оказа се, че има достъп до „вътрешната“ част, вкарваш си факултетния номер и ЕГН-то и влизаш. Съдържанието не е по-богато, но влизането като „вътрешен“ ти дава възможност да направиш собствен сайт и да качиш информация до 200 МБ. Не е много, но все пак е нещо и всъщност дава добри възможности да се споделят файлове, които всички студенти могат да ползват след това. Така че сега след като видях тези опции съм една идея по-доволна, отколкото преди малко:)

  31. petkantchin Says:

    А-а, разби ме с това описание:))) знам, че не ти е било толкова забавно. Аз винаги минавам през няколко фази, когато се изправя пред Агова, минаващи през вътрешно позеленяване, полилавяване от яд и още сума ти цветове на дъгата и колкото и да си казвам, че трябва да си мълча и да не се занимавам, в 50% от случаите не успявам и резултатът е гневна тирада от нейна страна.

    А за друг университет…след като си ориентиран към хуманитарните науки – евентуално УНСС същата специалност, предполагам, че имат магистратури. Там поне служителите би трябвало да са по-вежливи, защото те са инициатори на първия в България университетски етичен кодекс на служителите. За бакалавърската степен по МО там съм чувала по-добри неща, отколкото за нашата в СУ. Не съм запозната, но има надежда, може поне да опиташ. Иначе НБУ е друг вариант: http://www.nbu.bg/index.php?l=924. Предлагат добре звучащи като имена специалности, има и доста в нашата сфера, ако това искаш да продължиш да учиш. Но след като забелязвам и там имената на „титани“ на научната мисъл като проф. Орлин Борисов, просто си мисля, че пресявката на преподавателите отново не е на желаното ниво. И все пак като организация НБУ е далеч напред пред СУ, кредитната система вече е въведена. Само дето е по-скъпичко…

    За Пепи Агова – приемното време за студенти е 9-11.30 сутрин, тогава и вдига телефона, така че – try again next morning:)

  32. petkantchin Says:

    Какво е това J.D. candidate?
    А за дипломната работа в БГ – по принцип има две дати за дипломна защита в нашата специалност (за други специалности може да са различни датите) – декември и април. Което означава, че респективно до ноември и март трябва да си си предал final draft-а и дипломният ръководител да може да чете и да ти напише рецензия. След това самата защита е пред комисия, трима души, ако не се лъжа. Та аз си правя сметката април месец да защитавам, макар че ако се бях напънала малко, можех и за декември да се вредя.
    Тази поща, която си даваш, за да пускаш коментари, истинската ти поща ли е? Щото съм ти пратила един мейл на нея…

  33. Mariya Says:

    Oh izwinqwaite che i az zapochwam da pisha na latiniza, no sega sum w Geneva i komputera tuk e unlikely to have flextype, taka che…

    Sasho, iskah da ti preporucham magistratura po mejdunarodni otnosheniq w NBU – naistina poznawam edin-dwama choweka koito uchat tam i sa dowolni. Te sledwat tazi programa po diplomazia, no sum chuwala che kakwoto i da izberesh ot IR sekziata, si struwa parichkite.

    Za SU shte komentiram niakoi drug den, no da wi kaja w Geneva iadowete nikak ne sa po-malko.Treti den se opitwam da se sprawq s elementarnata im burokrazia, koiato edinstweno se otlichawa ot SU po towa, che schweizarzite sa po-pravolineini i po-prinzipni ot Bulgarite i sledowatelno mnogo malko izobretatelni, da ne goworim za sluchaite s chujdenzi. Za tiah niama izklucheniq i niama obqsneniq – wsichko triabwa da moje da se sluchi tochno kakto e napisano na listcheto pred tiah, inache izpadat w panika. A suotwetno az sushto.

    Inache tuk profesorite sa na mnogo wisoko nivo. Smiatam che Geneva i osobeno moiat institut sthe sledwat dosta „progresivna“politika po privlichane na wisokokachestweni prepodawateli i uchenizi w sledwashtite niakolko godini i populiarizirane na miastoto kato sredishte za podgotowka na diplomati – kakwito sa Paris i Moskwa. Towa mi se struwa prawilen podhod, makar che ot druga strana tozi prozes na prestrukturirane i osuznawane na istinskata misia na instituziata shte donese i mnogo nepriqtnosti na studentite koito izjiwqwat tozi prehod – i.e. az i sustudentite mi.

