Тук в хронологичен ред ще подредя най-читавите си студентски разработки, като ще започна от най-старите, които пазя в електронен вид. Не претендирам това да са чутовни произведения на научната мисъл, но претендирам, че всичките съм ги написала сама (с помощта на материалите, които съм прочела, за да си съставя мнение) и съм вложила цялата си мисъл и желание, за да вникна в това, което пиша. За един студент това е много по-важно, отколкото научните достойнства на курсовата работа – а при съзнателно усилие несъмнено ще дойдат и те.

1. American Foreign Policy – from British-American War to World War II – това е пейпър от 2003 от Университета във Вермонт по предмета „Външна политика на САЩ“, покриващ в общи линии периода от създаването на САЩ до пускането на бомбата над Хирошима и Нагасаки.

2. American Foreign Policy – Twentieth Century – това е финален пейпър по същия предмет, покриващ XX и началото на XXI век – от края на Първата световна война до войната в Ирак.

3. The Church-State Relationship in Bulgaria: Historic Overview and Current Developments – пейпър по предмета „Религията и либералната демокрация“.

4. What is the proper behavior of religious believers in a liberal society? – кратък отговор на въпроса „Кое е подходящото поведение на изповядващите дадена религия в либерално-демократичното общество?“, който анализира възгледите на двама американци.

5. The Nation as a Fusion of Individual Will and Collective Consciousness – кратък пейпър по предмета „История на Източна Европа“ – курсовите по този предмет най-много си ги харесвам, макар и да са кратки, най-много съм мислила по тях.

6. The (Im)possibility of Liberation With(out) Humor – за ролята на хумора като механизъм за справяне със сивата сериозност на комунистическите режими.

7. Jan Gross’ Challenge on Comfortable Polish Self-definitions – гледна точка към книгата „Съседи“ на Ян Грос, описваща изтребването на евреи в полското градче Йедвабне по време на Втората световна война.

8. The Sources of Democratization – това е част от една по-обширна курсова работа за процеса на демократизация в Бразилия, която разглежда корените на демократизацията от теоретична гледна точка.

9. Brazil’s Transition to Democracy – цялостна курсова работа, проследяваща прехода към демокрация в Бразилия.

10. Problems of Authentication in Reference to “The Handmaid’s Tale” and “Wide Sargasso Sea” – тъй като литературата ми е хоби, ето една курсова работа от класа по „Постколониална англоезична литература“. Този клас ме накара да погледна на литературните анализи по друг начин и да започна да ги харесвам въпреки обичайната им помпозност:) В тази курсова работа са разгледани книгите „The Handmaid’a Tale“ на Маргарет Атууд и „Wide Sargasso Sea“ на Джийн Рис (втората е продължение – или по-скоро пролог – на прочутата „Джейн Еър“) от гледна точка на проблема за истинността и автентичността на личния разказ на говорещия.

11. A Mouth with Which to Begin – the Language of Power and the Power of Language in Postcolonial Literature – тази курсова работа разглежда още три екземпляра на следколониалната литература – „The Book of Secrets“ на М.Г. Васанджи, „Under the Tongue“ на Ивон Вера и „In the Skin of a Lion“ на Майкъл Ондаджи (автор и на романа „Английският пациент“, по който бе направен световноизвестният филм) – пиша заглавията на английски, защото не съм сигурна дали книгите са издавани на български. В работата разглеждам призмата, през която всеки роман пречупва връзката между словото и властта.

12. Филипинският конфликт след 1965 и правителствената политика по него – това е от предмета от трети курс „История на Азия“, воден от проф. Христина Мирчева.

13. Мултинационална Чехословакия и нейните етнически проблеми по време на Първата република (1918 – 1938) – това е по „История на Централна Европа“ при доц. Искра Баева.

14. Политиката на Германия по признаването на независимостта на Словения и Хърватска – по „История на балканските народи“ при проф. Иван Илчев. Разбира се, курсовите ги чете асистентът му, но поне ги прочете!

15. Романтичното начало на европейската интеграция: Европейската отбранителна общност и Европейската политическа общност – по „Европейско политическо сътрудничество и интеграция“ с Юлия Захариева.

16. Adding Flesh to the Skeletal Framework: Historical Institutionalism’s Challenge on Intergovernmentalist Accounts of European Integration – тази работа я писах докато бях във Франкфурт (Одер) и си я смятам за най-приближаваща се до истинска научна разработка. Направо си е готова за гръбнак на дипломна работа:) Мисля, че около месец се бъхтах над нея, а другите българи във Франкфурт ми се чудеха с кой акъл се мъкна през ден до библиотеките в Берлин да си търся материали. Само жалко, че така и не си получих рецензията от проф. Найер, а даже май и сертификата за целия курс „Теории и мета-теории за европейската интеграция“ (който беше безкрайно интересен) така и не си го получих, по вина или на Български пощи или на отговарящите за програма Сократ в СУ…

17. Руският революционен тероризъм и великите реформи на Александър II – това е последната ми по-обемиста „продукция“ от тази пролет по „История на Русия“. Темата ми беше много вълнуваща, но със самото писане май не се справих много добре.