    Moga s gordost da kaja obache che HEI se opitwa da dade raven start na wsichki, osiguriawaiki i niakoi elementarni udobstwa, harakterni za amerikanskata obrazowatelna sistema – ot roda na elektronni journals i online reading-i, wifi internet, interaktivni klasni stai, kakto i studentski organizazii i „social events“ koito doprinasqt za edna hubawa i splotena sreda. Pone towa e koeto moga da kaja ot purwi wpechatleniq.

    Osobeno oswejitelno mi deistwa faktut, che jiweia otnovo w grad i che wseki jiwee wsushnost na kwartira na razlichno miasto. Geneva wse pak e malka, taka che e kato edin goliam campus de, no ne suwsem. Hareswa mi towa che mojesh da widish razlichni hora po ulizata, che mojesh da hodish pesha ili s kolelo do uchilishte, che se nalaga po-chesto da putuwash s gradski transport otkolkoto s kola. A nai-mnogo ot wsichko mi hareswa da chuwam 5-6 razlichni ezika w reisa, dokato si putuwam wkushti. Suzdawa iluziata che wsichki jiweiat w razbiratelstwo w tozi grad. Koito inache e
    elitistki i snobarski.

    Ami towa e zasega ot tuk…kato zapochna da tworia moite IR proizwedeniq moje i da gi postwam online za da srawnim konzepziite za akademichna deinost na US i Switzerland. 🙂 Koito wsushnost sa otnowo na US.

    A propos, dnes profesorut po mejdunarodna politika popita „sega kolko w tazi programa sa pristignali tuk direktno ot Asia“- 2/40. „kolko sa originally ot Asia no idwat ot North Amerika i sa poluchili obrazowanieto si tam?“-5/40
    Kolko sa ot „North Amerika“ 10/40
    Kolko sa ot Zapadna evropa? 10/40
    A kolko sa ot Afrika?? …nikoi ne wdigna ruka. Na men mi stana neudobno w tozi moment, no puk i se zamislih dokolko wsushnost az sum smenila sistemata na obrazovanie kato sum se premestila prosto na drugo miasto. Shte widim!

  34. Mariya Says:

    Haha, ot iztochna evropa i ot latinska amerika comined 🙂 Ti kogo poznawash w HEI? Mislq che weche sreshtnah powecheto bulgari tam. Shte spomena samo che leitmotiva za realizaziata e dosta silen i tuk.

  35. petkantchin Says:

    Мария, good luck в Женева, радвам се, че на първо време ти харесва и се надявам, че наистина ще си доволна. Аз не бях чувала за този университет, така че ще ми е интересно да разказваш как се движат нещата там. Каква точно ти е специалността всъщност?

  36. Mariya Says:

    Zdrasti i na dwamata –
    Ami da po prinzip HEI ne e standarta na koito sme swiknali w USA, no puk si ima swoite predimstwa. Struwa 5000 na godina naprimer. Weche Geneve che e skupa, towa e problem na horata koito sa izbrali da jiweiat tam.
    Za momenta sum s dobri wpechatleniq ot profesorite si – osobeno tezi po humanitarnite nauki. Ima edno swetilo w Geneva- Andrew Clapham, kogoto wsichki poznawat kato ‘glasut na Amnesty’w Geneva. Toi mi prepodawa w momenta mejdunarodno prawo. Genialen e, priznawam si – i kato profesionalist i kato prepodawatel. Po istoriq uchitelqt mi e bil wuw air force one predi, taka che znae dosta lubopitni neshta. Po politika wse oshte ne moga da gi prezeniq, moje bi tam izdishat, kakto kazwash ti. A za srawnenie s le Rosey ne bi triabwalo da stawa wupros zashtoto le Rosey iska mnogo pari za nishto. Minalata godima imah chestta da se zapoznaia s niakolko uchenichki tam. Unikalno prejiwqwane – na ednata bashta i beshe sheikh ot emirstwata, na drugata maika i beshe primerno CEO na HSBC za Geneva, tretata beshe ot disainersko semeistwo – wuobshte towa sa hora koito prashtat dezata si da sozialisirat zaedno w edno zatworeno i izkriweno w predstawite si za sweta obshtestwo.

    A Iveto mislq che daje e w moiata programa. Po kakwa linia se poznawate?

  37. Mariya Says:

    Sasho dobre se sprawqsh s informaziata, wupreki che ne mi se struwa da sum razkrita losho! 🙂

    Za agenturnoto mi minalo – interesno beshe da rabotq kato stajantka w misiite. Predi dwe godini kato biah w Geneva otidoh da gi pitam dali imat nujda ot stajant, i se okaza che za suweta po prawata na choweka imaha nujda. Ottam se zapoznah s horata w New York i taka kato se wurnah w shtatite raboteh pak po prawa na choweka.

    Inache za Rotary – rabotih w edin dom za maltretirani jeni, posle po edin proekt za integrazia na deza ot malzinstwata w Poughkeepsie, posle prepodawah na umstweno izostanali deza i se zanimawah s taka-narechenite „special education“students ,toku shto izleznali ot poprawitelni domowe. Wsichko beshe mnogo zelenasocheno, no az si go praweh pochti samichka. Interesno e kolko po-razlichen tip organizazia e Rotary w USA otkolkoto w Ewropa. Drug e mantalitetut tam – mnogo po civil-society oriented otkolkoto tuk.

    Merci za suweta za Carrefour, bila sum tam predi i sledwashtata sedmiza tochno tam shte hodia. Ia kaji sega ima li niakude bulgarsko zawedenie w Geneva? Ti w koi kwartal si jiwql predi?

    Verche, na twoia wupros – az prawq magistratura po International Affairs, koeto e dosta obshto. Shte widim tochno kak shte si strukturiram programata, za da bude wse pak malko po-konkretna.

  38. Mariya Says:

    Wuprosa s misiata shte triabwa da go obsudim nasame, no wijdam che i ti si zapoznat s nashite diplomati abroad.

    A towa che nikoi ne go interesuwa e absolutno wiarno. Ne znam dali niakoga shte se promeni towa – moje bi s postupwaneto na zakona za diplomaticheskata slujba?

    Jalko e. Az sum zapoznata s programite za stajanti, koito da kajem Kanadskata misia organizira. Unikalno dobre razwiti sa, makar che tam puk e izklucheno da se nabutash bez wruzki. Wuprosut e che dori i horata, koito sa s wruzki sa super kachestweni, s potenzial.

    A moite lingwistichni sposobnosti – alians nemska paralelka, posle izkarah nemskata gimnazia kato chastna uchenichka. Goworq go pochti kato bulgarskiq. Ne mi se hodeshe w Germania da sledwam, zashtoto ne mi se shteshe da sum 1/150000 studenti w niakoi universitetski grad, i kudeto samo si trovish jiwota s kanzelariiki i razlichni strukturi zawurshwashti na „-dienste“, ne mojesh da namerish edin chowek koito da ne se konkurira s teb, ne poluchawash kakwoto i da e wnimanie ot profesorite i gubish wsiakakwa motivazia da mislish analitichno.

    Inache frenskia go nauchih w amerikanskia kolej i posle wuw Vassar/Geneve.Wuw Vassar uchih i italianski; ruski ne goworq mnogo dobre – nikoga ne sum bila w ruska paralelka 🙂
    Sega shte podhwashtam ispanski…

    Koeto me podseshta, w SU uchi li se chujd ezik za mejdunarodni wzaimootnosheniq?
    Imame li chujdenzi koito da prepodawat tam? Bi triabwalo da ima pone niakolko amerikaneza 😉

  39. Mariya Says:

    Haha, ama koi ti go e kazal towa be za kelifarskata rech? Iawno dosta te e podraznilo. Ne znam w Bulgaria wseki wladee neshto – bilo to angliiski, bilo komputri, bilo schetowodstwo…ti ne znam dali imash opit s legaliziraneto na dokumenti, no az lichno imam edna priqtelka, koqto znae po-zle nemski ot men i se zanimawa s ofizialni prewodi i legalizazia. Unikalno e…prosto tragedia.

    A za Germania – praw si, w koleja beshe leko elitarno i mnogo izkustwena obstanowkata. Sushto, bluskahme se za edna stotna ot ozenkata. No uchilishteto si imashe i swoite dobri strani. Beshe mnogo po otworeno kum novostite w obrazowanieto, mnogo po-guwkawo w programata si za obuchenie, ot bulgarskite uchilishta. A w Germania ne mi se hodeshe, zashtoto znaeh ot poznati kolko podmamwashta e tochno tazi sreda na „grupowia mantalitet“koito chopliat semki, slushat chalga i sledat wzaimno da se prezakat koi kolkoto moje poweche. Ti si praw da uwajawash horata, koito izdurjat, zashtoto ne e lesno da rabotish kato nenormalen, da uchish i da suzdawash niakakwi priqtelstwa kogato okolo teb wlastwa niakuw zakon za djunglata (ot 300 studenta purwa godina kusat 200 primerno). No w takawa edna sreda niamash wuzmojnost da se konzentrirash wurhu akademichnata chast ot obrazowanieto mi se struwa.