18. Аналитична оценка на идеите на Збигнев Бжежински за световната сигурност – това го качвам най-вече, за да си погъделичкам самочувствието, понеже Георги Стефанов каза, че била една от най-хубавите „аналитични справки“ по Международна сигурност за цялата година…

Хм, като гледам доста се оказаха курсовите работи. Няма да е зле някой ден да седна да си припомня какво пише в тях:) Нови попълнения не се очакват скоро, защото студентската ми кариера е към края си – най-много дипломната да се появи тук след време.

19. Ето и последното попълнение – дипломната работа! Европейският парламент в утвърждаване на демократичното начало в Европейския съюз – за който има нерви да я чете, може да намерите нещо полезно вътре, а и бях обещала да я кача.

3 Коментари to “Вера Петканчин”

  1. Gerry Says:

    Zdraveite Vera,
    Kazvam se Gerry Botchoukova i na skoro se diplomirah s bakalavaska stepen ot Bentley University v USA sus spetzialnost Mejdunarodni Otnoshenia. Mnogo sum vpechatlena ot bloga ti i izkluchitelno se radvam che ima i drugi mladi Bulgari koito taka seriozno se otnasqt kum tazi taka lubima za men nauka. V predishni komentari za Bulgarskata uchebna sistema beshe spomenala che v Bulgaria lipsvat neobhudimite resursi za da moje da se provede edno pulnotzenno ubochenie v sferata na Mejdunarodnite Otnoshenia. Tova me navede na misulta che mojebi nqma da q losha idea ako moje razbirase s razreshenieto na tehnite avtori da se publikuvat tuk v tvoq blog pismennite raboti na studenti i profesori na razlichni temi zasiagashti tazi nauka. Az bih se redvala da spodelq s tvoite chitateli chast ot moite pismenni razsujdenia.

    Do skoro!
    -Gerry

    p.s. Sushto, zamisliala li si se da suzdadesh facebook grupa na sushtata tema kato bloga ti kudeto poveche hora koito se interesuvat ot Mejdunarodni Otnoshenia mogat da te nameriat?

    1. petkantchin Says:

      Здравей Гери, разбира се с най-голямо удоволствие бих се съгласила тук да се публикуват различни разработки. Аз и заради това създадох тази секция на блога и качих моите и тези на още 2 души. Идеята ми беше да се превърне в нещо като ресурсен център за стойностни разработки по различни теми от международните отношения. Ако имаш желание да изпратиш нещо, което да кача, пиши тук, а аз ще ти пратя мейл. В последно време не поддържам блога, защото нямам възможност откъм време, но отговарям на коментари и ще кача всякакви материали, каквито ми предоставиш! за Фейсбук не съм се замисляла за такава група:))

  2. Boris Says:

    “the beginning of a wonderful friendship” between the Western world and the Middle East.
    „The successful rebuilding in Iraq will have substantial reverberations in the Middle East region, too. It will set a precedent that might evolve into a trend and serve as an example how to tackle the intractable largely religion-based disputes there“

    Виждам, че ви вълнуват теми, които вълнуват и мен, но трябва да изразя несъгласието си с повечето от тезите ви.
    Ако използвам тезата за системните и извънсистемните фактори, бих си позволил да ви определя като системен фактор. Работата е там, че факторите които променят системата (към добро или лошо), са обикновено извънсистемни.
    Хитлер, Ленин, Мао, Горбачов – това са извънсистемни фактори. Системните фактори са тези чието име рядко или никога не чуваме. Системните фактори са тези които са доволни от статуквото и впрягат цялата си интелектуална мощ (или немощ) в това да запазят статуквото, да предпазят системата от промени, да запазят своя социален статус.
    Това не е интересно ,… това е скучно и отегчително, … това е жалко, защото статуквото в името на което се борите е … тъжно.
    Не бих желал да навлизам в темата за американско-еврейския фашизъм в днешни дни, защото ще се екзалтирам и може да се отклоня от добрия тон, но … интересно … и аз съм живял в Америка, а мнението ми за нея е точно противоположно на вашето.
    Накратко, за да не ви отегчавам повече – гледаите филмите на Майкъл Мур (по възможност всички) … той казва точно това, за което на мен не ми достигат думи и със сигурност е по-голям идеалист от почитаните от вас Кисинджър и Бжежински.

    С уважение
    Boris

Вашият коментар

Попълнете полетата по-долу или кликнете върху икона, за да влезете:

WordPress.com лого

You are commenting using your WordPress.com account. Log Out / Промяна )

Twitter picture

You are commenting using your Twitter account. Log Out / Промяна )

Facebook photo

You are commenting using your Facebook account. Log Out / Промяна )

Google+ photo

You are commenting using your Google+ account. Log Out / Промяна )

Connecting to %s