    Inache za wipusknizite na Amerikanskia kolej – ima tolkowa poshlost i tolkowa lizemerie w nashte wzaimootnosheniq, che e jalko prosto. Do edno wreme wiarwah che neshto shte se promeni, misleh si che horata moje bi ste se osuznaiat, no kakto kazwash ti samochuwstwieto wednuj dostignalo nesurazmerno nivo, nikoga ne moje da se ‘prinizi’. Zatowa az weche ne si goworia s nikogo po letishtata 🙂

  40. Mariya Says:

    Kakwo sa ti naprawili horata 🙂 Sashko, ia dai edin email adres da obsudim nadulgo i nashiroko i da spazim niakakwo nivo na higiena w web prostranstwoto.

  41. petkantchin Says:

    Да отговоря на въпроса на Мария – учи се чужд език в СУ, ама чужденци да преподават – кой я позволява така тая работа тука, мислиш? Имали сме за пет години по английски една-единствена свестна учителка – Теодора Михайлова, може да сте я виждали понякога превежда в шоуто на Слави, иначе е в ЕС. тая жена ако ни беше преподавала не една, а пет години, всички верно щяхме да „владеем“ английския, или поне със сигурност щяхме да си служим с него 10 пъти по-добре от пичовете във външно. по испански като втори език също имахме един много готин пич. и по немски са имали добра учителка, доколкото съм чувала. абе като цяло, по езиците по се ядва работата…
    А Мария, ти като искаш да се занимаваш с дечица и да си в ДАЗД, попадал ли ти е случайно този филм: http://video.google.com/videoplay?docid=-9176914173325307126 ? мисля, че трябва задължително да го гледаш.

  42. Mariya Says:

    Verche, mersi za otgowora i chestito otkriwane na akademichnata godina!

    Po suwsem druga tema – znaeshe li che Orlin Stanoichev ima schkola w Geneva? I ako da, znaesh li kude se namira sluchaino? Az predi dwe sedmizi sluchaino se zapoznah s Magi Maleeva i tia mi kaza, no ne moja da mi obiasni dobre …

    Inache dnes se zapoznah s edno momiche koeto predi e rabotilo w USAID – Assia Alexieva. Tia kaza che skoro bila poluchila email ot teb za niakakwo subranie na ‘former staff’. Kolko maluk e swetut 🙂

    Sasho, shte ti pisha!

  43. Mariya Says:

    Wij sega, za movieto moga da kaja che sum chula i dwete strani…no e malko sramno da chetem towa online: http://www.bbc.co.uk/bbcfour/documentaries/features/bulgaria-embassy-letter.shtml

    Ne e wuprosut koia mlada jurnalistka kakuw film shte naprawi za da zadowoli edi kakwi si kwoti w populneniqta na BBC series i da dokaje sebe si -ZA BOGA, tezi deza sa w dalech po-dobro sustoianie ot towa koeto sum wijdala po selzata w zentralna bulgaria – tam i zdrawite deza niamat shans…

    Wuprosut e niakoi da mu se zanimawa i da moje da naprawi neshto po wuprosa. Ne moje da formulirame takiwa otgowori na takuw tip zapitwane! Towa ne e prerazkaz s elementi na razsujdenie! A i e kraino wreme w Bulgaria da se nauchim kak se prawqt izsledwaniq, kak se formulira pozizia po daden problem, KAK se suzdawat zakoni i kak se pishat dokladi za napreduk w dadena oblast. Na men mi se zanimawa – obache ne znam dali shte ima dostatuchno kato men?

  44. Mariya Says:

    Zinichniat variant mi e iasen – i az poznawam hora, koito se zanimawat s towa ot jelanie da wodqt interesni razgowori. Na men mi se struwa che i nashta Kate Blewett e prosto edin chowek, koito ima niakakwa strast kum opredelena tematika. Gadnoto w podhoda i e che reshawa da se wturne tam, kudeto niama nikakuw shans neshtata da se oprawqt skoro wreme (naprimer, Kitai) i da ‘razoblichawa’human rights abuses. Pohwalno, no kude e retrospektivnia pogled wruhu nehstata w zialoto neshto? Kude sa dezata na UK? Ako se behse porowila da naprawi pone edno documentary wuw Welikobritania, moje bi shteshe da postigne po-goliama promiana. No niama koi da i go pozwoli. BBC ima nujda ot „spezialisti“ w opredeleni regioni, koito da zadowoliawat opredelen tip mediini potrebnosti i da otbiagwat drugi, kude na prawitelstwoto, kude na chastni kompaniiki. Taka che Kate moje spokoino da pishe za Indonesia, Thailand, ne znam si kude si, PLUS exotichnata Iztochna Ewropa koqto stawa i mnogo“trendy“naposleduk shtoto sme w EU.

    Inache za DAZD – ne znam dali imam psihikata. Chistosurdechno, da raboti mi se tam. No ot druga strana ne znam kakwo moga da naprawa za taia kauza. Moje bi puk w kraina smetka e po-dobre da rabotish za Afrika – pone se iadoswash za neshta koito ne zawisqt ot teb??

    Kato kaza za osinowqwaniata – ia razkaji tam za kakwo stawa wupros. Chuwala sum che e goliama mursotiq…

  45. Mariya Says:

    Mariana Hill e jestoka! Zapoznawala li si se sus supruga i? Toi sushto e nechowek 🙂

  46. Mariya Says:

    Imam edna priqtelka koiato zaminawa za Lesotho da prepodawa angliiski na deza tam. Chudia i se malko. Purwo niama predstawa ot towa kakwo e da jiweesh izwun Michigan, wtoro e native speaker i angliiskiat i ne e ‘acquired’koeto oznachawa che de fakto ne moje da prepodawa, treto – niamam predstawa kak se osushtestwqwa komunikazia mejdu angliiski i da kajem mestnia dialekt w Lesotho (zashtoto w mnogo ot tezi durjawi, English e ofizialniat ezik, ama po sushtata logika toi moje da bude ofizialen i za Bulgaria)…malko primitiwno mi izlgejda tozi tip zanimanie. Neka da prosweshtawame horata po sweta!

    Inache za Mariana Hill sum suglasna. Naskoro daje si biah pusnala na Bill Klinton rechta – tia kude e patetichna (w bulgarskia smisul na dumata), kude Mariana reshawa che triabwa da wmukne tworchestwo. No inache si praw, tq e edin ot malkoto hora (mejdu drugoto ot neinoto pokolenie dosta ‘profesionalni’prewodachi ne sa diplomirani spezialisti no sa adski dobri), koito sa osuznali estestwoto na profesiata si.

    Nie w momenta razrabotwame li niakakwa adekwatna programa w Bulgaria po podgotowka na ‘kadri’za EU prewodachi? Mislq che niakude biah chela che SU wuwejda niakakuw nov tip programa, koqto dawa sertifikat ili ekwiwalent na kompetentnost na prewodacha. Niakoi chuwal li e poweche za towa?

  47. Mariya Says:

    Abe ne znam az do tam stignah do wtori rund interviewta – stawa wupros za prewod Bulgarski/Nemski i Bulgarski/Angliiski. Konkursut beshe tejuk, posle ne znam, wsichko si zawisi ot interviewto predpolagam. Az mai im se storih super mlada, wupreki che ne znam puk kak wuobsthe me biaha dopusnali da kandidatstwam kato az osthe ne biah zawurshila B.A. Abe zdrave da e, imame dobri prewodachi w EU wse pak de. Pone taka chuwam.

  48. gabriela Says:

    imam nuja ot pomosh pri izbora na universitet v Franciq dali bixte mogli da mi pomognete

  49. Mariya Says:

    Zdrawei Gabriela! Ot kakwa spezialnost se interesuwash po-tochno? Az niamam mnogo lichen opit s universitetite wuw Franzia, no moga da popitam kolegi koito sledwat tam.

  50. PAcco Says:

    You good, you realy good 🙂

  51. nora Says:

    moje li nqkoi da mi kaje kak da napravq moi sait pls?

  52. blueice Says:

    Здравей 🙂 Смятат да те предложа за наградата Krativ Blogger. Ако имаш желание, поеми щафетата 🙂

  53. nin Says:

    ЕЕЕЕ
    Защо изтрихте, коментарите на момчето. Доста интересни и неудобни неща каза.

  54. aleksandarit Says:

    Не познавам добре чуждите образователни системи но знам, че никак не харесвам нашата. Ето моят смях през сълзи. rabotalubovhranene.wordpress.com/2015/11/10/висшето-образование/

Вашият коментар

Попълнете полетата по-долу или кликнете върху икона, за да влезете:

WordPress.com лого

You are commenting using your WordPress.com account. Log Out / Промяна )

Twitter picture

You are commenting using your Twitter account. Log Out / Промяна )

Facebook photo

You are commenting using your Facebook account. Log Out / Промяна )

Google+ photo

You are commenting using your Google+ account. Log Out / Промяна )

Connecting to %s